впечатление на Стив. В единайсет часа продължаваха да разговарят, вече на бренди. Наближаваше полунощ, когато си тръгнаха, а Мередит остана с впечатлението, че вечерта бе минала гладко. Изглежда двамата се бяха харесали.
— Какво мислиш за него? — попита тя в колата на връщане към хотела. Интересуваше я оценката на Стив.
— Той е дяволски умен мъж. Ти си права, изглежда добре, но това се забравя след известно време. Има много новаторски идеи и иска да направи много неща, поглъща те с ума си и забравяш за хубавите дрехи и вида му на филмова звезда. Разбирам защо го харесваш. — После се усмихна глуповато на жена си. — Съжалявам за сакото, Мередит. Следващия път ще нося по-хубаво.
— Кого го интересува. — Тя се усмихна на мъжа, когото обичаше. Гордееше се с него и го обичаше безмерно, беше радостна, че хареса Кал. Малко се стресна от следващите му думи.
— Мисля, че трябва да приемеш работата. Не смятам, че някога ще си простиш, ако не го направиш. Винаги ще се терзаеш какво е могло да се случи, ако си дошла тук. Мила, трябва да я приемеш.
— Ти си невероятен. А какво ще стане с теб?
— Все ще намеря нещо. Тук има много работа. Просто трябва да открия подходящо място. — Беше сигурен, че ще стане с течение на времето. — Сега главното е твоята работа. Искам да си щастлива. — Очите й плувнаха в сълзи при тези негови думи. Толкова бе добър с нея, толкова мил, такъв благороден дух.
— Няма да взема никакво решение, докато не разбера как стоят нещата при теб. Това засяга и двама ни, не само мен, независимо колко великодушно си настроен.
— Да видим какво ще стане в понеделник. А междувременно, нека прекараме добре уикенда.
Кал им бе предложил обиколка на следващия ден, но Стив му каза, че искат сами да открият града.
Договориха се да отидат при него в неделя следобед, да плуват и да вечерят с него и с децата. Кал обеща да им направи барбекю.
В събота отидоха до Марин, прекосиха моста „Голдън гейт“ с наетата от тях кола. Обядваха в „Саусалито“ и се разхождаха по магазините, после вечеряха в „Скомас“. Гледката бе изключителна. След това направиха обиколка на Сан Франциско и завършиха във „Фишърманс уарф“ с ирландско кафе. В полунощ я заведе на „Топ ъф дъ Марк“ — на деветнайсетия етаж на хотела „Марк Хопкинс“, да видят гледката, а после се върнаха на полуострова и обсъдиха видяното в града. Кал им бе казал, че Тихоокеанските възвишения са подходящо място за избор на жилище и те минаха оттам, видяха уютни редици красиви викториански тухлени къщи и цветни мазилки. Всичко изглеждаше чисто и подредено, улиците бяха в безупречен вид. Стив се влюби в града.
В неделя сутринта посетиха студентския град на Станфорд, а после се разходиха из Пало Алто. И двамата бяха завладени от впечатленията си, усещаха се покорени. Пристигнаха у Кал в неделя следобед и се присъединиха към останалите край басейна. Стив игра на топка във водата с децата, докато Мередит разговаряше с Калан.
— Мисля, че Сан Франциско му хареса — каза спокойно Мередит, докато ги наблюдаваше.
— А на теб, Мери?
— Харесвам компанията, работата. — Усмихна му се. Би била щастлива и на северния полюс с работа като тази.
— Ти си работохолик, като мен. Ние сме безнадежден случай. — Кал се загледа в съпруга й, който играеше с децата му, и й се усмихна. — Той е чудесен човек, Мери. Права си. И както чувам, е превъзходен лекар. — Беше направил някои запитвания, преди да го препоръча в болниците. — Какво става на трудовия фронт?
— Все още нищо. Никъде няма свободно място за него, но той не изглежда разтревожен от това. В понеделник е на интервю в Ийст Бей.
— Надявам се да стане — Кал бе ентусиазиран. Все повече желаеше тя да дойде на работа при него.
— И аз — тихо отговори тя, докато Стив хвърляше топка на Мери Елън, която пищеше от удоволствие. Децата се отнасяха предпазливо към Мередит, но напълно се довериха на съпруга й. Наистина тя никога не се бе чувствала удобно с деца и те явно усещаха.
Следобедът мина приятно, Стив, Кал и Мередит водиха дълги интересни разговори вечерта, главно за политика и за влиянието й върху бизнеса. Стив каза, че болното му място е свързано с медицината, те разменяха мнения в продължение на часове, а когато си тръгнаха, Кал му пожела късмет за интервюто на следващия ден и каза на Мери, че ще се видят на сутринта.
Мередит беше в офиса на Кал, когато по обяд Стив се обади, беше весел.
— Какво става? — попита тя малко разсеяно. Преглеждаха някои проекти за следващото тримесечие.
— Мислех, че може да останеш доволна от някои новини.
— И какви са те? — попита тя с радостно предчувствие, а Кал впери поглед в нея.
— Имам работа. А предполагам, и ти. Искат ме от първи януари. Шефът на травматологията напуска и след като проверят препоръките ми и се обадят на Лукас, аз ще съм техният нов шеф на травматологията. Как ти звучи това?
— О! — Очите й срещнаха погледа на Кал, когато казваше: — Поздравления, скъпи! — Нямаше думи, с които да изрази радостта си. Всичко си идваше на мястото. Сякаш така бе съдено да стане. Очевидно имаха късмет.
— И за теб. Ще кажеш ли на Кал, че приемаш работата?
— А ти, какво мислиш? — попита го тя настойчиво. Искаше да е сигурна, че с него всичко е наред. Сега и двамата имаха чудесна нова работа и това бе свалило десеттонна тежест от раменете им. Вече можеше да приеме предложението на Кал, което желаеше отчаяно.
— Мисля, че ако ти не му кажеш, че приемаш работата, ще го направя аз. Хайде, скъпа. Заслужаваш я.
— Благодаря ти, Стив — тя се чувстваше едновременно благодарна, щастлива и успокоена. Все още се усмихваше, когато затвори телефона няколко минути по-късно. А Кал я наблюдаваше с тревожно изражение.
— Звучи обнадеждаващо.
— Много повече. — Тя засия. — Получил е работата. — Лицето на Кал грейна в широка усмивка.
— И накъде поемаме, Мери?
— Къде искаш да отидем? — попита тя прямо, без да откъсва поглед от него. Все едно отново танцуваше с Фред Астер, те бяха в идеален синхрон, умовете им работеха заедно.
— Бих искал да оставя това на теб, като нов финансов директор на „Дау тек“. Ще го направиш ли?
Тя кимна бавно. Вече бе сигурна. Беше точно толкова важно, както брака, голяма стъпка, важен ангажимент.
— Да, ако това е, което искаш.
— Знаеш, че искам, Мередит. — Той протегна ръка и се ръкува с нея. — Договорихме ли се?
— Да. Не мога да повярвам, че това се случва. — Всичко бе станало толкова бързо. Преди две седмици бяха заедно на гастролната презентация, а сега тя вече бе негов служител и се преместваше в Калифорния.
— Нито пък аз. — Той отиде до малкия бар в приемната на офиса, откъдето взе бутилка шампанско и две чаши. А когато се върна, беше ухилен от ухо до ухо. — Хайде да празнуваме. Това е най-добрата новина, която съм получавал от години. Може би дори през целия си живот.
Вдигнаха тост, пиха шампанско, разговаряха, а после започнаха да уточняват подробностите.
— Кога искаш да постъпя при теб, Кал?
Знаеше, че Чарли Макинтош му бе дал предизвестие от две седмици, но предположи, че би останал по- дълго, особено като знаеше, че тя ще заеме неговото място и ще й трябва време да уреди много неща. Ако обаче той се придържаше към предизвестието, две седмици означаваха осми октомври, а нямаше как тя да успее дотогава. Ако не друго, трябваше да предупреди във фирмата. Мислеше да даде предизвестие от един месец, трябваше също да продадат и апартамента в Ню Йорк. Стив й каза, че се е уговорил да постъпи в Ийст Бей на първи януари. Това й се струваше съвсем приемливо.
