влюбил, дали само външният вид бе важен за него. Може би наистина бе така.
Тази вечер седяха в бара и разговаряха дълго, сякаш за да не изгубят последните моменти, които да споделят заедно. На следващия ден всеки от тях се връщаше към всекидневието си, към офисите, хората, които имаха значение за тях — в неговия случай това бяха децата, а в нейния — Стив. Ала в тази последна вечер те празнуваха общата си победа в общия свят, който за кратко си бяха създали.
Знаейки това, тя не се изненада, когато той докосна ръката й и я погледна с огромна нежност.
— Искам да знаеш, че всичко, което стана, бе от много голямо значение за мен. Свърши чудесна работи, Мередит, и бе прекрасна приятелка.
— За мен също бе удоволствие да работя с теб, Кал. — И пътуването, и смехът, и разговорите на всякакви теми — от първичното предлагане на акции до проблема с децата. Тя също бе научила много от него.
— Надявам се някой път да имаме шанс отново да работим заедно — рече той с тъжен вид.
— Е, ако сериозно си решил да купиш друга компания, възможно е да те запозная с някои проспекти. Ще следя коя е най-добрата възможност за теб.
— Това ще е достатъчно основателна причина да го сторя въпреки съпротивата на Чарли.
На лицето й изгря усмивка. Малко по-късно той я изпрати до стаята й. Както винаги, я остави пред вратата, но този път понечи да я задържи за миг, сякаш искаше да каже нещо, после се спря, докато тя отключваше с тежкия месингов ключ.
— Лека нощ, Мередит — рече той простичко, без да откъсва поглед от нея. Без дума или обяснение, тя се доближи до него, целуна го по бузата, обърна се и влезе в стаята си.
— Лека нощ, Кал — пожела му нежно, после, когато той се отдалечи, тихо затвори вратата. Остана да седи дълго в креслото, загледана през прозореца, мисълта й бе само за него. През последните няколко седмици се бяха случили много неща. И тя се надяваше, че независимо дали отново ще работят заедно, той завинаги ще остане неин приятел.
Глава 8
Полетът до Ню Йорк в сряда мина сякаш за миг. Кал спа, а Мередит се отдаде на работа. От офиса й бяха изпратили цяла купчина факсове, преди да отлетят от Париж. Когато се приземиха на летище „Кенеди“, тя продължаваше да ти преглежда.
Кал се събуди и я погледна със сънена усмивка, после се обърна към прозореца. Гумите на колелата току-що бяха докоснали пистата.
— Колко е часът? — попита, сподавяйки прозявката си.
— Два часът местно време. Очакват ни в офиса ми в четири. — Тя знаеше, че ще им отнеме доста време да минат през митницата, да приберат багажа си и да вземат кола до града. — Всички искат да те поздравят.
— Трябва да поздравят теб, Мередит. Надявам се, че си дават сметка за това. — Понякога се тревожеше за нея. Беше забелязал съвсем ясно, че Пол Блек не я цени, и Кал се питаше дали другите й партньори не са по-умни.
— Дават си сметка — усмихна се тя и пъхна документите в куфарчето.
Ала когато се срещнаха със старшите партньори в четири часа, за да определят цената на акциите, всички се здрависваха с Кал и се поздравяваха помежду си. Сред множеството в конферентната зала Мередит бе забравена. Единствено Пол Блек си направи труда да й каже, че е свършила добра работа, но повечето от останалите предпочитаха да разговарят с Кал и със старшите партньори. Бе свикнала с тази ситуация и тя не я шокираше. Това бе мъжко общество, тайно братство, което все още гледаше със снизхождение на заслугите на жените. Като знаеше това, оцени високо факта, че я направиха партньор. Ала по време на един от многобройните им разговори с Калан той й каза, че съвсем не е ясно колко високо ще стигне във фирмата, дори я попита дали вече не е ударила в стъкления таван. За момента обаче тя отказваше да се терзае по този въпрос.
— Мередит е човекът, с когото трябва да разговаряте подчерта Калан пред всички. — Тя е вълшебницата, която уреди всичко. Беше невероятна — повтори той няколкократно, но му се стори, че никой не искаше да го чуе и това го подразни.
Разговорите бяха прекъснати от включването на конферентната връзка с мениджърите по продажбите на всички фирми в обединението, за да договорят последните подробности след проучвателното пътуване. Мередит съобщи на всички, че сделката е била одобрена от Комисията за ценните книжа и фондовите борси и на сутринта, когато борсата отвори, акциите ще се търгуват ефективно. Всички бяха доволни, че заявките надхвърлят размера на емисията, и единственото нещо, което оставаше да се определи, бе размерът й и цената на една акция. Калан се съгласи да се придържа към броя акции, посочени в червените забележки, и да определи цена едва двайсет на сто по-висока от посочената в проспекта, така че в първоначалната търговия, с оглед на огромния брой заявки, цената да скочи рязко и бързо. Мередит нарече този прийом „да оставиш нещо на масата“, знаеше, че това ще вдъхне по-голяма увереност у всички и ще позволи на обединението да се разпусне незабавно. Сделката бе перфектно изпълнена и бе стигнала до идеален завършек, а Калан не се съмняваше, че успехът се дължи на нея, от началото до края.
Той й каза нещо подобно два часа по-късно, когато я закара до апартамента й с лимузина. Кал бе на път за летището, заминаваше за Калифорния. Инициативата им бе завършила, заявките надхвърляха реалното предлагане в съотношение единайсет към едно, търговията започваше на следващия ден, а рекламното съобщение щеше да се появи в „Уолстрийт джърнъл“ в четвъртък. Мисията бе завършила. Ала Калан остана с чувството, че Мередит не получи полагащата й се слава.
— Те на практика не те забелязваха на срещата, Мери — коментираше той с раздразнение. — Какво им става на тези хора?
— Просто са си такива. Не означава кой знае какво. Дават си сметка за успеха ми. Просто не изразяват гласно признанието си.
— Глупости. Те те възприемат за даденост и ти го знаеш. Би могла да провалиш нещата или най- малкото да свършиш работата наполовина. А ти организира всичко първокласно по всяка стъпка от пътя, какво говоря, дори повече от първокласно. Заявките са в повече единайсет към едно именно в резултат на твоята работа. Най-малкото, което можеха да направят, бе да го признаят.
— Това не е от значение — скромно отговори тя.
— Тогава ти си по-добър човек от мен. На твое място щях да съм бесен. Работи толкова усилено по тази емисия. Трябваше да те носят на ръце. — Наистина бе ядосан и тя се усмихна, когато наближиха нейната жилищна сграда.
— Няма проблем, Кал. Честно. Голямо момиче съм. Интересуват ме крайните резултати. Не е необходимо да се вдига шум около мен. Това е работата ми.
Той й бе благодарен и това бе достатъчно, а акциите получиха добра цена. Мередит очакваше акциите да скочат поне с двайсет на сто над цената на предлагане. Всичко се бе развило според първоначалния й план. А той изглежда имаше усещането, че й дължи повече от повърхностни благодарности.
— Приятен полет — пожела му тя с мила усмивка, когато лимузината спря пред входната й врата, а портиерът пое багажа й от шофьора.
— Ще ми липсваш — погледна я той тъжно.
— И ти на мен също. Ще се чуем утре, след като започне търговията. Ще те държа в течение. — Тя се поколеба за миг, преди да слезе от колата, а той задържа ръката й.
— Мередит, благодаря ти за всичко. — Вложи в думите си силното искрено чувство, което го вълнуваше. Бе му помогнала да осъществи най-голямата си мечта и за него този успех означаваше много. — Грижи се за себе си. И кажи на онзи щастлив твой съпруг, че и двамата имате приятел в Калифорния.
— И аз ти благодаря, Кал.
Тя го целуна по бузата и слезе от колата, а после застана на прага и помаха след лимузината, която се отправи към летището. Чувстваше се странно, докато се качваше към апартамента. Изглеждаше й необичайно да си бъде у дома, още повече, след като завари жилището празно.
Стив й бе оставил бележка, трябвало да се върне в болницата за през нощта, но обещаваше да си е
