недвижимите имоти го помисли за неин съпруг, но в крайна сметка това бе нормално предположение. Кал забеляза, че тя не бърза да се спре на някоя къща и вижда недостатъци във всяка една. Питаше се дали наистина иска да живее в града. Даваше си сметка, че това е отстъпка, която тя прави заради Стив, и започваше да подозира, че нейното желание е да остане в Пало Алто. Несъмнено би било по-удобно за нея.
— Впрочем, харесва ли ти апартамента? Удобно ли ти е?
— О, дори много — призна тя. — Но май трябва да се откажа от него и да се преместя в града. Стив жадува за къща там. А в интерес на истината аз предпочитам апартамента.
— Обзалагам, че мога да се досетя защо. Няма място за бебе. Боже, колко си упорита!
— Виж кой го казва! — върна му го тя.
— Значи си го разбрала, така ли? — Той я погледна малко притеснен, докато й наливаше още една чаша вино.
Когато тя най-сетне си тръгна към къщи, минаваше полунощ. А в единайсет часа на другия ден той мина да я вземе, за да я заведе на футболен мач. С него бяха и децата, които се втурнаха в жилището й като рояк пчелички. Двете момичета определиха апартамента като страхотен, а Анди просто каза, че му харесва.
На футболния мач обаче нямаха късмет. „Бронкос“ победи и Анди се ядоса много. Като се изключи това обаче, прекараха чудесно, хапнаха хотдог и фъстъци, купиха си и сладолед. А когато решиха да се прибират, дори без да се замисли, тя отиде с тях в къщата и помогна на Кал да им приготви вечеря. Чувстваше се чудесно с тях, да бъде част от семейството и истински съжали, когато вечерта трябваше да се прибере. Кал я изпрати до апартамента й и тя му благодари за прекрасния уикенд.
— Не съм прекарвала така хубаво от години. — Беше с него непрекъснато през последните три дни, бе го виждала в най-различни ситуации, всичките забавни, нито за миг не се бе отегчила. — Надявам се децата ти да не се дразнят, че се мотая наоколо.
— Разбира се, че не. На тях им е приятно. Ти си пример за момичетата, които виждат, че жените трябва да са умни, красиви, преуспяващи и добри. Важно е за тях.
— Е, аз също се забавлявах много. Моля те, благодари им от мое име. И, благодаря и на теб, Кал.
— Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало от дълго време, Мередит. И се надявам, че го знаеш. — Гласът му бе неочаквано сериозен, натежал от вълнение, но това трая само миг, после той смени тона. — Пък и Чарли Макинтош не беше хубав колкото теб. — Двамата се разсмяха, после той се сбогува, като й припомни, че ще се видят в офиса. Няколко минути, след като тя се прибра, й се обади Стив.
— Къде, по дяволите, беше целия уикенд?
Мередит бе учудена от гнева му. Избухливостта не бе сред характерните му качества. Ала създалото се положение напрягаше и двамата и тя се постара да прояви разбиране.
— На различни места. На много места. На вечеря с клиенти в петък, както ти казах. В събота оглеждах къщи. Снощи вечерях с Кал. Днес ме водиха на футболен мач. Преди няколко минути се прибрах, скъпи. — Според нея му бе дала съвсем точен отчет къде е била, но той се вбеси още повече.
— Искаш да кажеш, че си прекарала целия уикенд с него? Защо просто не се пренесеш при този мъж, след като очевидно го искаш?
— Стига, Стив, не бъди глупав. Нямаше какво друго да правя през уикенда.
— Трябваше да си тук. — Говореше като сърдито дете.
— Днес ти си на работа, така че все едно нямаше да сме заедно. Защо правиш проблем от това?
— Намери ли къща? — сопнато попита той.
Мередит не харесваше тона на разговора и се питаше дали денят му не е бил особено лош или просто е смъртно уморен, което не би било изненадващо.
— Не. Но търся.
— Едва ли е толкова трудно. Когато бях там, вестниците бяха пълни с предложения за продажби.
— Не харесах никоя от тези, които гледах, Стив. Успокой се. Имаме време, а и апартаментът е чудесен.
— Може би трябва да отделиш повече време на тази задача, вместо непрекъснато да киснеш в къщата на Кал.
— Стив, престани, за Бога. В петък останах за делова вечеря, а днес бях с децата му. Не прави от мухата слон, просто проблем не съществува. — Тя с изненада си даде сметка, че съпругът й я ревнува.
— Ти мразиш децата по принцип. Кое в такъв случай ти е толкова интересно? Може би и двамата знаем за какво става дума. Така ли е, Мери? Влюбваш ли се в него? Затова ли не се прибираш от три седмици? Аз май съм в ролята на глупака, а?
— Разбира се, че не. С Кал сме просто приятели, любими. Ти го знаеш. Запозна се с него. Тук не познавам кой знае колко хора, а той се притесняваше, че ме е принудил да остана през уикенда.
— Би трябвало да е повече от притеснен — Стив почти крещеше, — прекарал е уикенда със съпругата ми, а аз — не.
— Скъпи, успокой се. Казах ти. Следващия уикенд си идвам. Между мен и Калан Дау няма нищо, освен работа и приятелство.
— Не съм съвсем сигурен. Видях го. Той е хубав, преуспяващ, очарователен и имам чувството, че ще започне да те сваля при първа възможност. Познавам този тип мъже.
— Ако той е способен да постъпи така глупаво, щеше да го направи докато пътувахме и сега нямаше да работя за него. Не ми е забавно някой да ме сваля. А и той не е такъв човек. Кал е истински джентълмен и ти го знаеш.
— Вече не знам какво знам, но каквото и да става, не ми харесва. Ти водиш напълно независим живот, все едно не си омъжена.
— Това са пълни глупости, Стив Уитман. Върша си работата и се опитвам да намеря къща за нас. Периодът не е лесен и за двама ни, но ако продължаваш да се държиш безразсъдно и да отправяш глупави обвинения срещу Кал Дау, ще направиш живота ми още по-труден. Той ми е шеф. Какво очакваш? Да му откажа да се виждам с него? — Думите й звучаха разумно, но той продължаваше да се сърди.
— Не… мисля, че не… просто не ми е приятно, че си толкова далеч. Оказа се по-трудно, отколкото си представях. Мислех, че ще се прибираш всеки уикенд. Не си давах сметка, че ще те виждам веднъж месечно. Така просто не става. — Изведнъж той й се стори повече потиснат, отколкото ядосан.
— Знам, мили. Следващия уикенд си идвам, каквото и да става. Обещавам — нежно рече тя.
— Дано.
— Ще дойда.
Но в четвъртък вечерта усети, че е настинала. На следващия ден започна да пие хапчета и се качи на самолета. На пристигане в Ню Йорк вече кашляше, главата я болеше силно, също и ушите. Когато стигна в апартамента, изглеждаше ужасно. Беше се забавила в офиса и изпусна по-ранния полет, така че на летище „Кенеди“ кацна чак в полунощ.
Стив бе приготвил вечеря, бутилка шампанско, но когато тя отвори вратата, вече бе един часа и единственото й желание бе да си легне. Мередит обаче седна да вечеря с него, пи шампанско и се преструваше, че не й е толкова зле. Ала опитното му око на лекар не можеше да бъде заблудено, умираше да се люби с нея, но когато си легнаха, вече всичко я болеше, дори кожата й тръпнеше от болка. Докосна я разбра, че съпругата му има температура.
— Горкото ми бебче — продума с жал. Измери температурата й — наистина бе висока, даде й лекарство и я зави, но на сутринта тя се чувстваше още по-зле.
— Май не трябваше да пътуваш — изпитваше вина, че бе настоял.
— Щеше да ме убиеш, ако не бях дошла — отговори тя, кашляйки.
— Права си. Сигурно щях да го направя. — Стив й се усмихна.
Тя прекара целия уикенд в леглото. В неделя температурата спадна и двамата излязоха на разходка следобед. Той изглеждаше потиснат, макар че най-сетне същата сутрин се бяха любили. Ала и двамата не изпитваха истинско удоволствие. Тя възнамеряваше да вземе последния полет за Сан Франциско същата вечер, тъй като сутринта трябваше да е на работа.
— Остават само още седем седмици — напомни му, докато Стив приготвяше вечерята. Нямаше апетит и хапна малко само за да му достави удоволствие.
