доматен сок — да замести загубените електролити. Знаеш ли какво — говореше той, докато подрънкваше огромната си връзка с ключове, — ще наруша правилата и ще ти направя едно божествено „Блъди Мери“. Обикновено сипвам вътре малко „Табаско“, защото така се прави в родното ми място. Но тъй като лигавицата ти е вече раздразнена, ще ти го направя от скучния тип.
Докато свърши с речта си, Миранда поне си бе махнала ръцете от лицето. Тя се извърна на другата страна.
— Малко е странно да се интерактира в онази миниатюрна кутийка, нали — каза Карл, — малко е изолирано. Преди не беше така в театъра.
— Изолирано? Малко? — погледна го Миранда. — Тази вечер мога да понеса и повече изолация.
— Казваш ми да те оставя на мира или…
— Не! — прекъсна го Миранда и дори на себе си прозвуча доста отчаяно. Опита се да овладее гласа си, преди да продължи: — Не, не това имах предвид. Просто човек никога не знае каква роля ще трябва да играе. А някои роли могат да те засегнат доста надълбоко. Ако някой ми дадеше сега ръкопис на това, което направих преди малко, и ме попиташе дали мисля, че си заслужава, щях да откажа.
— Някакво порно ли беше? — попита Карл Холивуд. Гласът му звучеше малко приглушено. Сякаш изведнъж нещо се ядоса. Беше спрял по средата на помещението и стискаше напитката й, като че ли смяташе да я строши в дланта си.
— Не. Не беше нищо такова — отвърна Миранда. — Поне не бе порно в смисъла, който ти имаш предвид, макар че човек никога не знае от какво могат да се възбудят хората.
— Клиентът очакваше ли да се възбуди?
— Не. В никакъв случай — отвърна тя.
Мина доста дълго време, преди Миранда да каже:
— Беше едно дете. Едно малко момиченце.
Карл я изгледа изпитателно, след което се сети за добрите си обноски и отклони погледа си, като се направи, че се наслаждава на дърворезбата на барплота.
— Следващият въпрос е — каза Миранда, след като се бе подкрепила с няколко глътки от чашата си, — защо трябва така да се разстроя от един детски интерактив.
Карл поклати глава.
— Нямаше да ти задам този въпрос.
— Но се чудеше.
— За какво се чудя си е моя работа — рече Карл. — А сега да се съсредоточим върху твоите проблеми. — Той се намръщи, седна срещу нея и прокара разсеяно ръка през косата си. — Това големи приходи ли докарва? — Той имаше достъп до нейните отчетни листове; знаеше как си прекарва времето.
— Да.
— Аз съм наблюдавал някои от тези сесии.
— Знам.
— Изглежда ми малко по-различно от обичайните детски истории. Има си го образователният елемент, но е някак по-мрачно. Доста непроменени неща от братя Грим. Въздействащо.
— Да.
— Много ми е странно, че едно дете може да прекарва толкова време…
— И на мен. — Миранда отпи отново, след което отхапа от стръка целина и подъвка известно време замислено. — В крайна сметка се получава така, че аз възпитавам децата на някого си.
Карл я погледна право в очите за първи път от доста време.
— И току-що беше изсрано някакво много голямо лайно.
— Някакво много голямо лайно, да.
Карл кимна.
— Толкова е голямо — продължи Миранда, — че в момента не знам дали момиченцето е живо, или не.
Карл вдигна поглед към красивия старинен часовник на стената, чийто циферблат беше пожълтял от полепналите по него катран и никотин през последния век и половина.
— Ако е жива — каза той, — то по всяка вероятност има нужда от теб.
— Точно така — съгласи се Миранда. Стана и тръгна към изхода. Изведнъж обаче, още преди Карл да успее да реагира, тя се завъртя на токчето си, наведе се и го целуна по бузата.
— О, я стига — скастри я той.
— До скоро, Карл. Благодаря ти. — И Миранда побягна по тясното стълбище, което водеше към нейната работна кутийка.
Барон Бърт лежал мъртъв на пода в Черната крепост. Принцеса Нел била ужасена от всичката кръв, която се леела от раната му, но се приближила смело към него и откопчала връзката с ключовете за дванайсетте катинара от колана му. След това събрала нощните си приятелчета, загърнала ги в една по- големичка салфетка и набързо приготвила храна за пикник, докато Харв събирал одеяла, въжета и разни инструменти за пътешествието им.
Тъкмо вървели през двора на Черната крепост по посока на голямата порта с дванайсетте катинара, когато изведнъж пред тях застанала злата царица — висока като великан, — обгърната от светкавици и гръмотевици! От очите й се леели сълзи, които се превръщали в кървави капки, докато се търкаляли надолу по лицето й.
— Вие ми го отнехте! — извикала тя. И Нел разбрала, че това е нещо ужасно за злата й мащеха, защото се чувствала слаба и безпомощна без мъж до себе си. — Заради това ще ви прокълна да останете завинаги затворени в Черната крепост! — И посегнала с ръка като пипало и грабнала връзката ключове от ръката на Нел. След това се превърнала в голям лешояд и отлетяла над океана към Отвъдната земя.
— С нас е свършено! — извикал Харв. — Сега никога няма да можем да се измъкнем от това място! — Но принцеса Нел не губела надежда.
Скоро след като царицата била изчезнала към хоризонта, при тях долетяла една друга птица. Бил гарванът — техният приятел от Отвъдната земя, който ги посещавал редовно и ги забавлявал с разкази за далечни земи и прочути герои.
— Сега е единственият ви шанс да избягате — рекъл той. — Злата царица е замесена в голяма магьосническа битка с кралете и кралиците на приказното царство в Отвъдната земя. Хвърлете едно въже през онази дупка и спокойно изпълзете навън.
Принцеса Нел и Харв се качили по стълбата до едно от укрепленията от двете страни на главната порта на Черната крепост. Те имали тесни прозорчета, от които в старите времена войниците пускали стрелите си по нападателите. Харв завързал единия край на въжето за някаква кука в стената, а самото въже хвърлил през тясното прозорче. Принцеса Нел метнала навън приятелчетата си, защото знаела, че ще се приземят непокътнати. След това се провряла през прозорчето и се спуснала по въжето.
— Тръгвай след мен, Харв! — извикала тя. — Тук долу всичко е наред и просто не можеш да си представиш колко е светло!
— Не мога — отвърнал й той. — Много съм голям да мина през отвора. — И той започнал да й хвърля самуните хляб, бучките сирене, меховете с вино и кутиите с туршия, които си били приготвили за обяд.
— Тогава се връщам обратно по въжето и оставам с теб — казала му благородно принцеса Нел.
— Не! — отсякъл Харв и навил въжето, като оставил принцесата навън.
— Ама аз ще се загубя без теб! — извикала тя.
— Недей да говориш като мащехата си — обяснил й Харв. — Ти си едно силно, умно и смело момиченце и можеш да се справиш без мен.
— Харв има право — казал гарванът, който кръжал над главата й. — Съдбата ти е да стигнеш до Отвъдната земя. Побързай, да не би мащехата ти да се върне и да те хване отново.
— Тогава ще отида в Отвъдната земя с нощните си приятелчета — съгласила се принцеса Нел, — ще намеря дванайсетте ключа и един ден ще се върна тук, за да те измъкна от Черната крепост.
— Не че ми спира дъхът — казал Харв, — но ти благодаря все пак.
