условие, дори да закъснееше малко. Бяха проявили разбиране.
На следващия ден Стив тръгна за работа, а тя отпътува за летището. Беше неделя, бе прекарала една наситена с емоции седмица. В петък за последен път излезе от нюйоркския си офис и й бе мъчно, когато се раздели с тамошните си приятели. Имаше малко сълзи, сбогуване и много добри пожелания. А когато се обърна, за да напусне апартамента, го огледа, сякаш никога повече нямаше да се върне тук, опитвайки се да запомни какво е оставила.
— Спокойно, скъпа — нежно рече Стив. — Ще дойдеш следващия уикенд.
— Знам. Май съм малко нервна.
— Недей — потупа я по ръката. — Всичко ще е наред. Ще бъде страхотно.
— Знам — тя му се усмихна и затвори вратата зад двамата.
Глава 10
Работата в Калифорния напълно оправда очакванията на Мередит. Бе вълнуваща, създаваше предизвикателства, а професионалното общуване с Калан Дау бе по-приятно, отколкото очакваше. Що се отнася до кариерата й, това бе шансът на живота й. Двамата се разбираха отлично, провеждаха среща след среща и единият с часове се задържаше в кабинета на другия, погълнати в разговори за нови проекти. В края на всеки работен ден Мередит бе оживена и ентусиазирана.
Обзаведеният апартамент, който й бе предоставен от Калан, бе слънчев, просторен и удобен. Тя се обаждаше на Стив винаги когато можеше, за да сподели с него какво се случва в живота й, но както обикновено, го намираше трудно. Ала когато успееха да поговорят, той изразяваше радостта си за нея. Дори прояви разбиране, когато за първия уикенд от раздялата им тя му каза, че няма да може да се прибере в Ню Йорк поради многото работа. Все още се опитваше да прегледа всички недовършени проекти, които Чарли Макинтош й бе предал.
— Съжалявам, скъпи — му каза тя в четвъртък вечерта. Работеше в Калифорния от четири дни и още не бе дошла на себе си.
— Не се притеснявай. Може би през уикенда ще успееш да огледаш някои къщи.
Бяха се разбрали, че след като той ще работи в Ийст Бей, ще потърсят къща в града. По този начин и двамата щяха да пътуват по-дълго до работното си място, но ако живееха в Пало Алто, Стив щеше да отива на работа за два часа, което бе твърде много за него. Градът бе приемлив компромис и за двамата, затова Мередит се съгласи.
— Ще се огледам в неделя — обеща тя.
Имаше намерение да го стори, но дотогава щеше да е затрупана с работа. Купчините документи изглеждаха внушително на терасата в апартамента й. Кал я бе поканил на вечеря у тях предния ден, но тя отказа и хапна сандвич, докато работеше. Ала когато й позвъни в неделя следобед, Мередит се съгласи, тъй като беше свършила по-голямата част от работата.
Вечеря рано с него и децата, този път бяха много любезни с нея. Започваха да свикват с присъствието й и след като се запознаха със Стив, дори Мери Елън най-сетне повярва, че Мередит не е гадже на баща им.
Втората й седмица в „Дау тек“ мина още по-добре, отколкото първата, а към сряда тя бе сигурна, че през уикенда ще може да отпътува за Ню Йорк. Този път обаче Стив се обади да я разубеди. Харви Лукас бил болен и той трябвало да го замести. Мередит установи, че не е толкова разочарована, колкото очакваше. Имаше много работа, беше благодарна, че може да остане в Пало Алто и да продължи да работи.
— Ние, изглежда, няма да спечелим палмата на първенството по пътуване в едната и другата посока — Стив й се стори потиснат и мрачен. Беше зает в работата, но Мередит му липсваше. Беше му тъжно да се прибира вечер в празния апартамент след дежурство и се чувстваше като дете, което няма с кого да си играе. Бяха минали две седмици, откакто се бяха виждали.
Същинската криза настъпи през третия уикенд в Калифорния. Бяха си обещали, че този път нищо няма да им попречи. Мередит бе резервирала място за полета до Ню Йорк за петък вечерта, но в сряда Кал разбра, че клиентите, които трябваше да съпровождат в четвъртък, ще останат и на следващия ден и той я помоли да остане. Клиентите бяха много важни за компанията.
— Сигурно си планирала този уикенд да бъдеш в Ню Йорк — с извинителен тон започна да й обяснява той, — но наистина ще ти бъда благодарен, ако останеш. Само този път. Струва ми се, че това ще е от значение за тези хора.
— Разбира се, Кал — отвърна тя без колебание. Съзнаваше колко е важно това за него, съображенията му й бяха съвсем ясни и се надяваше Стив да прояви разбиране. Ала той я изненада и разстрои.
— За Бога, Мери. Минаха три седмици. Така ли ще бъде и през следващите два месеца? Кога, по дяволите, ще те видя? — Като никога той бе ядосан и тя се разтревожи от факта, че вече не я разбира. Изпитваше донякъде и вина, че остава и затова зае отбранителна позиция.
— Не отлагам пътуването, за да играя тенис или да посетя градинския клуб. Става дума за бизнес, скъпи, налага се да съм на линия.
— Глупости. Кал може да ги съпровожда без теб.
— Не, няма да се справи. Но по-важното е, че не иска. А аз работя за него. Не мога просто да си тръгна, след като той ме е помолил да бъда тук. С Ти Ай Кю бихме могли да сключим най-голямата сделка.
— Страхотно. И какво се предполага, че трябва да направя аз? На работа съм в неделя и не мога да дойда. И ти го знаеш. — В гласа му се усещаше гняв и разочарование.
— Ще дойда следващия уикенд. Кълна се, честна скаутска. — Ала той бе все още ядосан, когато тя затвори и затова й се обади повторно и продължи да недоволства. Беше разстроен, че няма да я види. Но никой от двамата не бе в състояние да промени нещата. Бизнесът си е бизнес.
Кал бе наел фирма да сервира вечерята в неговия дом в петък вечерта, покани още три двойки и атмосферата бе много приятна. Бе помолил Мередит да отиде, преди да са пристигнали другите гости. Когато я посрещна, в очите му трепна неприкрито възхищение — бе с нова черна коктейлна рокля, семпла, изтънчена и много шикозна.
— Направо си изумителна, Мери! Както и роклята. Когато пристигнаха хората от Ти Ай Кю, тя изигра ролята на вежлива домакиня. Непринудено се движеше сред гостите, разговаряше с мъжете по делови въпроси, а после прекара дължимото време с жените. Ала повечето от тях говореха за децата си и в крайна сметка Мередит се оттегли при деловите разговори на мъжете. Кал сияеше като я гледаше, беше съвършена.
Когато най-сетне гостите си тръгнаха, всички бяха единодушни, че са прекарали прекрасна вечер с изискана храна, интересни хора и приятни разговори. А главният специалист от Ти Ай Кю като че ли се влюби в Мередит.
— Ти направо му взе ума — отбеляза възхитено Кал. — Страхотна си. Благодаря ти, че остана. Знам, че възнамеряваше да ходиш до Ню Йорк, но тази вечер бе много важна за мен.
— Разбирам — простичко отговори тя.
— Стив разстрои ли се? — поинтересува се Кал, видът му стана загрижен и тя се поколеба дали да му каже истината.
— Малко. Но следващия уикенд ще си отида.
Ала Мередит вече си даваше сметка, че не е толкова лесно да се връща в Ню Йорк през уикендите, както си представяше. Но пък трябваше да се справят само през следващите два месеца. Не беше цяла вечност. И Стив би трябвало да прояви по-голямо разбиране. Знаеше, че тя трябва да се наложи на новото работно място.
— Искрено съжалявам — откровено рече Кал. — Защо следващия петък не заминеш по-рано?
— Благодаря, може и така да направя. А този уикенд ще използвам, за да потърся къща в града — сподели тя, докато вървяха бавно към колата й, паркирана в алеята. Мередит бе доволна, че вечерта бе минала толкова добре.
— Може ли да те придружа? — попита той неочаквано.
— Струва ми се, че ще е доста отегчително — отговори тя, освен огледите на къщи, възнамеряваше и да пазарува. — Сигурна съм, че предпочиташ да прекараш времето с децата си — допълни Мередит, когато
