скучна.
— И аз прекарах добре. Благодаря ти, Кал. Вечерята бе страхотна, беше ми приятно да танцувам. Със Стив никога не ходим на танци. Той винаги е или твърде уморен, или е на работа и с течение на годините стигнах до извода, че повечето хирурзи не могат да танцуват. Много бе забавно. Благодаря — сърдечно рече тя.
— Щом е така, ще идвам в Ню Йорк и ще те извеждам на танци. Можем да бъдем новите Джинджър Роджърс и Фред Астер, танцови партньори и добри приятели.
Тя се разсмя на сравнението, а след това му пожела лека нощ и затвори вратата на стаята си. Бе уморена, но бе прекарала приятно и когато погледна към телефона, забеляза, че лапичката за съобщенията свети. Прослуша съобщенията и разбра, че Стив се е обаждал три пъти, но бе изтощена и реши да му позвъни сутринта.
Хвърли роклята на стола, изу обувките, изми зъбите си, облече нощница и направо си легна.
В осем часа на следващата сутрин още спеше, когато телефонът иззвъня. Беше Стив.
— Къде ходиш цяла нощ? — Този път в тона му се усещаше раздразнение.
— Казах ти, че ще излизам с Кал — още бе сънена и се прозя.
— Кога се прибра? В четири след полунощ?
— Не. В два. Вечеряхме в „Харис“, а после отидохме за питие в „Анабелс“. — Никога не бе имала намерение да скрие за „Анабелс“, но просто не искаше да го тревожи предварително.
— Танцува ли с него?
— Не. Но танцувах с няколко сервитьори и със салонния управител. Разбира се, че танцувах с него, глупчо. Нищо не е станало.
— Може би за мен е станало. — Говореше като обидено дете и това леко я озадачи. Той би трябвало да знае, че няма основание да подозира жена си в изневяра. Дори да бе танцувала с деловия си партньор.
— Не бива. Вечерта премина съвсем почтено. Дори се срещнахме случайно с бившата му жена.
— Сигурно е било забавно. Във всеки случай, съжалявам, ако съм се държал глупаво. Просто ми липсваш и не мисля, че ми е приятно да пътуваш с друг мъж.
— Вече ще вземам за клиенти само жени, обещавам. Ще уведомя партньорите си във фирмата.
— Добре, добре, държах се недостойно. Но те обичам, а си прекалено красива, за да пътуваш из целия свят с хубави самотни мъже.
— Той е истински джентълмен, мили, вярвай ми. — Вече се бе разбудила, съжаляваше, че той се е разстроил. Едно нещо бе да го подразни малко, друго — истински да го притесни. Преднамереното предизвикване на ревност у другия не беше играта, която им харесваше. — Повече няма да ходим на танци, обещавам. Беше еднократно, защото и двамата останахме тук през уикенда, а преди това работихме усилено. Мисля, че ни се искаше да отпразнуваме успеха, но той наистина се държи съвсем почтено, ние сме просто добри приятели. Ще го харесаш.
— Добре, съжалявам, Мери. Вярвам ти. Прави каквото искаш. Какво планирате за днес?
— Нищо особено, малко пазаруване. Помолих портиера да ми осигури билети за театър. — Театрите в Лондон бяха толкова добри, че тя винаги посещаваше някоя постановка, когато се озовеше там. — Утре вечер заминавам за Женева и се връщаме към работата.
— Радвам се, че ще се прибереш скоро. — В гласа му се чувстваше нетърпение и тревога и тя съжаляваше за това. Той беше прекалено свестен човек, не заслужаваше да го тревожи, макар и неволно.
— Кал непрекъснато ми говори, че трябва да имам деца.
— Надявам се, не неговите. — Стив очевидно отново се притесни и тя се разсмя.
— Не, твоите. Убеждава ме, че сме големи късметлии. Струва ми се, че е много наранен от предишната си съпруга. Разведен е от осем години и мисля, че не се е съвзел. Трябваше да видиш бившата му съпруга, тя е невероятна, но малко изкуствена. Живее тук. Изоставила го е с децата и е тръгнала с партньора си.
— Каква жена! Някой път трябва да видя този мъж.
— Той е нисък, дебел, грозен и с брадавици.
— Да, и прилича на Гари Купър. Помня и това. Но не си спомням Гари Купър да е имал брадавици.
— Може би никога не си го виждал отблизо.
— Е, и ти недей да го гледаш толкова отблизо. Прибирай се бързо вкъщи, скъпа, липсваш ми.
Беше странно, но наистина ревнуваше от Калан Дау, което бе необичайно за него. Обикновено не се интересуваше от мъжете, с които тя правеше бизнес. Вестниците неизменно представяха Калан като блестящ и енергичен, истински финансов вълшебник. Той наистина бе такъв, но както и всички останали, бе човек. А Мередит бе твърде привлекателна жена.
— А ти, какво ще правиш днес?
— Не знам. От девет часа тази сутрин съм свободен. А вече е три. Толкова е досадно, когато не си тук и няма с кого да се забавлявам.
— Ще се върна следващата седмица и можем да се забавляваме целия уикенд.
— Нямам търпение да те видя. — Чувстваше се по-самотен от обичайното и по някаква причина бе неспокоен за нея. Може би наистина ревнуваше и се притесняваше от пътуванията й с Калан. Вече почти съжаляваше, че му е казала за танците, но никога не го лъжеше. А и той бе сигурен в това. — Забавлявай се с пазаруването днес. Обади ми се, когато се прибереш в хотела.
— Добре — обеща му тя и бе съвсем искрена. Ала както се оказа, двамата с Калан се размотаваха по магазините до шест часа и тя трябваше да побърза да се преоблече за вечеря и за театър.
Отидоха в „Рулс“, където ги настаниха горе в самостоятелен салон, а после посетиха новата постановка на „Ромео и Жулиета“ и тя им донесе истинско наслаждение. След театъра се отбиха в „Маркс клъб“, където той членуваше, за да пийнат по едно питие, и когато тя се прибра в хотела, бе прекалено уморена, за да се обади на Стив.
Позвъни му едва в неделя следобед, преди да тръгне за „Хийтроу“, но той бе излязъл и тя опита отново, когато пристигна в Женева, но отново не го намери — явно вече бе отишъл на работа. Затова се отказа и отиде да вечеря с Калан и Чарли Макинтош, легна си рано, а на следващата сутрин беше презентацията им пред швейцарските инвеститори. Чарли бе в много по-добро настроение отпреди и след срещата бе дори вежлив с Мередит. Калан отбеляза този факт със задоволство.
В четири часа се качиха на самолета за Париж и тримата се чувстваха изненадващо близки по време на пътуването, което накара Мередит да се надява, че Чарли най-сетне е започнал да разбира смисъла на онова, което правеха. А благоразположението му към нея се засили значително от двете мартинита по време на полета до Париж.
За вечеря бяха в „Риц“ и преди Мередит да е успяла да каже и дума, Калан я информира, че е направил резервации за „Тур д’Аржон“ за тях двамата. Чарли имал други планове. Тя облече единствената вечерна рокля, която носеше, бледозелена коприна в цвета на очите й, и когато се появи в бара на „Риц“ няколко глави се обърнаха и Калан засия срещу нея.
— Изглеждаш невероятно, Мередит! — възкликна той, истински възхитен.
— Благодаря.
Както се очакваше, вечерята бе чудесна и те прекараха по-голямата част от времето в разговор за бизнеса, наслаждавайки се на великолепните ястия и елегантната обстановка. Тя искаше да го подготви за презентацията им на сутринта. С французите невинаги бе лесно, но новините за предлагането на акции вече бяха достигнали до важните френски инвеститори и те бързаха да се присъединят към кандидатите за акциите на Калановата компания. Мередит не смяташе, че ще имат проблеми.
Колата ги върна в хотела и двамата с Калан се разходиха бавно около площад „Вандом“, за да глътнат чист въздух. Беше средата на септември, вечерта бе прекрасна и благоуханна. Докато се връщаха към хотела, й стана хладно в тънката рокля и Калан я заметна със сакото си. То ухаеше на неговия одеколон, двамата приличаха на щастлива двойка, говореха, смееха се и разглеждаха витрините на бижутерските магазини.
Вечерта бе изключително приятна. А след презентацията на следващия ден щяха да прекарат последна
