Шарлот, и също й махаха и надаваха радостни възгласи.
Фиона Хакуърт се бе разходила надлъж и нашир из Кралската екологична оранжерия, стриктно следвана от двете страни от родителите си, които се надяваха, че така ще предпазят полите й от калта и треволяците. Тази стратегия не се беше оказала кой знае колко успешна, но с едно бързо изчеткване Джон и Гуендолин успяха да пренесат по-голямата част от мърсотията по белите си ръкавици. Оттам пък тя отлетя право във въздуха. По онова време повечето от мъжките и дамските ръкавици се правеха от безкрайно микроскопични фабрични нишки, които знаеха как да се отървават от мърсотията; човек можеше да си напъха цялата ръка с ръкавица в калта и само няколко секунди след това тя отново щеше да си бъде съвсем беличка.
Йерархията на каютите в „Етер“ отговаряше напълно на статута на пасажерите, защото частите от кораба, предназначени за тях, можеха да се разглобяват и сглобяват по нов начин между два полета. За лорд Финкъл-Макгроу, трите му деца и половинките им и Елизабет (първото му и единствено засега внуче) от кораба се спусна специален ескалатор, който ги качи право в кралския апартамент в самата предница на кораба, от която се откриваше гледка напред на почти 180 градуса.
След семейство Финкъл-Макгроу, към по-задната част на кораба, се бяха настанили десетина други от Лордовете на справедливостта, някъде от нивото на граф или барон, повечето от които водеха в каютите на втора класа по-скоро внуците, отколкото децата си. След това бяха административните служители, чиито златни ланци на часовниците, изобилстващи с мънички порцеланови кутийки, мобифони, фенерчета, табакери за енфие и други фетиши висяха около тъмните им жилетки, с които те се опитваха да прикрият шкембетата си. Повечето от децата им бяха стигнали до възрастта, в която вече не изглеждаха сладки за никой друг, освен за собствените им родители; до ръста, при който енергията им бе повече заплаха, отколкото някакво чудо; и до нивото на интелигентност, при което типичната за децата невинност се бе превърнала във вбесяваща грубост. Пчеличката, която си жужи наоколо, за да си събира нектар, е красива, въпреки имплицитната заплаха, но същото поведение при един стършел, който е три пъти по-голям, те кара да започнеш да се оглеждаш за нещо подходящо, с което да го размажеш. Така че по широките ескалатори, които водеха до каютите в първа класа, можеше да се види как много бащи изведнъж сграбчват детето си за рамото и съскат с килнати на една страна шапки и стиснати зъби, като през това време се оглеждат за евентуални свидетели на произшествието.
Джон Пърсивал Хакуърт беше инженер. Повечето инженери бяха разпределени по миниатюрни стаички със сгъваеми легла, но Хакуърт носеше по-високото звание на „артифекс“ и беше изпълнявал ролята на групов ръководител в същия проект, поради което му се полагаше самостоятелна стая във втора класа с двойно легло, както и едно сгъваемо за Фиона. Пиколото донесе багажа им за през нощта, точно когато „Етер“ се отделяше от мачтата си за закрепване — двайсетметрова диамантеноподобна подпорна конструкция, която вече се бе размила в гладката като билярдна маса повърхност на игрището за крикет, докато корабът се обръщаше на юг. Понеже се простираше много близо до източника „Виктория“, паркът беше осеян с катахтонни тръби от Захранването, което означаваше, че в този район могат да бъдат отглеждани всякакви видове растителност за много кратко време.
Каютата на семейство Хакуърт беше в дясната част на кораба, поради което докато се отдалечаваха с нарастваща скорост от Ню Шузан, можеха да наблюдават залеза над Шанхай, който блестеше в червеникави оттенъци през вечната пелерина от дим над града. Гуендолин един час чете приказки на Фиона, за да заспи, докато Джон прочете от първа до последна страница вечерното издание на „Таймс“, след което разхвърля няколко документа по малкото бюро на каютата. Малко по-късно двамата се преоблякоха във вечерните си дрехи, като се движеха съвсем внимателно в здрача, за да не разбудят Фиона. В девет часа те излязоха в коридора, заключиха вратата и тръгнаха по посока на звуците от големия оркестър в главната бална зала на „Етер“, където танците тъкмо започваха. Подът на балната зала представляваше една огромна плоча от прозрачен диамант. Осветлението беше сведено до минимум. Докато летяха във вихъра на валса, менуета, линдито и груповото реге в тъмнината на нощта, те сякаш се носеха над блестящата, осветена от луната повърхност на Тихия океан.
Изгревът посрещна трите въздушни кораба над южно Китайско море. Не се виждаше никаква суша. По тези места океанът бе относително плитък, но това беше известно само на Хакуърт и неколцина други инженери. Семейство Хакуърт се наслаждаваха на доста приятна гледка от прозореца на каютата си, но Джон се събуди рано, отиде в балната зала и си разчисти едно местенце върху диамантения под, след което поръча на сервитьора еспресо и сутрешното издание на „Таймс“. Възнамеряваше да си прекара приятно времето, докато Гуен и Фиона оправят сутрешните си тоалети. Навсякъде около него се чуваха гласовете на деца, които разсъждаваха какво ли точно ще се случи.
Гуен и Фиона пристигнаха достатъчно късно, за да може на Джон да му стане скучно. Той бе извадил от джоба си механичния часовник и го беше погледнал поне десетина пъти, докато накрая просто го бе оставил в едната си ръка и бе започнал нервно да щрака капачето му. Гуен кръстоса дългите си крака и красиво простря поли около себе си, когато седна на прозрачния под, като с това привлече яростните погледи на няколко жени, които останаха прави. Джон обаче се успокои, когато видя, че тези жени са инженери от относително нисък ранг или пък жени на такива; на тези с по-висок ранг едва ли щеше да им се наложи да дойдат в балната зала.
Фиона се тръшна на дланите и коленете си и съвсем директно залепи лице върху диаманта, с вдигнати задни части. Хакуърт хвана ръбовете на панталона си, пооправи ги малко и се подпря на едно коляно.
Коралът с изкуствен интелект изникна от дълбините така напористо, че Хакуърт се стъписа, макар че той беше участвал в проектирането му и бе присъствал на всички пробни пускания. Когато го гледаше през тъмната повърхност на Тихия океан, на човек му се струваше, че наблюдава някаква експлозия през прозорец с натрошено стъкло. На Джон гледката му приличаше на това да излееш цяла цистерна гъста сметана в чаша с кафе, да видиш как се отблъсква от дъното на чашата в едно турбулентно фрактално разцъфване, което се втвърдява в момента, в който се стрелне към повърхността. Скоростта на този процес беше едно добре премерено жонгльорство; в действителност коралът бе започнал да се развива на дъното на океана преди три месеца, черпейки енергията си от един свръхкорен, който бяха засадили по цялото океанско дъно специално по този повод, като бяха извлекли необходимите атоми директно от морската вода и разтворените в нея газове. Процесът, който протичаше там долу, приличаше на невъобразим хаос и в известен смисъл си беше точно това; всяка литокула обаче знаеше къде точно трябва да отиде и какво точно трябва да направи. Представляваха четиристенни тухлички от калций и въглерод с размерите на макови семенца и всяка от тях беше снабдена със собствен източник на енергия, мозък и навигационна система. Отлепиха се от дъното на океана по сигнал, даден от принцеса Шарлот — със събуждането си тя бе открила под възглавницата си малко пакетче, беше го разопаковала и видяла, че вътре има златна свирка, окачена на верижка, бе излязла на балкона си и бе надула свирката.
Коралът се приближаваше от всички страни по посока на острова, като някои от литокулите изминаваха по няколко километра, за да достигнат до указаното си местоположение. Те изместиха толкова количество вода, колкото беше големината на самия остров, което ще рече няколко кубични километра. В резултат се образува невероятно силно завихряне и издуване на повърхността на океана, което накара част от дечурлигата да запищят, понеже си бяха помислили, че огромното количество вода може да се издигне толкова високо, че да грабне кораба от небето; няколко капчици наистина се полепиха по диамантения търбух на кораба, поради което пилотът увеличи малко височината на полета. Рязката маневра накара всички татковци в балната зала да избухнат в смях — те просто се наслаждаваха на илюзията за опасност и безсилието на Природата.
По някое време пяната и мъглата се отдръпнаха и пред погледа на пасажерите се откри гледката към един нов остров, осветен в червеникаво-оранжево от отблясъците на зората. Възторжените викове и ръкопляскания стихнаха до шепота на тихите професионални разговори. Втрещените деца викаха твърде силно с пискливите си гласчета, за да може да се чуе каквото и да било друго.
Оставаха обаче още около два часа. Хакуърт щракна с пръсти към един сервитьор, за да си поръча пресни плодове, сок, белгийски гофрети и още кафе. Защо пък да не се насладят и на прочутата с качествата си кухня на „Етер“, докато по острова се появяваха замъци, фавни, кентаври и приказни гори.
Принцеса Шарлот беше първото човешко същество, което щеше да стъпи на омагьосания остров. Тя
