поглед от нея, проследявайки лениво с пръст нежните извивки на тялото й.
Споделяха вулкани от страст и острови на спокойствието. Но онова, което ги чакаше отвъд бреговете, на които стояха, бе буря със страховита сила и опасно дълбоки води. Това не бе тайна за никого от тях. Кал изглеждаше щастлив и спокоен, когато я погледна в очите. Знаеха, че се обичат, но нищо повече. А той нямаше представа кой път ще избере Мередит — към миналото или към бъдещето. И двете възможности бяха вероятни, а тя самата се носеше бавно към неизвестността без реално чувство за посока. Приличаше на кораб с прерязана котва.
— Просто нямам представа — искрено си призна Мередит, притисната плътно до него, усещаше мъжествената му сила и топлина с всяка частица от тялото си. Чувствата й към него бяха толкова силни, че спираха дъха й. — Не мога да причиня това на Стив, Кал… Не мога… Не мога да го изоставя. — Но тя не можеше да изостави и Кал, и си даваше сметка за това. Беше хваната в капан между два свята, разкъсваше се на две противоположни страни.
— Нека не вземаме решения сега — предложи той, опитваше се да запази спокойствие, да не я плаши. — Не бива да правим нищо. Защо просто не се наслаждаваме, докато можем. — В отговор тя кимна безмълвно, той я целуна и после отново започна бавно да я люби.
Не можеха да се разделят, докато бяха в стаята на единия или другия, но бяха изключително, внимателни, когато бяха в обкръжението на хората от фирмата или на срещи. Произнасяха предварително подготвените речи, водеха малки групи и не отсъстваха от общите обеди и вечери. Дори най- наблюдателният им колега трудно би открил нещо нередно в общуването им. Но когато Мередит беше с него, тя имаше, повече от всичко, усещането за безмълвна интимност и дълбока обвързаност помежду им. То бе недоловимо, но съвсем реално и подсилваше всяко тяхно общо преживяване. Възможно ли бе някой да не се досети?
— Трябва да са слепи — каза тя на Кал една вечер, докато седяха загърнати в кърпи на терасата си, преди да се облекат за вечеря. Бяха плували на плажа и току-що бяха взели продължителна гореща вана и, разбира се, се бяха любили.
— Понякога хората не забелязват очевидното — спокойно обясни той и отпи от мартинито си.
Не пиеше през деня, но обичаше коктейл преди вечеря, а понякога Мери му правеше компания, но тази вечер отказа. Искаше да бъде свежа за вечерното събиране. Случващото се помежду им бе достатъчно опияняващо за нея и тя не искаше да го подсилва с алкохол.
— Щастлива ли си? — попита я, не можеше да откъсне поглед от нея, излегнала се на шезлонга, загледана в залеза, който багреше водите на океана в пурпур.
— Много повече, отколкото заслужавам. — Онова, което бяха открили, бе много скъпоценно и за двамата, но знаеше, че поне за момента то бе взето назаем, дори бе откраднато. Рано или късно те трябваше да изпълнят задълженията си. Но не още. За момента все още можеха да грабнат любовта и никой от тях не бе в състояние да се съпротивлява. Силата, която ги теглеше един към друг, бе мощна и непреодолима.
— Заслужаваш всичко, което искаш — с любов отбеляза Кал, наведе се и я целуна.
— Понякога това не е вярно — нежно отвърна тя. — Нещата невинаги се развиват, както искаме. Бих предпочела да се бяхме срещнали по-отдавна.
— И аз — съгласи се той с въздишка, — но може би никой от нас не е бил готов. — Не бяха готови обаче и сега. Той може и да беше свободен, но тя бе омъжена. — Правим всичко заедно толкова добре, Мередит.
— Да, знам — усмихна се тя, — също като Фред Астер и Джинджър Роджърс.
— Не. Като Калан Дау и Мередит Уитман. Ние сме специални хора, Мередит. И двамата сме. Знаем какво искаме и не се страхуваме да работим до изнемога, за да го осъществим. Същото важи и в този случай. Можем да имаме прекрасен живот заедно, ако решим да го изградим. Не искам да те принуждавам за нищо. Въпросът е какво искаш ти. И колко го искаш?
За пръв път той й предлагаше да сподели живота са с нея, въпреки че не бе ясно на каква база. Като любовница, съпруга или приятелка. И тя си даде сметка, че може би и той не знае.
— Не искам да нараня Стив заради нас, Кал — тихо настоя тя. — Той не го заслужава.
Въпреки онова, което чувстваше към Кал сега, не можеше да си представи живота си без своя съпруг. Той бе част от живота й твърде дълго, за да се откаже от него. Беше част от нея, от тялото, от душата й. Беше по-сложно, отколкото Кал си представяше. Никога не бе се чувствала нещастна със Стив. Обстоятелствата, не изборът, ги бяха разделили. Единственият избор, който тя бе направила, бе да се премести в Калифорния, а Стив го бе одобрил. Вече не бе толкова сигурна, че изборът й е правилен.
Вечеряха с другите същата вечер и останаха с тях до по-късно от обичайното, танцуваха под звездите, после се разхождаха по плажа в тъмното, държаха се за ръце и разговаряха тихо. Не се целуваха, когато бяха извън стаята, от страх някой да не ги види.
На следващата сутрин Стив й се обади. Кал току-що бе излязъл от стаята й и тя се стресна, когато телефонът иззвъня и чу съпруга си. Изпита огромно чувство на вина.
— Как върви, Мери? — попита я Стив бодро. — Забавляваш ли се?
— Страхотно беше — тя се опита да влезе в неговия тон, но се почувства като престъпник. — Бяхме много заети.
— Сигурно — все едно си на лагер с бойскаути.
— Повече или по-малко — разсмя се тя, но звукът бе кух и тя почти потръпна при мисълта за болката, която щеше да му причини.
Разговаряха кратко и накрая тя му каза, че трябва да отива на среща.
— Ще ти се обадя, когато мога — обеща тя и отговорът му й донесе облекчение.
— Не се притеснявай за това, мила. Знам, че си заета. Обади се, когато ти е удобно. — Всичко, което казваше, я караше да се чувства все по-зле, а когато се видяха с Кал след първата среща за деня, той усети напрежението й.
— Нещо не е наред ли, Мери? — попита той тихо, докато отиваха да обядват с другите.
— Разговарях със Стив. — Имаше нещастен вид и за миг го обзе паника. Бе ужасен в очакване на следващите й думи. Не искаше романтичната им връзка да приключи.
— Каза ли му за нас? — Знаеше, че това е възможно, но мислеше, че все още бе рано. Засега те напипваха пътя пред себе си, опитваха се да разберат накъде са тръгнали. Това бе ново чувство и за двамата и той смяташе, че им е необходимо известно време, за да се приспособят, преди тя да каже на съпруга си. Надяваше се, че в крайна сметка ще го направи. Искаше за себе си бъдеще с Мери, бъдеще без Стив.
— Не, разбира се, че не — отговори тя. — Но той бе толкова мил по телефона, че аз се чувствах ужасно. Кал, той не заслужава това.
Калан кимна, не бе сигурен какво да й каже, а после прошепна:
— Не, но ние го заслужаваме. Може би това е нашият шанс.
— Не и на тази цена — възпротиви се тя. Не можеше да се скрие от факта, че някой ще бъде наранен. Трябваше да си дадат сметка, че в ситуация като тази не можеше да има трима победители. Някой щеше да е губещ.
— Какво се опитваш да ми кажеш? — попита той, обзет от паника, докато вървяха бавно зад останалите. Питаше се дали не му казва, че всичко е свършило, отчаяно се надяваше, тя не би могла да го направи.
— Казвам просто, че се чувствам ужасно заради него. Но поне той не знае нищо за това.
— Разбирам — отговори Кал с облекчение.
Ваканцията протичаше добре за всички. А през нощта двамата разкриваха нови светове в прегръдките си и затвърждаваха връзката, която се бе създавала между тях от месеци. Когато си тръгнаха от Хаваите, Мередит вече бе толкова влюбена в него, че искаше целият свят да сподели щастието им. Ала нямаше начин това да стане. Повече от всичко друго трябваше да са дискретни.
Кал я отведе до апартамента й, когато пристигнаха, и прекара часове с нея. А когато телефонът позвъни, тя не отговори. Знаеше, че е Стив и не бе в състояние да разговаря с него. Ситуацията бе приела измерения, с които тя не можеше да се справи.
