Теодор Стърджън
Точната реплика
Всеки мъж бил Казанова? Вярно. Всеки може да бъде, стига да има точната реплика. С малко повечко опит знаеш какво да използваш за всяка жена. От десет случая в девет улучваш без грешка. А в десетия всичко е въпрос на късмет. Като с Гей, например.
Видях Гей за пръв път когато влезе в „Синята котва“ и заговори Сириеца. Не знам какво му каза, но я нае. Той винаги наема самоуверените момичета. Но заради тезгяха не видя каквото зърнах аз, докато бях коленичил и трошах лед за витрината с морските дарове — как с побелели, влажни ръце усуква и мачка кърпичката.
Косата й падаше върху изящни рамене, а около бадемовите й зелени очи имаше тъмни кръгове. Говорейки, имаше навика да повдига острата си брадичка и леко да разтваря устни, сякаш зъбите й бяха някаква весела тайна.
Сириеца каза на готвача да я нахрани, тя прекоси дансинга и хлътна в едно сепаре. Донесох вечерята и когато я сложих пред нея, тя почти не ме погледна. Беше прегладняла.
Имаше си всичко каквото се полага и аз не пропуснах да го огледам.
— Поздравления — рекох.
Огромните й очи изненадано се стрелнаха към мен като светкавица в лятна жега — ярки, но без ясна посока.
— За работата, искам да кажа — добавих аз. — Няма да останеш със скръстени ръце, помни ми думата.
— А… да. Работата. Благодаря.
Гласът й бе тих и някак измъчен, също като лицето. Но плътен. Глас на певица.
Харесваше ми. Явно примираше от глад, но разчупваше хляба, преди да го намаже, а месото режеше на съвсем ситни парченца. Лакът на ноктите й беше с цвят на корал, а не пурпурен или ален като на другите момичета в „Котвата“. Погледнах към тезгяха, където готвачът разсеяно почистваше скарата. Значи нямаше поръчки. Вмъкнах се в сепарето срещу нея. Мисля, че чак тогава ме зърна за пръв път.
— Харесва ли ти? — запитах аз и кимнах към храната.
Отново същият бърз, безразличен поглед.
— Да. Готвача си го бива, нали?
Стори ми се, че ще потръгне.
— Слушай, ти май не си южнячка.
— Откъде пък разбра, за Бога?
Давай, мой човек, рекох си. Налучка
— Да се представя. Викат ми Лио. Най-добрата комбинация между бияч и майстор на сандвичи по цялото крайбрежие на Мексиканския залив, а освен туй съм и опитен филолог. Нито един южняк не си мери приказките като теб. Кажи ми сто думи и ще посоча откъде си с точност до двеста квадратни мили. Ще ти кажа и още нещо. Всъщност не искаш тази работа и не я харесваш, защото не е за теб. Ако ти трябваше работа, нямаше да носиш такива дрехи. Но ще търпиш, защото ти се налага, защото нещо те мъчи и вярваш, че тъй ще го преодолееш. Видя ли? — приключих аз, за да покажа колко съм умен. — Всичко ти е написано на челото.
Тя се усмихна чаровно, но в очите й проблесна пламъче.
— И аз знам нещичко за теб. Ти също не си южняк. Обаче не си мериш приказките. — Усмивката изчезна. —
Хубаво ме подреди.
— Слушай, сестро…
Тя бутна празната чиния към мен.
— Отнеси това откъдето си го взел и виж дали нямаш друга работа освен мен.
Не се шегуваше. И додето разбера какво става, вече търчах с чинията към тезгяха. Да се оттегля позорно! Аз!
Не ми минават такива.
Настана вечер и моряците взеха да идват. Гледах си работата, преобръщах кюфтета и свински пържоли, но отвътре ми кипеше. Първо защото бях обиден. Но по някое време взех да се чудя защо съм обиден и точно тогава дойде изненадата.
Гледах я. Кръчма като нашата в някакво си забутано южняшко нефтено пристанище не е цвете за мирисане. Тя беше съвсем боса в занаята, но бързо схващаше. Скоро вече поемаше от пияни моряци монети, за да ги пусне в алчната паст на автоматичния грамофон, танцуваше с тия двукраки вълци, пиеше за тяхна сметка безброй чашки вода с натрошен лед и няколко капки евтино вино, наливаше в жадните им гърла грамадни количества разводнена скоросмъртница — вършеше всичко това и то като истински ветеран. Имаше дух и това ми допадаше адски. Аз не съм божа кравичка. Пет години като шофьор на камион, моряк по танкерите и контрабандист ме бяха излекували от всякакви чувства и идеали. Докато дойде тя. Но Гей някак успя да пропука бронята от груб живот, груби мисли и груби обноски. Когато зървах по бледото й лице бързо прикрит проблясък на погнуса или възмущение при някоя особено пиперлива приказка, сякаш нещо ме удряше дълбоко в сърцето — там, където смятах, че вече всичко е мъртво. След като веднъж ме бе отблъснала, нямах кураж пак да си направя устата. Но я гледах. Сякаш цял живот се бях подготвял само за възможността да я гледам…
И трябваше
Около единайсет вечерта тя се майтапеше с втория механик на „Шведската кралица“. Той бе престанал да харчи, тъй че Сириеца я погледна и кимна към две събрани маси, обкръжени от тълпа шумни веселяци. Но когато тя опита да се измъкне, механикът мигом реши да почерпи цялото заведение, вкопчи потни ръце около кръста й и явно се накани да стои цяла нощ. Заобиколих тезгяха, вмъкнах се в съседното сепаре и като се приведох над тях, теглих му саблен удар отзад по врата с двете ръце едновременно. Той заприлича на статуя, а ние с Гей отидохме да си гледаме работата. Но преди това я сграбчих за ръката и прошепнах:
— Как се справям?
— За бияч много добре — отвърна тя.
Два на нула за нея.
Значи дори и добрата стара роля на юначага нямаше да ми помогне. Е, не бях изпразнил торбата с номера. Но реших да се захвана сериозно.
Когато приключихме вечерта, оставих готвача да се оправя сам; човекът видя, че нещо съм накипял и няма смисъл да ме задържа. Измъкнах се по-раничко, прекосих улицата и спрях под навеса на отсрещния магазин. Скоро Гей излезе и тръгна по Флимсън стрийт. Изчаках да се отдалечи, после поех подир нея и я настигнах тъкмо когато пресичаше Шесто авеню. Приближих изотзад и уверено хванах ръката й. Тя трепна, дръпна се рязко и ме погледна в лицето. После унило рече:
— А, ти ли си бил…
— Бдя над теб както винаги — безметежно отвърнах аз. — Една невръстна девойка не бива да скита сама из града по нощите.
— Божичко! — отчаяно възкликна тя. — Не ми ли стигат клиентите, та и от персонала не мога да се отърва?
Персонал! Хубава приказка!
— Слушай, сладурче — грубо рекох аз, — ако не разбираш от почтени постъпки, върви да си живееш живота.
— Точно така! — отсече тя и докато си тръгвах, внезапно подвикна: — Лио! Сериозно ли говориш?
— Да.
И изведнъж разбрах, че е точно така.
Беше задушна нощ и в небето трептяха отблясъци откъм рафинерията, където повреден нагревател бе подпалил няколкостотин варела суров петрол. Под това меко сияние Гей изглеждаше странно, неземно създание. Мъчех се да открия точната дума за оттенъка на зелените й очи в неоново осветление и все не можех; но докато си блъсках главата, нямах време за приказки и тя ме търпеше. Представете си само — да налетиш на такъв сладур, а да си нямаш реплика.
