ден ще измести Захранването, основа на нашето и на много други общества. Протоколът ни донесе напредък и мир — за „Криптнет“ обаче, той е омразна потисническа система. Те смятат, че информацията има почти мистична сила на свободен поток и самовъзпроизводство, както водата сама определя равнището си или както искрите летят нагоре — и тъй като не притежават какъвто и да е морален кодекс, те неизбежно бъркат какво е Добро. Според тях някой ден вместо Захранването да води до синтетични компилатори, ние ще имаме Семена, от които, след като ги засеем в земята, ще поникват къщи, хамбургери, въздушни кораби и книги — че Семето неизбежно ще се развие от Захранването и че на тази основа ще се изгради по-развито общество.
Той замълча за миг, дълбоко си пое дъх и като че ли се събуди. Когато отново заговори, гласът му бе по-ясен и силен.
— Разбира се, това не може да се допусне — Захранването не е система за контрол и потискане, както твърди „Криптнет“. Това е единственият начин, по който в съвременното общество може да се поддържа ред — ако всеки притежаваше Семе, той би могъл да произвежда оръжия, чиято разрушителна мощ да съперничи на елизабетинските ядрени оръжия. Ето защо Протоколната служба има толкова неясна представа за дейността на „Криптнет“.
Дърветата се отдръпнаха, за да разкрият дълго синьо езеро под тях. Похитител излезе на пътя и Хакуърт го пришпори в галоп. Няколко часа по-късно баща и дъщеря се настаняваха в леглата на второкласна каюта на борда на въздушния кораб „Фолклендски острови“, пътуващ за Лондон.
Принцеса Нел остана в замъка Тюринг няколко месеца. Докато търсеше дванайсетте ключа тя беше влизала в много замъци, надхитряваше часовите им, отключваше вратите и претърсваше съкровищата им, но замъкът Тюринг бе съвсем различен от тях. Там господстваха правила и програми, които бяха измислени от хора и можеха да се пренапишат от човек, опитен в езика на единиците и нулите. Тя не се задоволи само да се промъкне вътре, да грабне някоя дрънкулка и да избяга, а го направи свое владение. Той се превърна в кралството на принцеса Нел.
Първо устрои подобаващо погребение на херцог Тюринг. После се зае да проучва книгите му, докато ги усъвършенства. Запозна се със състоянията, в които можеха да се програмират воините и механичния херцог. Вкара в херцога нова главна програма и после рестартира въртенето на могъщата Ос, която захранваше замъка с енергия. Първите й усилия не бяха успешни, тъй като в програмата й имаше много грешки. Истинският херцог също не беше избягнал този проблем — той ги наричаше буболечки по аналогия с голям бръмбар, оплел се в една от веригите му в началото на експериментите и рязко прекратил функционирането на първата Тюрингова машина. Но с упорито търпение принцеса Нел се справи с тези буболечки и превърна механичния херцог в свой верен слуга. На свой ред той притежаваше способността да вкарва прости програми във всички воини, така че заповедите, които му даваше Нел, бързо се разпространяваха в целия замък.
Принцесата за първи път в живота си имаше армия и прислужници. Но тази армия не бе завоевателна, тъй като пружините в гърбовете на воините бързо се развиваха и те не притежаваха приспособяемостта на хора. Ала все пак зад стените на замъка тази войска беше ефикасна и осигуряваше безопасността й от който и да е нашественик. Като следваше системата за поддръжка, очертана от истинския херцог, принцеса Нел караше воините да смазват предавките, да поправят напукани оси и изхабени лагери и да създават нови воини от огромното количество части.
Успехът й я ободри. Но замъкът Тюринг беше само един от седемте херцогски седалища в това кралство и тя знаеше, че й остава да свърши още много работа.
Територията около замъка бе гъсто залесена, но на няколко километра се издигаха тревисти хребети и застанала на крепостната стена с телескопа на истинския херцог, Нел можеше да види, че там пасат диви коне. Пурпур я бе научила как да опитомява диви коне, а херцогът й показа как да печели привързаността им. Нел проведе експедиция до тези земи и седмица по-късно се върна с два прекрасни мустанга, Кафе и Сметана. Снабди ги с чудесни седла от конюшните на херцога, носещи герба „Т“ — защото сега този герб беше неин и тя с основание можеше да се нарича херцогиня Тюринг. Взе също обикновено, необозначено седло, за да може да мине за обикновена гражданка, ако се наложи, — макар през годините принцеса Нел да бе станала толкова красива и обноските й да бяха толкова фини, че сега малцина биха я взели за обикновена гражданка, даже да носеше дрипи и да ходеше боса.
Легнала на койката си в общежитието на мадам Пинг, докато четеше в полунощ тези думи на сияещата страница, Нел се зачуди. Принцесите не бяха генетично по-различни от обикновените граждани.
От другата страна на сравнително тънката стена можеше да чуе течащата в пет умивалника вода, докато младите жени се миеха. Нел беше единствената сценаристка в общежитието на мадам Пинг. Всички останали бяха изпълнителки и току-що се връщаха от продължителна, тежка смяна, втриваха мехлеми в раменете си, схванати от ударите с бухалки по задниците на клиентите, или смъркаха огромни количества нанообекти, програмирани да стигнат до пламналите им дупета и да възстановят през нощта увредените капиляри. И, разбира се, още много традиционни дейности, като къпане, сваляне на грим, мазане с крем и така нататък. Момичетата енергично изпълняваха всичко това с онази несъзнателна сръчност, която очевидно притежаваха всички китайци, като в същото време обсъждаха събитията на сухия шанхайски диалект. Нел живееше вече от месец сред тях и едва започваше да разбира отделни думи. Така или иначе, всички те говореха и английски.
Оставаше до късно, зачетена в „Буквара“ в мрака. Общежитието беше подходящо място за това — момичетата на мадам Пинг бяха професионалистки и бързо заспиваха след няколко минути шепот, кикотене и размяна на скандални клюки.
Нел усещаше, че наближава края на „Буквара“.
Това щеше да е очевидно, дори, да не се приближаваше към Койот, дванайсетият и последен приказен крал. През последните няколко седмици, откакто Нел бе навлязла в земите на крал Койот, характерът на „Буквара“ се бе променил. По-рано нейните нощни приятели или други герои бяха действали самостоятелно, дори Нел да ги подминаваше без да им обръща внимание. Четенето на „Буквара“ винаги означаваше да интерактира с другите герои в книгата, като в същото време обмисля преминаването си през различни интересни ситуации.
В последно време този елемент почти отсъстваше. Замъкът Тюринг беше добър пример за земите на крал Койот: човешките същества бяха малко, но за сметка на това имаше безброй очарователни места и ситуации.
Тя пътуваше сама из кралството, посещаваше замък след замък и във всеки от тях се сблъскваше с различна загадка. Вторият замък (след Тюринг) беше издигнат върху планинския склон и имаше сложна напоителна система. Водата от клокочещия извор минаваше през система от шлюзове. Те бяха хиляди, свързани помежду си в малки групи, така че отварянето или затварянето на един от тях по някакъв начин се отразяваше на другите от групата. Този замък сам си осигуряваше храна и страдаше от ужасен глад, защото подреждането на шлюзовете някак се беше объркало. В замъка бе дошъл мрачен, тайнствен рицар и очевидно се беше измъкнал от спалнята си посред нощ, за да промени връзките между шлюзовете по такъв начин, че водата вече не течеше към нивите. После бе изчезнал, оставяйки писмо, в което се казваше, че ще поправи системата срещу огромен откуп в злато и скъпоценности.
Принцеса Нел прекара известно време в проучване на проблема и накрая забеляза, че шлюзовата система всъщност е много усложнен вариант на една от машините на херцог Тюринг. Когато разбра, че реакциите на шлюзовете са предвидими, тя бързо успя да ги програмира и да открие буболечките, които тъмният рицар беше вкарал в системата. Скоро водата отново напояваше нивите и на глада бе сложен край.
Хората от замъка й бяха благодарни, нещо, което Нел очакваше. Но после поставиха на главата й
