Фиона за миг се замисли за някогашните кръвопреливания и навярно нямаше да разбере действителното значение на този израз, ако баща й не се бе изчервил и не бе хвърлил поглед към нея.
— Смятам, че се разбрахме, да — каза той.
Маги се замисли и като че ли се раздразни или поне дотолкова, доколкото й позволяваше великодушният й, добродушен характер. Тя насочи следващото си изречение към Хакуърт, но докато се мъчеше да го построи, гледаше към Фиона.
— Въпреки че вие, атлантяните може би си мислите какво ли не за нас, аз не спя… искам да кажа, че не правя с… нямам толкова много партньори.
— Съжалявам, ако съм оставил погрешното впечатление, че имам предубеждения към вашите морални норми — отвърна Хакуърт. — Уверявам те, не смятам, че имам право да съдя другите в това отношение. Обаче, ако проявиш отзивчивостта да ми кажеш кой или с кого през последната година…
— Само един — отвърна Маги. — Годината се точеше бавно. — Тя остави чашата си на масата (Фиона се сепна от отсъствието на чинийки) и се отпусна назад на стола си, като гледаше към Хакуърт. — Странно е, че ти казвам такива неща — на теб, един непознат.
— Моля те, нека ти препоръчам да се довериш на инстинкта си и да не се отнасяш с мен като с непознат.
— Имах една авантюра. Преди месеци. Това е всичко.
— Къде?
— В Лондон. — На лицето й се мярна сянка на усмивка. — След като живея тук, логично е да отида на някое топло и слънчево място. Но отидох в Лондон. Предполагам, че всеки от нас е малко нещо викторианец.
Маги се позамисли, после продължи:
— Отидох в Лондон с две мои приятелки. Едната от тях също беше гражданка на РРР, а другата, Триш, преди три години напусна РРР и стана съоснователка на местен възел на „Криптнет“. Имат малко представителство в Сиатъл, близо до пазара.
— Извинявай, че те прекъсвам — каза Фиона, — но би ли била така любезна да ми обясниш характера на „Криптнет“? Една от приятелките ми от старото училище като че ли се е включила в него.
— Синтетична филозона. Крайно неясна — поясни Хакуърт.
— Всеки възел е независим и самоуправляващ се — допълни Маги. — Ако искаш, още утре можеш да основеш един. Възлите се определят с договори. Подписваш договор, в който се съгласяваш да осигуряваш определени услуги, когато ти бъдат поискани.
— Какви услуги?
— Обикновено в тяхната система се вливат данни. Ти ги обработваш и ги предаваш на други възли. Това изглеждаше естествено за Триш, защото тя беше шифровчик, също като мен, съквартирантите ми и повечето други из тези земи.
— Значи във възлите има компютри?
— Самите хора имат компютри, обикновено имплантирани в тях — отвърна Маги, като несъзнателно разтриваше костта зад ухото си.
— В такъв случай възелът и човекът са едно и също, така ли?
— В много случаи — съгласи се Маги, — но понякога той се състои от няколко души с имплантирани системи.
— Мога ли да попитам какво равнище е постигнал възелът на твоята приятелка Триш? — обади се Хакуърт.
Маги неуверено го погледна.
— Осмо-девето, може би. Във всеки случай, ние отидохме в Лондон. Докато бяхме там, решихме да посетим някои представления. Исках да видя големите постановки. Бяха прекрасни — гледахме един чудесен „Доктор Фауст“ в „Оливър“.
— На Марлоу ли?
— Да. Но Триш имаше дарба да открива всички онези малки, мръсни, рядко посещавани театри, които аз никога не бих успяла да намеря — доколкото можех да видя, нямаха надписи и никаква реклама. Гледахме някакви радикални пиеси — много радикални.
— Не мога да си представя, че използваш това прилагателно в политически смисъл — каза Хакуърт.
— Не, имам предвид представянето им. В един от случаите влязохме в бомбардирана стара сграда в Уайтчапъл, пълна с шляещи се хора. Започнаха да се случват всички тези странни неща и аз чак след известно време разбрах, че някои от хората са актьори, а други публика и че в известен смисъл всички ние сме и актьори, и публика. Беше хитро — предполагам, че можеш да видиш такова нещо по всяко време в мрежата, в интерактив, но беше много по-добре да е с истински, топли тела наоколо ти. Чувствах се щастлива. Както и да е, този човек отиваше до бара за чаша бира и ме покани. Беше страшно интелигентен и секси. Африканец, който знаеше много за театъра. Там имаше задни стаи. В някои от тях имаше легла.
— След като свършихте — попита Хакуърт, — изпита ли необичайни усещания?
Маги отметна глава и се засмя, като си мислеше, че Хакуърт се опитва да я иронизира. Но той бе сериозен.
— След като свършихме ли? — попита тя.
— Да. Да, речем, няколко минути след това.
Маги внезапно се смути.
— Всъщност, да — каза тя. — Стана ми горещо. Адски горещо. Трябваше да си тръгнем, защото си помислих, че съм хванала грип или нещо подобно. Върнахме се в хотела и аз се съблякох, и излязох на балкона. Температурата ми беше четирийсет градуса. Но на другата сутрин се чувствах чудесно. И оттогава е все така.
— Благодаря ти, Маги. — Хакуърт се изправи и прибра в джоба си листа хартия. Фиона го последва. — Преди посещението ти в Лондон, водеше ли активен обществен живот?
Маги леко поруменя.
— Няколко години наред — сравнително активен, да.
— С какви хора? От „Криптнет“ ли? Които прекарват много време край водата?
Маги поклати глава.
— Край водата ли? Не разбирам.
— Запитай се защо си била толкова пасивна, Маги, след връзката си с господин…
— Бек. Господин Бек.
— С господин Бек. Възможно ли е преживяването да ти се е сторило малко обезпокоително? Обмен на телесни течности, последван от рязко повишаване на температурата?
Лицето на Маги беше неразгадаемо като на картоиграч.
— Препоръчвам ти да проучиш въпроса за спонтанното възпламеняване — подхвърли Хакуърт. После без повече церемонии взе бомбето и чадъра си от антрето и изведе Фиона обратно в гората.
— Маги не ти каза всичко за „Криптнет“ — рече той. — На първо място, смята се, че той има многобройни неприятни връзки и Протоколната служба постоянно го наблюдава. Освен това… — Хакуърт мрачно се засмя, — …абсолютно невярно е, че най-високото равнище е десетото.
— Каква е целта на тази организация? — попита Фиона.
— Тя представлява прост, сравнително преуспяващ колектив, занимаващ се с обработка на данни. Но действителните му цели са известни само на привилегированите, включени в тръстовите граници на трийсет и трето равнище — отвърна Хакуърт и провлачи глас, като се мъчеше да си спомни защо знае всички тези неща. — Носят се слухове, че всеки от членовете на този избран кръг може да убие който и да е друг, просто като си помисли за това.
Фиона се наведе напред, прегърна баща си и отпусна глава между лопатките му. Мислеше си, че въпросът за „Криптнет“ е приключен, но четвърт час по късно, докато Похитител бързо ги носеше сред дърветата надолу към Сиатъл, баща й отново заговори, подемайки изречението оттам, където го беше прекъснал, сякаш просто бе спрял, за да си поеме дъх. Говореше бавно и разсеяно, почти като в транс. Спомените изплуваха от дълбоките кътчета на ума му, без намеса на съзнанието му.
— Действителният стремеж на „Криптнет“ е Семето — технология, която в техния дяволски план някой
