мнението на Стив. Предполагаше и се надяваше, че двамата мъже ще се харесат, тя уважаваше и Кал, и Стив, макар и по различни причини.
Когато посрещна Стив на входа на летището, го видя облечен в смачкани панталони цвят каки и риза, която сякаш никога не бе виждала ютия, все още беше с чехлите, с които ходеше на работа. Бе отишъл на летището направо от болницата. Носеше старото сако от туид, протрито на лактите, и приличаше на дете, което се връща от интерната у дома с дрехите за игра, а не е докоснало приличните дрехи, които са му изпратили.
— Защо, за Бога, си навлякъл това сако? — попита го тя.
Беше го скрила преди две години най-отзад в дрешника в коридора. Независимо къде го скриваше обаче, той винаги го изнамираше. А и тя никога не бе имала смелостта просто да го изхвърли. Веднъж бе постъпила така с любимия му панталон и той не спираше да й го натяква.
Сега обаче не можеше да повярва, че е донесъл тази реликва в Сан Франциско.
— Какво му има? — Той я погледна с широко отворени очи, учуден от въпроса й. — Нали не отиваме на официална вечеря?
— Не, обаче утре вечер ще вечеряме с Калан Дау. Надявам се, че си носиш и други дрехи. Това бе типичен разговор между женени хора, който би прозвучал глупаво за случайния слушател.
— Не се притеснявай за такива дреболии. Мъжете ги разбират тези работи. Това сако си има индивидуалност и история. — Мразеше нови дрехи и никога не можеше да разбере защо тя смята, че панталоните му трябва да бъдат огладени. Прекарал бе толкова голяма част от живота си в смачкани панталони, че не смяташе останалото време за по-различно. Беше безупречно чист, но всичко, което носеше, бе смачкано.
— Изглежда малката ти реч за индивидуалността и историята означава, че не си носиш друго сако, така ли е?
— Точно така. — Той се ухили и се наведе да я целуне, когато взеха единствената му чанта, в която сякаш носеше тухли.
— Господи, какво си сложил? Топка за боулинг?
— Не — засмя се той, — някои книги. — Не отиваше никъде без купчина нова медицинска литература, която смяташе, че трябва да чете, за да поддържа информираността си. В интерес на истината това бе единственото, което го интересуваше. Стив беше блестящ лекар, но не и манекен. За разлика от Кал, който също бе несравним в своята област, но бе с безупречен външен вид и много елегантен. Двамата мъже не биха могли да бъдат по-различни. — Е, как върви? Нещо ново днес? — Стив очевидно бе щастлив, че е дошъл, и това й достави удоволствие.
— По-добре е от всякога — тя сияеше и говореше въодушевено за компанията на Кал по целия път към хотела в таксито. А после седнаха в стаята си и говориха дълго след полунощ.
На следващия ден остави Стив в хотела. Трябваше да се срещне с клиенти заедно с Кал, а Стив нае кола, за да отиде на насрочените вече срещи. Бе му предложила да използва кола с шофьор, но това не беше в неговия стил. Бе се снабдил с няколко карти на града от агенцията за коли под наем и се чувстваше сигурен, че може да намери болниците, в които отиваше. Мередит го целуна на излизане и му обеща да се срещнат в хотела в края на деня. Пожела му късмет и се запъти към „Дау тек“ при Калан.
Прекара още един изключителен ден с него. Посетиха трима от най-важните му клиенти и отидоха в една от болниците, където неговото диагностично оборудване се използваше най-много. Следобедът я очарова и Кал бе видимо доволен, че всичко й харесва. А когато си тръгна в края на деня, той й напомни, че ги чака вкъщи в седем и половина.
— Нямам търпение да се запозная със Стив, имам чувството, че вече сме стари приятели — сърдечно каза той. Бе му говорила за съпруга си толкова много по време на проучвателното пътуване, че той наистина имаше чувството, че го познава.
Мередит се видя със Стив в хотела, той изглеждаше спокоен и й се стори невероятно ентусиазиран. Беше силно впечатлен от трите болници, които бе видял, бе получил препоръка за четвъртата, която се занимаваше само с най-трудните случаи на травми. Разполагаше с хеликоптерна площадка и очевидно травматологичното отделение много приличаше на онова, в което той работеше. Нямаше търпение да го посети в понеделник. Вече си бе насрочил среща с директора. Болниците, които бе посетил, предлагаха добри възможности и се заинтересуваха от кандидатурата му, но нямаха подходящи свободни места; тъй като бяха впечатлени от препоръките му, обещаха да го имат предвид, ако нещо се появи. Той се бе издигнал прекалено високо в йерархията и бе твърде опитен, за да му предложат нещо по-малко от шефско място, а никое от тях не бе вакантно. Стив сподели, че би се чувствал добре във всяка от тях, но надеждите му бяха за болницата в Ийст Бей, където щеше да отиде в понеделник.
— Какво мислиш? — Тя му се усмихна, за двамата денят бе плодотворен и Мередит забеляза, че Стив също е в добро настроение.
— Струва ми се, че Сан Франциско ми харесва — каза той със сияещо изражение. — Градът е малко бижу, а и хората са много приятни. Не е като Ню Йорк и никой не се държи сякаш всеки момент ще го ограбиш. Дори в травматологичното отделение персоналът е доста спокоен. В Оукланд беше малко по- напрегнато, но две минути преди да отида, им бяха докарали шестима ранени. Да ти кажа честно, хареса ми, Мери. Виждам, защо те привлича.
Тя изведнъж почувства, че пред тях се разкрива нов живот и в това имаше нещо магнетично и вълнуващо. Единственият проблем бе, че нямаше свободно място за него, но все още оставаше болницата в Ийст Бей, която щеше да посети в понеделник, а там даваха надежди, но не искаха да се ангажират по телефона. Бе им изпратил по факса професионалната си автобиография, но все още срещата с тях предстоеше.
— Къде искаш да живееш? — попита я той небрежно, сякаш решението вече бе взето или поне бяха близо до него. — В града или тук? Аз бих искал тук и не бих имал нищо против да пътувам всеки ден.
— Тук би ми било по-лесно, но ти решаваш. Ще ти се налага да пътуваш до болницата и обратно в по- натоварени часове в сравнение с мен и много по-често.
— Ще видя. Май ми харесва идеята за покрайнините — той направи драматична пауза, търсейки реакцията в очите й, — мисля, че това може да е страхотно място да отгледаме децата си, много по-добро от Ню Йорк. А и ти няма да си толкова заета, както там, вече няма да ходиш на проучвателни пътувания, нито да работиш до полунощ. Това може да се окаже точното време и точното място да го направим. — Стив почти притаи дъх, докато чакаше отговора й, а тя замълча, сякаш претегляше думите му.
— Може би — се задоволи да каже Мередит. Не искаше да влиза в спор с него. Не още. Трябваше да обмисли още толкова други фактори.
— Само това ли? — попита я той леко разочарован. — Просто може би? Струва ми се, че ако някога го направим, Мередит, то ще е тук. Какво по-прекрасно от това да си дете в Калифорния.
— Да си дете, да, но с други родители — усмихна се тя, а после чертите й се отпуснаха. Винаги чувстваше напрежение, когато говореха за деца. Трябваше обаче да признае, че бе възможно да не е чак толкова лошо.
И двамата бяха в добро настроение, когато тръгнаха към къщата на Кал в седем и петнайсет и пристигнаха точно в седем и половина. Той ги чакаше в градината до басейна, на масата бяха сервирани коктейли „Маргарита“ и хайвер. Децата току-що бяха излезли от басейна и Кал изглеждаше спокоен и хубав, както винаги в идеално изгладена синя риза и бежови габардинени широки панталони, а на босо бе обул мокасини „Гучи“. Стив носеше стара риза на райета и протритото туидено сако, което тя мразеше, прииска й се да бе предвидила и да бе наредила багажа му, преди да замине за Калифорния. Следващия път, обеща си тя на ум, докато двамата мъже се ръкуваха. С подбрани думи Кал изрева колко много е очаквал срещата с него след всичко, което бе чул от Мередит по време на пътуването им.
— Жена ти е голям твой почитател, Стив. Надявам се, че го знаеш. Тя нито за миг не пропускаше да говори за теб. — Това бяха точните думи, които трябваше да каже, и Стив изглеждаше доволен.
Разговорът бе спокоен и непринуден, обсъждаха различни теми, накрая Кал го разпита за болниците, където бе ходил, и оттам стигнаха до високотехнологичното диагностично оборудване на Кал. Стив похвали много две от машините и изказа интересни мнения от гледна точка на лекаря, който ги използва. Кал изглеждаше доволен от чутото.
Влязоха в трапезарията след час и Кал им предложи бордо „Мутон Ротшилд“, което направи силно
