Много трудно и с много условности признаваше измамата в името на спасението и я наричаше нравствен наркотик. Обичаше своята Татяна неприлично много. И търпеливо понасяше насмешките по този повод. Макар че не беше последовател на Толстой — можеше да се брани, а при необходимост и да напада. Беше пурист. „ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА МЕТРОТО! — произнасяше той, преизпълнен с жлъч. — Кой титан на мисълта ги е измислил? ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СТАДИОН «Сергей Миронович Киров»… ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА НЕВСКИ ПРОСПЕКТ…“
Виконта беше сигурен, че СНОБ е светски лъв, елит, високомерен аристократ. Жека го разубеждаваше. Сьома Мирлин предполагаше, че ЗАДОВОЛЯВАМ означава оказвам давление, а Станислав бе искрено убеден, че пурист е личност, страдаща от пикочно-полови болести… „Нали пурген е диуретик! — казваше той. — Пикочогонен е!…“ Жека поправяше всички търпеливо, ала понякога и ядно. Ядосан от тези граматико-лингвистични поучения, Виконта се изхитри да отговаря на забележките му с класическото изречение: „Пред коя дума във въпросителното изречение ПИЧОВЕ, КОЙ Е ПОСЛЕДЕН НА ОПАШКАТА ЗА БИРА? се поставя вметнатата част ДА ГО ЕБА?“ Пуризмът по принцип е уморителен. Жекиният също понякога уморяваше. Впрочем той безпогрешно улавяше умората в събеседника си и веднага променяше разговора — беше чувствителен и интуитивен. Работеше в „чекмеджето“ и се занимаваше със свръхчистите елементи.)
Жека презираше философията. Станислав също. Още като аспирант искрено и безуспешно се мъчеше да разбере какво е философията и за какво служи. Напразно. Непрекъснато стигаше до извода, че философията не е нищо друго освен многословни разсъждения за Света, които не са подкрепени от никакви конкретни факти. И то по принцип. Разсъждения, чието най-важно свойство бе обстоятелството, че не могат да бъдат нито опровергани, нито потвърдени. Никой и не се опитваше да ги опровергава или потвърждава, сякаш имаше предварително споразумение да се работи изключително и само с комплект Гьоделевски постулати и с никакви други. В най-добрия случай философът (Тайар Дьо Шарден, например) правеше странното и противоестествено впечатление на писател-фантаст със задоволително въображение, който е решил да пише (осенен от фантастична идея) не роман, а някакво гигантско есе — като Лем със „Сумата на технологията“… Очевидно философията по своята същност не е предназначена да отговаря на въпроси, а само да ги обсъжда.
Скоро след разговора с Жека (през първата нощ когато Лариска излезе с колата) той взе стълба и се разрови в най-високия рафт, където прашасали дремеха в забвение съкровищата на човешката мъдрост: Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и освен тях Шопенхауер, Хегел, Платон, Кант, Гьоте и дори Ницше и Новият завет, а на немски и Фихте. Някои от тях бяха останали в наследство от баща му, други бе купувал през последните двайсет години, а имаше и такива, появили се неизвестно кога и откъде.
Полза от тази идея нямаше. Това можеше да се очаква. Избърса праха с влажна кърпа, по-голямата част от идеологическия боклук замина на тавана, а дузина (избрани) томове бяха прегледани без надежда за успех и по тази причина повърхностно. В дневника си, който не бе отварял от миналата година, записа няколко изречения. Стори му се, че някои се отнасят до неговата работа, а други просто му харесаха.
От Гьоте:
Нашите желания са предчувствия на скритите в нас способности, предвестници на това, което сме в състояние да извършим…
Чувствата не лъжат, лъжат съжденията.
Търсете в самите себе си и ще намерите всичко.
Щастието на мислещия човек се състои в това да познае познаваемото и спокойно да посрещне непознаваемото.
От Ницше:
Човешкото съществуване е страшно и все още лишено от смисъл: паякът може да се превърне в негова съдба…
… човекът е мост, а не цел: той прославя своето пладне и своята вечер като път към нова утринна заря…
Пазете се от учените! Те ви ненавиждат, защото са ялови! Имат хладни, пресъхнали очи и виждат всяка птица оскубана. Подобни хора се хвалят, че не лъжат, но неспособността да лъжеш далеч не означава любов към истината. Пазете се! Не вярвам на закостенели мозъци. Който не умее да лъже, не знае какво е истина.
Колко странно беше хрипливото заклинателство на Заратустра след ясния и чист глас на истинския мислител!
От Шопенхауер не намери нищо подходящо и това не беше странно, защото в „Афоризми на житейската мъдрост“, според признанието на самия автор, ставаше дума повече за това как да се научиш „да живееш щастливо и лесно“. В Новия завет не намери нищо, въпреки че се зачете в Апокалипсиса така, както се четат стихове („… пето — сардоникс, шесто — сардолик, седмо — хризолиф, осмо — вирил…“). В Платон и Джордж Бъркли също не откри нищо… Но Барух Спиноза не го подведе.
Теорема Етика, доказана в геометричен ред:
Теорема 26. Предмет, който е определен за някакво действие, трябва да е определен за него от Бога, иначе предметът не може сам да се определи.
Теорема 27. Предмет, който е определен от Бога за някакво действие, не може сам да се откаже от действието.
Амин! Нямаше какво да добави към това. И време не беше останало вече — под прозореца заръмжа Ларискиният запорожец — нощта беше свършила, операторът се бе върнал вкъщи и цялата купчина от мъдрости трябваше да се скрие бързо заедно с дневника. Трябваше да се престори, че чете титаничното творение на социалистическия реализъм — романът „Щит и меч“. За него злите езици казваха, че го донесли в редакцията със заглавие „Счит и меч“… Не смееше да си помисли дори, че ще обяснява на Лариска Предназначението, Предопределението и Намесата на Съдбата…
Понякога любовта означава мълчание.
Глава трета
През декември Лариска постъпи в болница за задържане.
Загубиха цял ден да уреждат безкрайните безсмислени формалности. Тя беше съсредоточена и мълчалива. Той се чувстваше виновен, напъваше се да я развлича, дърдореше като невръстен ухажор — тромаво и бездарно. Понякога жена му се усмихваше насила, но продължаваше да мисли за нещо свое.
Завърна се вкъщи по тъмно. В светлината на уличните лампи бавно се сипеше мек сняг. Светът бе тих и пуст. Светът бе чист и добър, от хората в него бяха останали само топящите се следи по белия сняг. А вътре в себе си той усещаше неприятна тишина и гнетяща пустота, в която плаваше нещо космато, многопластово
