Диамантената ера

— Подпрете вратите — казало едно пискливо гласче, — иначе троловете ще ни погнат!

Думите дошли от дребничък мъж в костюм и цилиндър, който току-що бил нахълтал през вратата и наблюдавал нервно залеза.

— Кой е тоя пискливко, дето ми нарушава вечерята? — изръмжал барон Бърт.

— Това е нашият съсед — отвърнала принцеса Нел. — Вечер идва да ни посещава. Моля ви, нека да седне до камината.

Барон Бърт го изгледал подозрително, но в този момент Харв сервирал един вкусен ягодово-сметанов пай пред него и той напълно забравил за дребничкия мъж, докато след няколко минути пискливият глас не прозвучал отново:

Имало веднъж барон на име Бърт,
който бил силен и непобедим.
От него и мечките треперели даже,
но след напитка или две
и името си той не можел да каже.

— Кой смее да се подиграва на барона!? — изръмжал барон Бърт и свел поглед, за да види как новият посетител се е подпрял весело на бастунчето си и вдига чаша, като че ли да пие за негово здраве.

Не се гневете, Ваша светлост,
и не се бавете, в леглото отидете,
защото беше дълъг ден
и вий сте вече много изморен,
та може мокър скоро да ви е чаталът.

— Донесете ми буре с бира! — извикал барон Бърт. — И още една за тоя келеш, та да видим тогава кой носи повече на пиене.

Харв дотъркалял две бурета със силна бира в стаята. Барон Бърт вдигнал едното към устата си и го изпразнил на една глътка. Малкото човече на пода направило същото.

После били донесени два мяха с вино и отново и баронът, и малкото човече ги опразнили без проблем.

Най-накрая били донесени и две бутилки силна ракия, а баронът и малкото човече започнали да се редуват на глътки, докато не опразнили и двете бутилки. Баронът бил стъписан от издръжливостта на човечето на алкохол; то обаче си стояло изправено и трезво, докато барон Бърт вече бил доста пиян.

Накрая човечето извадило една малка бутилка от джоба си и рекло:

За младия момък бирата добра е,
докато големите вино предпочитат.
Ракията е тая,
дето пасва най на краля,
но сравнена с лунна светлина,
тя е детска залъгалка.

Малкото човече отпушило бутилката и отпило, след което я подало на барон Бърт. Баронът изпил една глътка и незабавно заспал в стола си.

— Мисията завършена — рекло човечето, като направило дълбок поклон с цилиндър в ръка, при което се видели две дълги космати уши — защото това било не някой друг, а самият Питър.

Принцеса Нел хукнала към кухнята да каже на Динозавър, който седял до камината с дълъг прът в ръка, с който ровел въглените и постоянно го обръщал, за да го направи колкото може по-остър.

— Той заспа! — прошепнала тя.

Седнала в сцената си в „Парнас“, Миранда усети силен прилив на облекчение, когато на дублиращия екран се появи следващата й реплика. Тя си пое дълбоко дъх, преди да я изрече, затвори очи, настрои се психически и се опита да се постави в Черната крепост. Вгледа се дълбоко в очите на принцеса Нел и изрече репликата с целия си талант и умения, които изрови в себе си.

— Добре — рече Динозавър. — Значи е дошло времето двамата с Харв да избягате от Черната крепост! Трябва да бъдете колкото можете по-безшумни. Аз ще изляза по-късно и ще се присъединя към вас.

Моля те, махни се оттам. Моля те, избягай. Махни се от къщата на ужасите, в която живееш, Нел, и отиди в някой дом за сираци, полицейски участък или нещо такова и аз ще те открия. Където и да си, ще те намеря.

Миранда вече го беше измислила: можеше да се снабди с още един матрак, Нел щеше да спи на пода в спалнята й, а Харв — във всекидневната й. Само ако можеше да разбере кои, за Бога, бяха тия две деца.

Принцеса Нел не беше отговорила. Тя мислеше, което бе последното нещо, което трябваше да прави точно сега. Махай се. Махай се.

— А ти защо пъхаш тази пръчка в огъня?

— Длъжен съм да се погрижа баронът никога повече да не ви тормози — отвърна Миранда, като четеше от дубльора.

— Ама какво точно ще направиш с тая пръчка?

Моля те, недей. Сега не е времето да питаш защо.

— Трябва да се махнете бързо! — прочете репликата Миранда, колкото можеше по-убедително. Принцеса Нел обаче си общуваше от две години с „Буквара“ и бе свикнала да задава хиляди въпроси.

— Защо се опитваш да направиш пръчката остра?

— Защото точно по този начин двамата с Одисей се справихме с циклопите — отвърна Динозавър. По дяволите. Всичко се обърква.

— Какво значи циклопи? — попита Нел.

На следващата страница се появи нова илюстрация, точно срещу картинката, на която Динозавър седи до огъня. На нея имаше едноок гигант, който води стадо овце.

Динозавър разказа история за това как Одисеи убил циклопите с един подострен кол, също както той щял да направи с барон Бърт. Нел настоя да разбере какво се е случило след това. Всяка история водеше към следваща. Миранда се опитваше да ги разказва колкото може по-бързо, да вкарва нотка на отегчение и нетърпение в гласа си, което не беше никак лесно, защото всъщност бе на ръба на истерията. Трябваше да измъкне Нел от онзи апартамент, преди Бърт да се събуди от пиянския си сън.

Небето на изток започна да просветлява…

По дяволите. Махай се оттам, Нел!

Динозавър тъкмо разказваше на принцеса Нел за една вещица, която превръщала хората в прасета, когато изведнъж — хоп, и той се превърна в плюшена играчка. Слънцето беше изгряло.