причината за неудовлетворението ти съм аз. Ако трябва да бъда честен с теб, Грейс, имам чувството, че не ти допада да работиш с мен. Изпитвам усещането, че те правя нещастна всеки път, когато вляза в кабинета. — Тя се изчерви от неудобство при думите му.
— Не… аз… наистина съжалявам… не исках да създавам такова впечатление…
— Тогава каква е причината? — Той искаше да се изясни с нея. Беше най-добрата секретарка, която някога бе имал. — Мога ли да направя нещо, за да изгладя отношенията ни? След като Елизабет напуска за постоянно, или ще трябва да се сработим, или да се разделим, нали?
Грейс кимна, притеснена, че неприязънта й към него се оказваше толкова видна. Той наистина не бе направил нищо лошо. Враждебността й се основаваше единствено на представата, която тя си бе изградила за него. Истината бе, че той не бе такъв флиртаджия, за какъвто го смяташе Грейс. Само неговият брак с прочутата актриса, твърде изложен на вниманието на обществото, му бе спечелил тази репутация.
— Наистина съжалявам, господин Макензи. Ще се опитам да облекча нещата за вас оттук насетне.
— Аз също — отвърна той любезно и когато той излезе от кабинета, тя се почувства до известна степен виновна. Угризенията й нараснаха в деня, когато Елизабет Уотърман дойде с патерици да се сбогува с него. Тя каза, че се чувствала все едно напуска дома си отново и че той бе най-милият човек, когото познавала. Плака, когато се сбогува с Чарлс Макензи и с всички от фирмата. Грейс не остана с чувството, че Елизабет приключва любовна връзка, а усети, че тя наистина напуска с мъка много обичан работодател.
— Какво става горе? — попита я Уини един следобед.
— Всичко е наред. — Грейс изпитваше притеснение да й признае колко нелюбезна е била. Тя не бе завързала никакви приятелства на двайсет и деветия етаж засега, а старите й шефове разбраха от няколко души колко несговорчиво се държи. Знаеше много добре каква репутация си бе спечелила и си даваше сметка, че я заслужава. Стана й още по-неудобно, защото Уини беше чула от много хора, че Грейс се държала строго с господин Макензи.
След като той поговори с нея, тя направи усилия да е по-любезна с него и поне наистина започна да изпитва удоволствие от работата си. Вече се бе примирила с факта, че няма да се върне при Уини и двамата младши съдружници. Не се съпротивляваше повече и си беше признала, че работата с него бе много по- интересна, когато изведнъж през май Чарлс Макензи й каза, че ще заминава за Лос Анжелос и тя трябва да го придружи. Тя едва не получи нервен припадък и цялата се тресеше, когато каза на Уини, че възнамерява да откаже да пътува с него.
— Защо, за Бога? Грейс, това е възможност!
За какво? Да легне с шефа си? Не! Нямаше да го направи. В представите й всичко бе предварително измислено и тя щеше да попадне в капан. Ала когато на следващия ден се запъти да му каже, че няма да пътува, той й благодари, че е много любезно от нейна страна да отдели от свободното си време и да го придружи, тя се почувства неловко и не посмя да му откаже. Мина й през ум дори да напусне, но за своя голяма изненада вместо това отиде в „Сейнт Андрю“ да разговаря с отец Тим за пътуването.
— От какво се страхуваш, Грейс? — попита я той внимателно. Страхът бе сложил отпечатъка си върху нея и тя си даваше сметка.
— Страхувам се… о, не знам — притесняваше се да му каже, ала знаеше, че трябва заради себе си, — че той ще е като всички други мъже в живота ми и ще опита да се възползва от мен или още по-лошо. Когато пристигнах тук, най-сетне се бях освободила от кошмара, а сега с това глупаво пътуване до Калифорния всичко започва отново.
— Той показвал ли е някога, че иска да се възползва от теб — попита я спокойно отец Тим, — проявявал ли е сексуален интерес? — Той разбираше за какво иде реч и от какво се страхува тя.
— Всъщност, не — призна тя, но все още бе унила.
— Дори и малко? Бъди честна към себе си. Трябва да различиш истината от въображаемото.
— Е, добре, не, дори и най-малко.
— Тогава какво те кара да мислиш, че сега той ще се промени?
— Не знам. Хората не взимат секретарките си, когато пътуват, освен ако не искат… разбираш ме. — Той се усмихна заради целомъдрения й подход в разговора с него. В живота си бе чувал много по-лоши неща, много по-шокиращи случки. Дори нейната собствена история не би го шокирала.
— Някои хора взимат секретарките при пътуване без „разбираш ме“. Може би той наистина се нуждае от помощта ти. А ако се държи лошо, ти си голямо момиче, качи се на самолета и се върни. И край.
— Може и така да направя. — Тя размисли върху този вариант и кимна утвърдително.
— Ти държиш всичко в ръцете си. На това учим хората тук. Ти го знаеш по-добре от всеки друг. Можеш да си тръгнеш във всеки един момент, когато пожелаеш.
— Добре. Може би ще замина с него. — Тя въздъхна и го погледна с благодарност, без все още да е напълно убедена.
— Постъпи както смяташ за правилно, Грейс. Но не взимай решения, под влияние на страха. Те не водят човека доникъде. Постъпи както е добре за теб.
— Благодаря ти, отче. — На следващата сутрин каза на Чарлс Макензи, че е напълно готова да замине за Калифорния с него. Все още таеше лоши предчувствия за пътуването, но няколко пъти си повтори, че ако той не се държи както трябва, тя ще си купи билет и ще се прибере. Така бе най-просто, а и тя имаше кредитна карта и нямаше за какво да се безпокои.
Той мина да я вземе с лимузина за летището и когато тя излезе, носеше малка чанта и изглеждаше много нервна. Чарлс Макензи се обади от колата на няколко души и й продиктува бележки. Побъбри с нея няколко минути, после чете вестник. Не изглеждаше да проявява особен интерес към нея, а тя можеше да се закълне, че едно от телефонните обаждания беше на жена. Знаеше, че има някаква видна персона от женски пол, която му се обаждаше често на работа и изглежда той я харесваше. Ала Грейс нямаше чувството, че той е лудо влюбен в някоя поне за момента.
Летяха за Лос Анжелос в първа класа и той работи почти през целия път, а Грейс гледа филм. Целта на пътуването му беше да приключи финансовата част на голяма филмова сделка на свой клиент. Същият клиент имаше адвокат от бранша на Западния бряг, но Макензи представляваше големите пари в сделката и беше интересно да се наблюдава как работи.
Още по-интересно стана, когато пристигнаха в Лос Анжелос. Кацнаха следобед, местно време, и се запътиха направо към кантората на другия адвокат, а Грейс бе очарована от срещите през деня. Те продължиха до шест часа, което бе девет часа за нея и за Чарлс Макензи по нюйоркско време. След това той имаше среща за вечеря и я остави в хотела, като й каза да си поръча каквото иска в стаята си. Бяха отседнали в хотел „Бевърли хилс“ и тя трябваше да признае, че бе развълнувана от срещата си с четири кинозвезди, които минаха през фоайето.
Опита се да открие номера на Дейвид Глас вечерта, но не го намери нито в Бевърли хилс, нито в Лос Анжелос и беше разочарована. Не бе го чувала от години, но би й било приятно да го види. Имаше обаче чувството, че жена му бе поискала от него да прекрати връзката си с нея. Бе го доловила от на пръв поглед незначителни неща, които откри в писмата му. Нямаше вест от него от раждането на първото му дете. Би било добре, ако можеше да му съобщи, че тя се справя добре, че има добра работа и е щастлива в новия си живот. Надяваше се при него всичко да е наред и съжаляваше, че не може да го намери. Все още понякога мислеше за него, а от време на време много й липсваше.
Поръча си храна в стаята и гледа телевизия, а после поиска да й донесат касетка с един филм, който искаше да гледа от години, но все нямаше време. Беше комедия и тя се смя високо на глас сама в стаята си. После затвори всички прозорци и врати и дори сложи веригата. Донякъде очакваше Чарлс Макензи да почука на вратата й, когато се прибере и да се опита да влезе, но необезпокоявана тя спа непробудно до седем часа сутринта.
Той се обади и й определи среща в ресторанта на хотела, на закуска й разказа какви срещи предстоят за днешния ден и какво се очаква от нея. Подобно на Грейс, Чарлс Макензи бе много организиран и изпитваше удоволствие от работата си, винаги улесняваше нещата, като й обясняваше най-подробно как точно ще се развиват събитията.
— Вчера отхвърли много работа — похвали я той, изглеждаше много стилно в сив костюм и колосана бяла риза. Приличаше повече на нюйоркчанин, отколкото на жител на Лос Анжелос. Тя бе в розова копринена рокля, наметната през раменете с подходящ пуловер. Беше купила роклята преди две години в
