Съдебната зала бе с висок таван и се намираше в една от старите сгради по поречието на Бънд. Не беше кой знае колко богато мебелирана. В единия край се виждаше издигната платформа, върху която имаше стара сгъваема маса, покрита с червено парче плат. Върху парчето плат бе избродиран със златни нишки някакъв символ: еднорог, дракон или някаква подобна измишльотина. Бъд не беше много добър в разпознаването на митичните зверове.
Съдията влезе и по-едрият от двамата му охранители — набит китаец с кръгла глава, който миришеше на ментови цигари, фалшиви като измъчените му надежди — го представи като „съдията Фенг“. Полицаят, който бе придружил Бъд до съдебната зала, посочи към пода, при което добре инструктираният Бъд падна на колене и опря чело в пода.
Другият охранител на съдията всъщност беше една дребничка американка с азиатски произход, която носеше очила. Тъй като вече почти никой не носеше очила, за да коригира зрението си, по всяка вероятност това беше някакъв фантаскоп, който те кара да виждаш неща, които не съществуват, като например в интерактивите. Макар че когато хората не ги използваха за забавление, а с някаква друга цел, ги наричаха с по-приятното име феноменоскопи.
Човек можеше да се снабди с фантаскопска система, която се имплантираше директно върху ретината, също като музикалната в тъпанчетата на Бъд. Можеше да се сдобиеш дори с телепатична система, която се вкарваше в гръбначния ти стълб в различни ключови прешлени. За това обаче се говореше, че си има много недостатъци: дълготрайно увреждане на някои от нервите, а освен това се носеха слухове, че някои папараци от големите медийни компании били намерили начин да декодират вградените защити в подобни системи и да пускат реклами по периферното ти зрение (че дори и да се набутват в средата) през цялото време — и когато си със затворени очи. Бъд познаваше един такъв човек, който по някакъв начин се бе заразил и получаваше на хинди реклами на долнопробни мотели. Рекламите се появяваха в долната дясна част на зрителното му поле по двайсет и четири часа на ден, докато той не сложи край на живота си.
Съдия Фенг беше необикновено млад, може би още не бе навършил и трийсет. Седна зад масата с червената покривка и започна да говори на китайски. Двамата му телохранители стояха плътно зад него. Присъстваше и един сикх; той се изправи и каза няколко думи на съдията, също на китайски. Бъд не можеше да разбере защо там има и сикх, но пък бе свикнал сикхите да се появяват на места, където най-малко ги очакваш.
Съдия Фенг каза с нюйоркски акцент:
— Представителят от Протокола предложи да проведем съдебното заседание на английски. Някой да протестира?
В залата присъстваше и мъжът, когото Бъд бе нападнал — държеше едната си ръка доста сковано, но иначе си изглеждаше съвсем здрав. И съпругата му беше с него.
— Аз съм съдия Фенг — продължи съдията, вперил погледа си в Бъд. — Можеш да се обръщаш към мен с „Ваша светлост“. И така, Бъд, присъстващият господин Квамина те обвинява в определени действия, които са незаконни в Крайбрежната република. Обвинен си и в подлежащи на съдебно преследване нарушения по членовете на Общия икономически протокол, в който участваме и ние. Тези нарушения са тясно свързани с престъпленията, които описах току-що, но и малко се различават. Разбираш ли всичко дотук?
— Не съвсем, Ваша светлост — отвърна Бъд.
— Според нас си нападнал този човек и си го прострелял в ръката — обясни съдия Фенг, — заради което ти се сърдим. Ясен ли съм?
— Да, сър.
Съдия Фенг кимна към сикха, който пое щафетата.
— Кодексът на ОИП — започна сикхът — регламентира всички видове икономически взаимоотношения между хората и организациите. Кражбата е едно от тях. Нанасянето на тежка телесна повреда е друго такова взаимоотношение, доколкото оказва влияние върху способността на жертвата да се защитава икономически. Тъй като Протокола не одобрява независимия статут, ние работим в сътрудничество с общата юридическа система на членовете на ОИП, когато трябва да се дават под съд подобни нарушители.
— Познаваш ли конфуцианската система на правораздаване, Бъд? — попита съдия Фенг. На Бъд бе започнало да му се завива свят, защото през цялото време трябваше да си върти главата наляво и надясно; също като на тенис мач. — Предполагам, че не. Добре. Макар че Китайската крайбрежна република отдавна вече не е нито стриктно, нито дори и малко конфуцианска, ние все още организираме системата си на правораздаване по този начин — работим с нея от хиляди години и смятаме, че не е и наполовина толкова лоша. Общата идея е, че като съдия аз всъщност изпълнявам едновременно няколко роли: на детектив, на съдия, на съдебни заседатели и, ако наложат обстоятелствата, на изпълнител на присъдата.
Бъд се изкикоти на тази шега, но после забеляза, че съдията Фенг май не е в много шеговито настроение. Нюйоркското му поведение първоначално бе подвело Бъд, който си беше помислил, че съдия Фенг е един съвсем обикновен съдия.
— Като влизам в първата от споменатите роли — продължи съдията, — бих искал вие, господин Квамина, да ми кажете дали познавате заподозрения.
— Това е човекът — отвърна господин Квамина, като насочи показалеца си към челото на Бъд, — който ме заплаши, простреля и ми обра парите.
— А вие, госпожо Кум? — обърна се той към дамата. След това, като странична реплика към Бъд, каза: — В тяхната култура жената не приема името на съпруга си.
Госпожа Кум кимна към Бъд и заяви:
— Той е виновната страна.
— Госпожице Пао, имате ли нещо да добавите?
Дребната женица с очилата погледна Бъд и каза на английски с тексаски акцент:
— От челото на този човек аз лично отстраних гласово-активирано наноснарядно устройство, познато на жаргон като черепна пушка, заредено с три вида амуниции, включително и така наречените „парализатор“ и от типа, с който той е действал срещу господин Квамина. Нано-технологичното изследване на серийните номера на снарядите, както и сравнението им с частици, отстранени от раната на господин Квамина, показаха, че снарядът, използван срещу господин Квамина, е бил изстрелян от оръжието, вградено в челото на заподозрения.
— Мамка му — измърмори Бъд.
— Добре — каза съдията Фенг и разтри за секунда слепоочията си. След това се обърна към Бъд. — Признавам те за виновен.
— Стига бе! Нямам ли право на защита? — възпротиви се Бъд. — Възразявам!
— Я не се дръж като идиот — сопна му се съдията.
Сикхът също се намеси:
— Тъй като обвиняемият не разполага с някакви значителни финансови средства и стойността на труда му няма да бъде достатъчна, за да компенсира нанесените на жертвата щети, Протокола няма никакъв интерес към този случай.
— Разбрах — отвърна съдия Фенг. — Добре, Бъд, приятелю мой, има ли хора, които са зависими от теб по някакъв начин?
— Имам си приятелка — отвърна Бъд. — Тя пък си има син на име Харв, който трябва да е от мен, освен ако не сме преброили грешно. Освен това чух, че пак е бременна.
— Мислиш или знаеш, че е бременна?
— Беше, когато я проверих за последен път — преди около два месеца.
— Как се казва?
— Текила.
Чу се потиснато изръмжаване от един от възпитаниците на Протокола — младата жена, която закри уста с едната си ръка. Сикхът започна да си хапе устната.
— Текила ли? — възкликна съдията невярващ. Ставаше все по-очевидно, че съдия Фенг е решавал много такива случаи и по странен начин се наслаждаваше на развлекателната им стойност.
— В Земята под аренда има деветнайсет жени с това име — съобщи госпожица Пао, докато четеше нещо на феноменоскопа си, — една от които е родила момиченце на име Нелоди преди три дни. Има и още едно дете — момченце, което се казва Харвард.
— Стига бе — възкликна Бъд.
