— Не по-късно от петнайсети октомври — отвърна спокойно Кал. Тя се разсмя, помисли, че той се шегува.
— Много смешно. Говоря съвсем сериозно. Стив трябва да е тук на първи януари. Може би на петнайсети декември или веднага след Коледа?
— Няма начин, Мередит. — Изведнъж пред нея се изправи непоколебимият бизнесмен. Трябваше да мисли за „Дау тек“. Нямаше намерение да я чака три месеца, докато се появи в Калифорния. — Чарли вече ми каза, че няма да остане нито ден повече, което не е хубаво от негова страна, но той си е такъв. Няма търпение да напусне. Двамата с жена му вече са планирали двумесечна обиколка на Азия.
— Кал, няма как да дойда след три седмици. Това е лудост. — Тя бе повече от стресната, не искаше да идва два и половина месеца преди Стив, което нямаше да е честно към никой от двамата. Бе длъжна обаче също така да мисли за „Дау тек“ и за сделките на Калан.
— Не мога да работя без финансов директор. В действителност си ми необходима дори след две седмици, когато Чарли ще напусне. Мога да се справя за седмица без финансов директор, но не и повече. Трябва да дойдеш колкото е възможно по-скоро. Стив може да идва през уикендите или ти да пътуваш. Съжалявам, Мери, неприятно ми е, че ти причинявам неудобства. Но се нуждая от теб. — На нея това й харесваше, но как щеше да каже на Стив, че до края на годината ще поддържат брака си от двата бряга на Съединените щати. Кал изглежда не бе склонен на отстъпка. — Разбира се, ще ти дам премия. Мисля, че двеста и петдесет хиляди долара ще омекотят удара. — И как би могла да спори при това положение? Калан Дау наистина знаеше какво прави. — Ще ти дам апартамент в Пало Алто за три месеца, за наша сметка, разбира се, дори и за по-дълго, ако имаш нужда. Това ще ти даде време да решиш къде искаш да живееш и да намериш къща, каквато ти харесва. — Той дори правеше повече, отколкото тя би поискала.
— Всичко това е много щедро от твоя страна, Кал. Малко съм объркана, не очаквах да се наложи да дойда толкова скоро. Все още се чувстваше притеснена, въпреки обещаната премия, която бе повече от щедра, направо невероятна.
— Не очаквах Чарли да ми даде двуседмично предизвестие. Съжалявам, че те притискам, Мередит, но всички сме под пара. Договаряме ли се за петнайсети?
— Изглежда се налага. През уикендите, когато Стив не е на работа, ще трябва да летя до вкъщи. А той може да идва по средата на седмицата, когато е в почивка. Ще го изчислим. — Бе загрижена обаче как ще реагира Стив. Щеше да се срещне с него в хотела в четири часа и да вземат полета за Ню Йорк в шест.
Кал я прегърна на сбогуване и й поръча да му се обади, ако се нуждае от помощта му. Тя му го върна, като го подкани да я търси, ако има нужда от някакви идеи, докато е още в Ню Йорк. Той се разсмя.
— Шегуваш ли се? През следващите три седмици ще те преследвам на всеки десет минути, Мередит. Надявам се всичко да върви добре при теб. — Знаеше, че партньорите й ще бъдат разстроени, но по негово мнение, те си го заслужаваха. Истински я тревожеше съпругът й. Двата месеца и половина, през които нямаше да живеят заедно, щяха да са трудни.
Ала както винаги, Стив я изненада:
— Ако това се налага, мила, така ще бъде. Ти трябва да започнеш новата работа, а аз ще дойда, преди да си разбрала. — Отново му каза, че е удивителен.
Продължиха разговора на тази тема в самолета, Стив щеше да се погрижи за продажбата на апартамента и я увери, че ще лети до Сан Франциско всеки път, когато има няколкодневна почивка от травматологията.
— Знаеш ли — призна й той, докато летяха някъде над Скалистите планини и отпиваха от чашите с вино. — Кал ми хареса повече, отколкото предполагах. От всичко, което ми бе казала, донякъде ревнувах от него. Мисля обаче, че мотивите му са чисти. Струва ми се, че много те уважава, но се интересува единствено от бизнеса. — Мередит изслуша преценката му с радост, тя също бе останала с такова впечатление. С Кал се бяха сближили много по време на пътуването, но не така, че някога това да я е притеснявало. Бяха добри приятели и отдадени на работата си колеги. — Харесвам също и децата му. Прекрасни са. Много неприятно, че майка им е постъпила така. — Мередит кимна, погледна през прозореца и после забеляза, че Стив я гледа с нежна усмивка, и се досети какво ще й каже.
— Като говорим за това, какво мислиш, ако, след като прекараме малко време заедно там, може би няколко месеца, може би шест… се замислим за бебе? — Тя вече щеше да е на трийсет и осем години и нямаше съмнение, че й бе време, ако стигнеха до това решение. Винаги бе казвала, че ако имат деца, би искала да роди, преди да е навършила четирийсет. А ако отложеха забременяването през следващите шест месеца, тя щеше да е трийсет и девет, когато бебето се роди. От медицинска гледна точка Стив винаги се притесняваше за късните раждания.
— Защо не видим първо как ще потръгнат нещата там? — неясно отговори тя. Това бе стар рефрен, който той познаваше прекалено добре. И бе разочарован от отговора й.
— Ако продължаваме да гледаме, ще стана на деветдесет и все ще говорим за това. Мередит, някой ден ще трябва да го направиш. — Според него тя се страхуваше физически от бременността и раждането и не грешеше съвсем, но истината бе, че се боеше много повече от ангажимента, който ще представлява бебето.
— Защо трябва да го правя? — попита го тя разстроена. Знаеше, че му дължи много, след като той се съгласи да напусне Ню Йорк, но не беше сигурна, че иска бебето да е част от договорката. Всъщност знаеше, че направо не иска, не й бе приятно да му дава напразни обещания. Единственото й желание бе да помогне на Кал да разшири бизнеса си. За нея това бе много по-вълнуващо, отколкото да има деца.
— Както виждаш, Калан се оправя сам със семейството си и управлява бизнеса си. Мисля, че и ти би могла, Мередит. Ще ти помагам.
— Сигурна съм — лицето й бе помръкнало. — Просто не знам какво искам.
— Може би никога няма да знаеш, докато не го направиш.
— А после какво? Ако не ми хареса? Ако ми дойде много и провали кариерата ми или решим, че не можем да се справяме с работата си? Не можеш да го върнеш, ако не ти харесва.
— Не мога да си представя, че няма да обичаш бебето — нежно я увери той.
— Децата ме плашат — честно призна тя. — Не съм като теб. Ти си някак си забавен за тях. А мен възприемат като вещицата от „Спящата красавица“. — Той се разсмя на сравнението, наведе се и я целуна.
— Никое дете не би те помислило за вещица. Още по-малко нашето. Обещавам.
— Ще говорим отново за това, когато се преместим там. — Тя отхвърли идеята както винаги през последните четиринайсет години и насочи съзнанието си другаде. Винаги се чувстваше некомфортно, когато разговаряха за деца. — Кога ще им дадеш предизвестие в болницата? — Зададе му въпроса, за да отвлече вниманието му от неудобната тема, но и защото се интересуваше живо от плановете му.
— Щом се върнем, предполагам. Искам да им дам тримесечно предизвестие. Така ще мога да дойда окончателно при теб по Коледа. — Звучеше прекрасно, като се изключи времето, през което трябваше да пътуват, но Стив я уверяваше, че то ще мине бързо. — Ами ти? — попита я той на свой ред.
— Ще им кажа утре. — Беше останала един ден допълнително и тя започваше да се пита дали партньорите й вече не подозират нещо. — Няма да им хареса.
— Кал е прав по този въпрос. Те си го заслужават. Не те ценят достатъчно.
Ала очевидно те я ценяха повече, отколкото двамата с Кал можеха да си представят. Когато съобщи на партньорите си на следващата сутрин, те бяха съсипани. Не можеха да повярват. Особено след като им съобщи, че след три седмици заминава за Калифорния. След първоначалния шок обаче, се отнесоха много внимателно с нея и през седмицата, преди да замине дадоха в нейна чест приятна вечеря. Беше трудно за вярване, че слага край на дванайсетгодишен период в кариерата си.
А когато останаха със Стив вечерта в апартамента им, преди тя да отпътува, с отворените куфари, пръснати навсякъде, Мередит погледна съпруга си с удивление.
— Все едно напускаме колежа или нещо подобно, нали? Не мога да повярвам.
— Нито пък аз — призна й той с усмивка, — но ми харесва. — Беше съобщил в болницата, че напуска, и те също бяха шокирани, но се радваха за него. Лукас съжаляваше най-много, знаеше, че това означава да прекара още една година, преди да се отдаде на изследванията си. Бяха започнали обаче веднага да търсят заместник на Стив. Ако намереха някого достатъчно скоро, Стив бе обещал да го обучи. Беше им дал дума, че няма да напусне, докато не намерят заместник. А болницата в Калифорния се бе съгласила с това
