състоеше от голям брой сходни събития, навярно примесени с много фантазия.
В този момент старшата дама получи пристъп на безумие и трябваше да бъде изведена от стаята от прислужници. Клиентът остана сам с госпожица Брейтуейт, която стоически понасяше всичко.
— Вашето самообладание е достойно за възхищение, госпожице Брейтуейт — каза полковникът, — но моля ви, бъдете уверена, че никой няма да ви обвинява, ако дадете отдушник на чувствата си в такъв момент. — Когато произнасяше тези думи, в гласа му ясно се долавяше развълнуван трепет.
— Много добре — отвърна госпожица Брейтуейт. Тя извади от чантичката си малка черна кутия и натисна бутона й. Полковникът изсумтя и изви гръб толкова силно, че падна от стола на килима и остана да лежи там парализиран.
— Нанообекти — вие сте заразили тялото ми с някакъв невидим нанообект — изхриптя той.
— В чая.
— Но това не е възможно — повечето нанообекти са изключително уязвими на топлинни увреждания — кипналата вода би ги унищожила.
— Подценявате способностите на „Криптнет“, полковник Нейпиър. Нашата технология е далеч по- съвършена, отколкото ви е известно — както ще откриете през следващите няколко дни!
— Какъвто и да е планът ви — бъдете уверена, че ще се провали!
— О, нямам конкретен план — отвърна госпожица Брейтуейт. — Това не е операция на „Криптнет“. Въпросът е личен. Вие сте отговорен за смъртта на брат ми Ричард… и аз ще ви накарам да се разкайвате за това.
— Уверявам ви, че искрено скърбя…
Тя отново натисна бутона.
— Не ми е нужна вашата скръб — заяви госпожица Брейтуейт. — Искам да признаете истината: че сте отговорен за смъртта му!
После натисна друг бутон, който накара тялото на полковник Нейпиър безжизнено да се отпусне. Двете с прислужницата го качиха в малък асансьор, слязоха на по-долен етаж, после се спуснаха по стълбището и го завързаха за диба.
И тогава се появи проблемът. Когато най-после го завързаха, полковникът дълбоко спеше.
— Пак го направи — каза жената, която играеше ролята на госпожица Брейтуейт, обръщайки се към Нел и всеки друг възможен наблюдател. — Вече шеста седмица поред.
Когато мадам Пинг й беше разказала, Нел се зачуди какъв е проблемът. Нека си спи, щом продължаваше да идва и да плаща сметката си. Но мадам познаваше клиентите си и се страхуваше, че полковник Нейпиър губи интерес и може да отиде в друго заведение, ако по някакъв начин не разнообразят сценария.
— Боевете са били изключително тежки — въздъхна актрисата. — Навярно е изтощен.
— Струва ми се, че не е заради това — отвърна Нел. Сега тя бе отворила частен аудиоканал, пряко свързан с тъпанчето на жената. — Мисля, че се дължи на личностна промяна.
— Те никога не се променят, скъпа — възрази актрисата. — Щом веднъж харесат нещо, завинаги се лепват за него.
— Да, но различните ситуации могат да разбудят тези чувства в различни моменти от живота — възрази Нел. — В миналото това е било чувството на вина за смъртта на войниците му. Сега е намерил покой. Приел е вината си и затова приема наказанието. Вече не се съпротивлява, защото се е смирил.
— И какво ще правим?
— Трябва да предизвикаме истинска съпротива. Да го принудим да направи нещо, което наистина не иска да направи — гласно започна да размишлява Нел. Какво би могло да се вмести в тази цена? — Събуди го — рече тя. — Кажи му, че си го излъгала, че това не е операция на „Криптнет“. Кажи му, че ти трябва истинска информация. Че ти трябват военни тайни.
Госпожица Брейтуейт прати прислужницата за кофа студена вода и я лисна върху тялото на полковник Нейпиър. После изпълни ролята, както беше предложила Нел, при това я изпълни добре. Мадам Пинг взимаше на работа хора със способност за импровизация и тъй като на повечето от тях всъщност не им се налагаше да правят секс с клиентките, мадам лесно откриваше добри изпълнителки.
Полковник Нейпиър изглеждаше изненадан от промяната в сценария, но това очевидно не му бе неприятно.
— Ако си мислите, че ще ви издам информация, която може да причини смъртта на още от войниците ми, вие допускате огромна грешка — заяви той. Но гласът му звучеше малко отегчено и разочаровано и биоданните, идващи от нанообектите в тялото му, не показваха пълния прилив на сексуална възбуда, за която се предполагаше, че плаща. Все още не бяха посрещнали нуждите на клиента си.
— Той продължава да не разбира — каза по частния канал на госпожица Брейтуейт Нел. — Това вече не е фантастичен сценарий, а самата действителност. Театърът на мадам Пинг наистина е операция на „Криптнет“. През последните няколко години ние го примамвахме. Сега вече ще ни даде информацията, защото е наш роб.
Госпожица Брейтуейт изпълни сцената и продължи нататък с още по-жив диалог. По биоданните Нел можеше да види, че полковник Нейпиър вече е също толкова уплашен и възбуден, колкото и при първото си посещение в театъра няколко години по-рано (пазеха всички резултати): Отново го караха да се чувства млад и изпълнен с живот.
— Свързани ли сте с д-р Х.? — попита полковник Нейпиър.
— Ние ще задаваме въпросите — подсказа Нел.
— Аз ще ти задавам въпросите. Лотус, дай му двайсет за това! — отвърна госпожица Брейтуейт и прислужницата започна да отброява двайсет удара с пръчка по гърба на Нейпиър.
Останалата част от сеанса се разви почти от само себе си, което бе добре дошло за Нел, защото споменаването на д-р Х. я стресна и й навя спомен за забележката на Харв отпреди много години.
Госпожица Брейтуейт си знаеше работата и мигновено бе разбрала стратегията на Нел: сценарият не възбуждаше клиента, освен ако не го накараше истински да се съпротивлява, а единственият начин да постигнат това бе да принудят полковника да издаде действителна секретна информация. Малко по малко той го направи, насърчаван от бамбука на Лотус и от гласа на госпожица Брейтуейт. Повечето се отнасяше за дислокация на части и други подробности, които навярно смяташе за ужасно интересни. За разлика от Нел.
— Накарай го да каже повече за д-р Х. — предложи тя. — Защо е решил, че между него и „Криптнет“ съществува връзка?
След още няколко минути бичуване и словесен тормоз полковник Нейпиър бе готов да пропее.
— Вече от много години водим мащабна операция — д-р Х. действа в заговор с високопоставена личност от „Криптнет“, Алхимика. Работят по нещо, което не трябва да бъдат оставени да получат.
— Не смей да криеш нищо от мен — каза госпожица Брейтуейт.
Но преди да успее да изтръгне още информация за Алхимика, сградата се разтърси от ужасна сила, която пропука стария бетон. В последвалата тишина Нел можеше да чуе женски писъци из целия блок и пращящ, съскащ звук от посипващия се прах и пясък от цепнатина в тавана. После ушите й доловиха друг шум: мъжки викове „Ша! Ша!“.
— Предполагам, че някой току-що е пробил стената на вашата сграда с експлозив — съвършено спокойно каза полковник Нейпиър. — Ако бъдете така добри да прекратите сценария и да ме освободите, ще се опитам да съм ви от полза в онова, което ще последва.
„В онова, което ще последва.“ Викът просто означаваше „Убивай! Убивай!“, бойният вик на „Юмруците на справедливата хармония“.
Навярно искаха полковник Нейпиър. Но по-вероятно бяха решили да атакуват сградата като символ на варварски упадък.
Госпожица Брейтуейт и Лотус вече бяха освободили полковника и той нахлузваше панталоните си.
— Фактът, че все още сме живи, означава, че не използват нанотехнологични методи — професионално от беляза той. — Следователно спокойно може да се приеме, че тази атака идва от някой съседен долен етаж. Нападателите навярно вярват в „доктрината на юмрука“, според която те са неуязвими за каквото и да е оръжие. В такива ситуации никога не е излишно да ги накараш да осъзнаят действителността.
Вратата на стаята рязко се отвори и по пода се посипаха трески. Все едно, че гледаше стар филм, Нел видя как полковник Нейпиър извади смешно лъскава кавалерийска сабя от ножницата й и я забива в гърдите
