Извън Черната крепост злата мащеха на Нел продължила да живее както си иска и да забавлява посетителите. През няколко седмици над хоризонта минавал кораб и пускал котва в малкото заливче, където бащата на Нел навремето бил завързвал рибарската си лодка. По някой важен господин пристигал на брега с личните си гребци и оставал в къщата с майката на Нел за няколко дни, седмици или месеци. В края на престоя тя винаги започвала да крещи на госта си, което Харв и Нел чували дори през плътните стени на крепостта, и когато на посетителя му идвало до гуша от всичко това, той се връщал обратно на кораба и отплавал, а лошата царица оставала разплакана на брега с разбито сърце. Принцеса Нел, която в началото мразела мащехата си, започнала да я съжалява в известен смисъл и да си дава сметка, че царицата е затворена в затвор, който сама е сътворила и който бил още по-мрачен и студен от Черната крепост.
Един ден в залива се появила тримачтова платноходка с червени платна и на брега слязъл един червенокос мъж с червена брада. Също като другите посетители, и той се нанесъл да живее при царицата и останал там известно време. За разлика от останалите той се интересувал от Черната крепост и на всеки няколко дни стигал с коня си до портата й, пипал дръжките и се разхождал наоколо с вперен поглед във високите й стени и кули.
През третата седмица от престоя му Нел и Харв чули с изненада, че дванайсетте катинара на портата се отключват един по един. Червенокосият влязъл. Когато видял Нел и Харв, той се изненадал не по-малко от тях самите.
— Кои сте вие? — попитал с ниския си, дрезгав глас.
Принцеса Нел отворила уста да отговори, но Харв я спрял.
— Вие сте посетителят — рекъл той. — Представете се.
Като чул това, лицето на мъжа станало почти толкова червено, колкото била и косата му, при което той се отправил към Харв и го фраснал през лицето със свития си юмрук.
— Аз съм барон Джак — казал той, — и можеш да смяташ, че това беше визитната ми картичка. — След това напук се прицелил да ритне принцеса Нел; кракът му обаче, покрит с тежката метална броня, бил твърде бавен, и като си спомнила уроците на Динозавър, принцеса Нел го избягнала лесно. — Вие трябва да сте двата плъха, за които ми разказа царицата — сетил се мъжът. — Досега трябваше да сте умрели — да са ви изяли троловете. Е, нищо, това ще стане тази вечер и утре крепостта ще бъде моя! — Той хванал Харв и започнал да връзва ръцете му с едно здраво въже. Принцеса Нел забравила уроците си и се опитала да го спре, при което той сграбчил и нея за косата и също я вързал. След няколко секунди вече и двамата лежали безпомощни на земята. — Ще видим как ще се справите с троловете тази нощ! — казал барон Джак и след като дарил и двамата с по един плесник и един ритник ей така, за нищо, излязъл през портата и заключил отново дванайсетте катинара.
Принцеса Нел и Харв чакали дълго, докато залезе слънцето, за да се съживят нощните й приятелчета и отвържат нея и Харв. Принцеса Нел им обяснила, че злата царица си има нов любовник, който възнамерява да вземе крепостта за себе си.
— Трябва да се борим с него — заявила Пурпур.
Както принцеса Нел, така и всичките й приятели много се изненадали, като чули това, защото обикновено Пурпур била търпелива, мъдра и съветвала да не се стига до бой.
— Черното има много нюанси — обяснила тя — и немалко са случаите, когато скритият начин е най- добър; някои неща обаче са си само лоши и трябва да бъдат преследвани до смърт.
— Ако не беше човек, щях да го размажа с единия си крак — казал Динозавър, — но не през деня. А дори и през нощта царицата е вещица и приятелите й притежават зли сили. Ще ни трябва план.
Нея нощ беше един истински ад. Кевин — момчето, което Нел бе победила на топка — беше научил всичко, което е типично за един грубиянин, не от някой друг, а от самия Бърт, който бе живял с майка му, известно време и може би дори му беше баща. Кевин отиде при него и му каза, че Нел и Харв са го били. Тази нощ Харв и Нел изядоха най-големия бой през живота си. Продължи толкова дълго, че накрая Мама се намеси и се опита да накара Бърт да се успокои. Бърт обаче фрасна Мама през лицето и тя падна на пода. Накрая Харв и Нел се озоваха заедно в стаята си. Бърт си пиеше няколкото бири във всекидневната и гледаше един интерактив с Грубияна Скъд. Мама беше избягала от апартамента и те нямаха никаква представа къде се намира в момента.
Едното око на Харв беше толкова подуто, че се бе затворило, а едната си ръка въобще не можеше да използва. Нел беше ужасно жадна и когато отиде до тоалетната, видя, че пишка червено. Освен това по ръцете си имаше изгаряния от цигарите на Бърт, а болката се усилваше все повече.
Усещаха през стената какво прави Бърт, а също така чуваха и интерактива. Харв щеше да разбере кога е заспал Бърт, защото всеки интерактив за един потребител превключваше на пауза известно време след като потребителят спреше да участва. Когато бяха сигурни, че Бърт е заспал, те се промъкнаха в кухнята, за да се снабдят с малко медикаменти от синтетичния компилатор.
Харв си взе превръзка за китката и торбичка с лед за окото, а освен това помоли машината да им даде нещо за раните от нож и цигари, за да не се инфектират. Машината им показа цял списък с медиаглифи за различните видове лекарства. Някои бяха първокласни и трябваше да се купуват, но други бяха безплатни. Едно от тях представляваше крем в тубичка като паста за зъби. Те я отнесоха в стаята си и се редуваха да размазват крема един на друг.
Нел лежа безмълвна в леглото, докато не усети, че Харв е заспал. След това извади „Илюстрирания буквар на младата дама“.
Когато барон Джак се върнал в Черната крепост на другия ден, много се ядосал, защото видял въжетата накуп на земята, без обаче каквито и да било кости, строшени и глозгани от троловете. Той връхлетял в крепостта с извадена сабя, ръмжейки, че собственоръчно ще убие Харв и принцеса Нел; когато влязъл в столовата обаче, се спрял стъписан, защото видял, че за него е приготвено грандиозно угощение върху масата: цели самуни препечен хляб, делви с прясно масло, печен дивеч, печено прасенце, грозде, ябълки, сирене, бульон и вино. Харв и принцеса Нел били застанали до масата, облечени като слуги.
— Добре дошъл в крепостта ви, барон Джак — казала принцеса Нел. — Както виждате, ние — вашите нови слуги — сме ви приготвили лека закуска, която се надяваме да харесате. — Всъщност Патето било приготвило всичката храна, но тъй като действието се развивало през деня, то се било превърнало отново в малка играчка, заедно с всички останали нощни приятелчета.
Гневът на барон Джак се стопил, докато алчният му поглед обхождал масата.
— Ще опитам някои неща — решил той, — но дори и една храна да не е идеална или ако не ми сервирате както трябва, веднага ще набуча главите ви на портата на крепостта! — И той щракнал с пръсти пред лицето на Харв.
Харв се ядосал и щял да изръмжи нещо в отговор, но принцеса Нел си спомнила думите на Пурпур, която била казала, че скритият начин е най-добър. Тя рекла със сладкото си гласче:
— За лошо обслужване ще заслужаваме точно това.
Барон Джак започнал да се храни и толкова отлично било приготвило всичко Патето, че веднъж като започнал, баронът не могъл да се спре. Той постоянно изпращал Харв и Нел в кухнята да му носят още храна и макар че през цялото време им намирал кусури и ставал от масата да ги бие, очевидно бил решил, че са му по-ценни живи, отколкото мъртви.
— Понякога, освен това, горял кожата им с цигарите си — прошепна Нел.
Буквите на страницата на „Буквара“ се промениха.
— А освен това принцеса Нел започнала да пишка червено — продължи Нел, — защото баронът бил един много лош човек. И истинското му име не било барон Джак. Истинското му име било Бърт.
Докато Нел говореше, приказката в книгата се променяше.
— И Харв не можел да си използва ръката заради китката, поради което трябвало да носи всичко с една ръка, и това също било така, защото Бърт бил лош човек и бил ударил Харв много лошо — допълни тя.
След дълго мълчание „Букварът“ отново проговори, но изведнъж красивият глас на викторианката, която бе разказвала приказката, беше станал плътен и дрезгав и се запъваше по средата на думата.
Барон Бърт ял целия ден, чак докато залезе слънцето.
