вечер в Париж и в сряда рано сутринта да отпътуват за Ню Йорк. Тогава щеше да се състои и окончателната среща с партньорите й за оценяване на акциите. Ценните книжа щяха да се търгуват от следващия ден, обединението от инвеститори щеше да се разпусне веднага щом акциите се продадат и работата му с Мередит щеше да приключи. Изглежда Калан изпитваше носталгия по този повод, защото докато се връщаха към хотела, прекосявайки най-елегантния площад в Париж, й каза:
— Какво ще правя, без да разговарям всеки ден с теб, Мередит? Ще имам проблеми.
— Не, няма, ще бъдеш твърде зает с акционерите си и техните желания, за да мислиш за мен.
— Имам чувството, че ме изхвърлят от гнездото и ме оставят да летя сам — отбеляза той, когато минаха край „Бушерон“ и Мередит се загледа в една огърлица с изумруди.
— Справял си се чудесно без мен, преди да се запознаем — уверено отбеляза тя и после се засмя, придърпвайки сакото по-плътно около себе си. — Освен това можеш да си говориш с Чарли.
— Тази мисъл ме плаши — отговори Калан.
Изглеждаше по-хубав от когато и да било, в бялата си риза и тъмносиня вратовръзка. Видът му бе безупречен, изключително стилен. Понякога приличаше повече на манекен, отколкото на преуспял бизнесмен от фирма за високи технологии в Силициевата долина. Това я накара да се замисли за Шарлот и за чудесната двойка, която са били преди години. Той изглеждаше най-подходящият тип мъж за красива, блестяща жена и имаше нещо много приятно във факта, че я виждат с него. Хората винаги ги оглеждаха, когато излизаха заедно.
— Във всеки случай, скъпа, ще ми липсваш.
— Можеш да ми се обаждаш за безплатни съвети всеки път, когато имаш проблем.
— Ако успея да те открия. Ако не си заминала или не си твърде далеч, за да отговориш на обажданията ми — замислено отбеляза той. Наистина изглеждаше тъжен и тя му се усмихна.
— В работата ми винаги знаят къде да ме намерят — увери го, докато се изкачваха по стъпалата пред „Риц“ и влизаха във фоайето.
Минаха по дълъг коридор с витрини, пълни с бижута и подаръци, той я изпрати до стаята й с печален вид и тя му върна сакото. Бе отминала още една прекрасна вечер, тя се бе съгласила за вечеря с него в „Лукас Картон“ на следващия ден, но щеше да плати вечерята от името на фирмата. Той бе поел сметката в „Тур д’Аржон“, както и в „Харис бар“, и двете вечери бяха много впечатляващи. Харесваше му да се храни в модерни ресторанти четири звезди и нямаше нищо против да плаща сметките, дори когато не трябваше.
Видяха се отново на следващия ден и заедно с Чарли Макинтош направиха последните си презентации. Французите нямаха търпение да инвестират в „Дау тек“. Резултатите надхвърлиха и най-смелите предположения на Калан и прогнозите на анализаторите в нейната фирма. Щяха да направят впечатляващ дебют при откриването на търговията с акциите в четвъртък. А рекламното съобщение в „Уолстрийт джърнъл“, където се публикуваха инвеститорите, щеше да бъде пълно с известни имена. Тя обясни на Кал, че ще има скрити „големи“, което означаваше, че големите фирми се бяха договорили да купят по-малко акции и щяха да се появят под имената на по-малки фирми, специализирани във високите технологии. Всичко това бе знак за изключително успешна сделка. Това бе поредната цел, постигната от него.
Когато в пет часа се върнаха в хотела, никой не изпитваше съмнение, че трябва да отпразнуват победата. Това бе моментът, когато тяхното проучвателно пътуване бе приключило официално. Успехът му надхвърляше всичките й очаквания, дори Чарли Макинтош се усмихваше. Той още не бе съгласен с направеното от Кал — поне официално, но трябваше да признае добре и прецизно свършената работа. Дори спомена пред Кал, че Мередит е изключително компетентна жена. Чарли се ръкува с нея и я поздрави за успеха. Трябваше да ги напусне след няколко минути, тъй като бързаше да хване полета в осем часа вечерта за Калифорния. А Кал заминаваше с нея за Ню Йорк на следващия ден за финалната среща с партньорите й в нейния офис. Надяваха се по това време вече да им съобщят, че и Комисията по ценните книжа и фондовите борси е одобрила проекта им.
За „Лукас Картон“ тя облече обикновената черна рокля. Вечерта бе спокойна, а храната — превъзходна. Той сподели, че е разговарял с децата си, които били добре, но го очаквали с нетърпение у дома.
— Същото важи и за Стив — каза тя, докато пиеха кафе и бренди. — Свършихме дяволски добра работа днес.
Тя изглеждаше доволна и щастлива заради него. Радваше се на свършеното, беше й забавно да пътува с него. Радваше се за него повече, отколкото за повечето си клиенти. Работеха добре заедно и изглежда имаха много общи неща. Споделяха редица еднакви възгледи за финансовия свят, а тя винаги се вълнуваше от високотехнологичните компании, за които работеше. Беше се специализирала в тази област през последните пет години и си знаеше работата, което много силно впечатли Калан. Беше предупреден, че може да му се наложи да обучава фирмата за инвестиционна банкова дейност, която нае. Истината обаче бе, че тя бе водещата в целия процес на първично предлагане, разкри му много за света на инвестиционните банки и той й се възхищаваше заради това.
— И така, накъде оттук? — попита я той, докато пиеха брендито.
— Задава се следващото широко предлагане. Същата стара игра. А ти? Какво вълнуващо ще направиш? — изрече закачливо.
Между тях се бе зародило сърдечно приятелство. Въпросът й бе по-скоро шеговит, защото имаше представа какво му предстои. Вече й бе разказал за новата поредица високотехнологични хирургически продукти, които искаше да разработи.
— Всъщност, мисля да придобия друга компания — изненада я той. — Дай ми две години и „Дау тек“ ще бъде десет пъти по-голяма от днес. — Той разчиташе на това и възнамеряваше да работи в тази посока.
— Ще се радвам — усмихна се тя.
Бъбриха по тази тема известно време. Преди това не й бе споменавал, че иска да купува други компании. Беше пълен с продуктивни идеи и искаше да покорява нови хоризонти. Не беше човек, който ще почива на лаврите си, и тя харесваше това му качество. Тя също го притежаваше. И двамата бяха еднакво амбициозни.
Продължиха да разговарят за идеите му и когато се върнаха в хотела и седнаха за малко на бара. Той изпи още едно бренди, а тя не си поръча нищо. Не искаше да страда от главоболие на път за Ню Йорк на другия ден.
Той изглеждаше доволен и свеж, докато седяха един до друг в бара и разговаряха дълго след полунощ. Имаше много теми, които да обсъдят и да споделят мненията си. Бяха единодушни за доста от нещата, но тя го предизвикваше понякога и дръзваше да не се съгласява с него, което й доставяше удоволствие. Те споделяха свят, който малцина харесваха или разбираха, и той го призна пред нея с възхитено изражение.
— Разговаряш ли със Стив за всичко това? — попита я с любопитство. Никога не би задавал такива въпроси на друга жена. Подобна близост бе рядкост в неговата сфера и той го знаеше.
— За някои неща. Не и за света на високите технологии. Но той е достатъчно информиран за инвестиционните банки и за начина, по който функционират. Много хора са силно впечатлени, когато заговори за първично предлагане на акции, забележки в червено и надхвърляне на заявките. Някои дори мислят, че е банкер, а не лекар. — При тези думи тя се усмихна.
— Струва ми се, че той е дяволски щастлив мъж и се надявам да го знае.
— Така е — усмивката й стана по-широка. — И аз съм щастлива. Ние сме много различни, но се получава. Може би защото сме заедно от цяла вечност. Близо половината ми живот. — Беше женена за него през четиринайсет от трийсет и седемте си години и това бе наистина добро постижение.
— Моят брак е на половината на тези години, но имам чувството, че годините, които прекарах във Виетнам, включително и в пленнически лагер в Дананг, са по-приятни от брака ми с Шарлот. — Мередит разбираше защо и сърцето й се сви от жал за него.
— Поне имаш три прекрасни деца в резултат на това.
— Така е. Благодарен съм й за тях. Понякога ми е трудно да повярвам, че са нейни. Изглежда толкова отчуждена от децата, но това е нейно желание.
Мередит не бе много изненадана от не особено сърдечното й държане, когато я срещнаха в „Харис бар“. Красива, очарователна, но студена като лед. Тогава се запита какво бе намерил у нея Кал, защо се бе
