Чарлз Строс
Антитела
Всеки добре помни къде е бил и какво е правил в момента, когато предателски са убивали някой велик човек. Ганди, папата, Тачър… Телеграфната лента на историята завинаги се е отпечатала в чувствата ни. Един политик може да бъде убит, но идеите му обикновено продължават да живеят. Те си имат собствена съдба. Но в такъв случай колко по-опасни са например идеите на математиците?…
Когато за пръв път се разпространи вестта за „теоремата на търговския пътник“, аз бях зает с ремонта на разглобения компютър и тъкмо се мъчех да сменя изгорялата мрежова карта. На другия край на офиса запищя терминалът на Джон — беше дошла поща. След минута се обади и моята работна станция.
— Здрасти, Джеф! Чети!
Аз продължих да набутвам новата платка в слота. Джон не е най-важният човек в моя списък, че да се откъсвам от работа заради него.
— Някой е получил доказателство, че NP-пълните задачи се свеждат до P! В comp.risks има съобщение, мъчат се да използват това, за да намерят решение на „теоремата на търговския пътник“ и нейните производни. Май тази година първи април е поизбързал, а?
Бързо пуснах кутията на компютъра на пода и седнах пред монитора на работната станция. Поредната хипотеза за квадратура на кръга, още един епизод от войната в математическите кръгове… или нещо по- сериозно?
— Кога дойде съобщението? — викнах над преградата. Сороя, която минаваше покрай моята клетка с чаша кафе в ръка, ми хвърли неприятен поглед: в открити офиси като нашия викането не се одобрява.
— Току що — отвърна Джон.
Отворих си пощенската кутия и погледнах върха на списъка. Първа стоеше бележка от началството относно нуждата от внасяне на разнообразие в методиките на обучение. Не, нататък… администрацията се канеше да закрие местата за пушене и да направи целия колектив поголовно непушачи. Хм-м-м… Следващото.
То бе преадресирано: в началото стояха адреси на стотици мейл-сървъри, от Адис Абеба до Улан Батор. Преди да стигне до нашия пощенски сървър, писмото бе пропътувало от Тайван до Рочестър, щат Ню Йорк, беше прелетяло през океана, разпратило се по всички точки и се бе озовало в нашата компания, където го бяха препратили на целия инженерен и ръководен състав. Доколкото ми беше известно, първият щастливец, успял да го прочете, беше Ерик Канарчето.
Ерик е нашето офисно „растение“. По цял ден се рови в Интернет за нова информация, а ако му позволят, няма да се отлепи от компютъра и нощем. Може да се каже, цяла пощенска служба в едно лице: затова толкова често се налага да му довършвам задачите.
Прегледах съобщението с летящ поглед. После го прочетох още веднъж. Премигах. Звучеше като теория на сюрреалните числа. После кликнах страницата в Интернет, където трябваше да стои теоремата.
Няма отговор: сървърът се е изключил.
Някой или нещо праща на сървъра доказателство: изглежда всички, които са се запознали вече с писмото, са изкрейзили. Аз също се заинтересувах, затова презаредих страницата и на екрана се появи още нещо.
Куп теореми, изглежда да е тази, само графиката е някаква идиотска… Лявото полукълбо нещо подозрително ме засърбя, наложи се да си прехапя долната устна, за да не се разхиля. Все пак натиснах бутона за печат, но компютърът ми отговори с поредното „изчезвай, зает съм“.
Почесах се замислено по брадата, но вместо да натисна „назад“, дадох „презареждане“ и повторих всичко отначало.
Сандъкът малко са позамисли и на екрана се заточи страницата. Само че не тази. Погледнах заглавието и се смаях.
СТРАНИЦАТА, НАМИРАЩА СЕ НА ТОЗИ АДРЕС, БЕШЕ ПРЕМАХНАТА.
Моля въведете своя е-адрес, ако ви е нужна повече информация.
Такава работа значи!
Веднага щом принтерът изкара разпечатката, отидох до копирната машина в съседната лаборатория, направих едно копие и го номерирах. В лабораторията половината клетки бяха празни. Само работните станции делово бръмчаха и медитираха над някакви бог знае какви проблеми. (Впрочем аз знаех какви: въртяха тестове, безспир тъпчеха моделирани входни данни в програмите, над които се бяхме трудили, в надежда, че ще зависнат или ще запеят „Боже, пази краля“.) Сигурността на кода беше неизменна ябълка на раздора между нашите отдели, но войната между програмистите и качествения контрол беше твърде стара: всяка от страните, за да оцелее, се нуждаеше от другата.
Аз тръгнах да търся Амин. Амин с неговата докторска титла в областта на дискретната математика, който тихо вехнеше в инженерската среда: още едно канарче в натъпканата с данни мина. И го намерих — с крака върху големия сандък на сървъра „Компак“, пръстът му трескаво играеше по бутона на мишката, очите не се откъсваха от огромния монитор. Вгледах се: нещо смътно познато…
— „Земетресение“? Или „Голгота“?
— „Голгота“. Маркетингът се закучи на втория етаж.
— Как е мрежата?
Той сви рамене и натисна клавиша „Пауза“.
— Издънки няма, загубени пакети няма, изобщо всичко е като по устав. Играем вече три дена. Трябвам ли ти нещо?
Аз размахах разпечатката под носа му.
— Това вижда ли ти се реално?
— Чакай малко.
Той бързо прегледа листа. После подскочи.
— Да не се бъзикаш?
— Дойде преди два часа.
— Исус Ристос с полицейски ескорт — измърмори той, клатейки глава. Идиотски страничен ефект на озападненото ислямско възпитание — да споменаваш под път и над път името на пророка на другата религия. — Ако това е истина, мога да ти съобщя не по-малко от три сравнително честни начина да забогатееш, и още един-два, които гарантирано да ни вкарат в затвора. Ползваш ли PGP?1
— За какво да си давам зор? — попитах с внезапно разтуптяло се сърце. — Нямам какво да крия.
— Ако това е истина — той чукна с пръст по хартията, — тогава всеки алгоритъм за кодиране, с изключение на все още непубликуваните, в ей този момент вече са сдали багажа. Защитените сървъри са в предсмъртни гърчове… Този, който е пуснал това нещо, сигурно танцува от кеф.
Той замислено поглади мустаците си.
— Ти разбираш ли нещо? — продължавах да го разпитвам.
— Ела след пет минути, тогава ще ти кажа.
Размишлявайки ходом, се затътрих към автомата за кафе. Покрай мен минаваха хора и общо взето се държаха, сякаш денят беше най-обикновен. Може и така да беше, но ако онази хартия, която разпечатах, се окажеше истина, цял куп камъни, които досега си бяха стояли мирно по местата, изведнъж се оказваха преобърнати, а ако вие сте един от онези бледни типове, които живеят под земята, тоест под прикритие, е време да се спасявате, и то бързо. Ако съдех по боцкането в дланите и отчетливия пукот в главата, ставаше нещо съвсем необичайно. Потвърждението на Амин беше само черешка върху тортата, нагледно свидетелство за моята мезозойска предвидливост.
Криптографията е основана върху някои математически открития, а също върху определени операции, някои от които са много по-сложни от другите. Например намирането на обикновените прости множители на дадено число е много по-трудно, отколкото умножението на тези множители.
Някои процеси са не просто сложни — те са невъзможни заради тази асиметрия; затова понякога не
