корона беше обвита в мрежата на същото невидимо вещество, което покриваше потока.
Всичко това действуваше на Брил прекалено подтискащо и той с изненада усети, че го пронизва тъга по високите стоманени градове на родната му планета.
Нина им се усмихна и излезе. По примера на домакина си Брил се отпусна на земята или на пода, там, където той се издигаше в бряг или стена. Нещо у Брил се бунтуваше срещу липсата на замах и самоконтрол, на ясно очертани граници в този безразборно нахвърлян проект. Но той беше привикнал и винаги успяваше да не издаде чувствата си пред туземците още от първия момент.
— Нина ще дойде при нас след малко — каза Танайн.
Брил, който наблюдаваше през прозрачната стена насреща бързите движения на жената из двора, едва овладя вълнението си.
— Вашите обичаи са ми непознати и ми е чудно какво прави тя в момента — каза той.
— Приготвя ви ядене — обясни Танайн.
— Тя?
Танайн и синът му го последнаха учудено.
— Това необичайно ли ви се струва?
— Доколкото разбрах, дамата е съпруга на сенатор — отвърна Брил. Това беше убедително като обяснение, но само за него. Погледът му скачаше от лицето на момчето върху това на сенатора. — Може би аз разбирам нещо друго под сенатор.
— Възможно е. Бихте ли ни казали какво означава да си сенатор на планетата Кит Карсън?
— Член е на Сената, служи на Върховната власт, а от своя страна е водач на един свободен народ.
— А съпругата му?
— Споделя неговите привилегии. Тя може да поднесе ядене на член на Върховната власт, но на някой друг едва ли, камо ли на един чужденец с неудостоверена самоличност.
— Интересно — каза Танайн, докато момчето тихо изказваше подтисканото си дотогава удивление от сондата на Брил или от самия Брил. — Кажете, не сте ли удостоверили самоличността си?
— Направи го, при водопада — настояваше момчето.
— Но аз не ви дадох никакви доказателства — заяви надменно Брил. Той видя как бащата и момчето се спогледаха. — Акредитивни писма, писмени пълномощия.
Той докосна торбичката, която висеше на гравитациония му пояс.
Уонайн попита наивно:
— Да не би според акредитивните писма вие да не сте Брил от Кит Карсън в системата Съмнър?
Брил го погледна навъсено, а Танайн нежно го укори:
— Внимавай, Уонайн.
Той се обърна към Брил:
— Между нас има, разбира се, много различия, както обикновено между два различни свята. Но в една прилика съм сигурен, понякога младите избират правия път на безразсъдството пред лъкатушенията на разума.
Брил мълчеше и премисляше. Това е някакво извинение, може би, реши той и кимна рязко с глава. Младостта тук беше смекчаващо вината обстоятелство. Едно момче на възрастта на Уонайн, на Карсън щеше да е войник, готов да понася несгоди. И никой нямаше да се извинява вместо него, нито пък щеше да си позволи подобна нетактичност. Никога!
Той каза:
— Тези акредитивни писма са за вашите правителствени служители, когато се срещна с тях. Впрочем, кога може да стане това?
Танайн повдигна рамене:
— Когато поискате.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Отлично.
— Далече ли е от тук?
Танайн изглеждаше озадачен.
— Кое да е далече?
— Вашата столица, или изобщо мястото, където се свиква Сенатът.
— Ах, разбирам. Но той не се свиква в смисъла, в който вие го разбирате и независимо от всичко, заседава непрекъснато, както се наричаше това преди. Ние…
Той сви устни и произнесе две мелодични срички, после се засмя.
— Моля за извинение — каза сърдечно. — В Стария език липсват някои думи, някои понятия. Какво казвате вие за ъ-ъ-ъ… присъствието на всички, осъществено чрез присъствието на един?
— Струва ми се — подзе Брил внимателно, — че би било по-добре, ако се върнем на започнатата тема. Искате да кажете, че вашият Сенат не заседава в специална сграда и в определно време?
— Аз… — поколеба се Тан, после кимна. — Да, точно така, дотолкова, доколкото той…
— И няма никаква възможност да се обърна с лично послание към вашия Сенат, така ли?
— Не съм казвал такова нещо. — Тан два пъти се помъчи да изрази мисълта си, а междувременно Брил бавно присвиваше очи. Тан изведнъж избухна в смях. — Да се говорят отживелици на Стария език и да се разговаря на него с приятел, са две различни неща — каза той натъжено. — Как бих искал да научите нашия език. Мислите ли да опитате? Той е рационален и в основата му е залегнало цялото човешко знание. Вие на Кит Карсън положително имате и друг език освен Стария?
— Аз ценя Стария език — отвърна Брил сковано, като се мъчеше да извърти въпроса. Говореше много бавно, сякаш насреща му имаше бавноразввващо се дете. — Бих желал да зная кога ще бъде възможно да ме свържете с представителите на властта, за да обсъдя с тях някои планетарни и междупланетарни проблеми.
— Защо не ги обсъдите с мен?
— Вие сте сенатор — отвърна Брил с тон, от който се подразбираше: „Но вие сте само един сенатор“.
— Така е — каза Танайн.
Брил попита с подчертано търпение:
— С каква дейност се занимава един сенатор тук?
— Осъществява връзката между хората от своята област и тези от останалите. Той е и човек, който познава специфичните проблеми на една малка част от планетата и може да ги направи достояние на планетарното управление.
— А на кого служи Сенатът?
— На хората — каза Танайн така, сякаш го бяха помолили да повтори казани вече неща.
— Да, да, разбира се. А кой тогава е в служба на Сената?
— Сенаторите.
Брил затвори очи и едва успя да подтисне раздразнението, което се надигаше у него.
— Какъв — попита той с леден тон — е съставът на вашето правителство?
Момчето жадно ги наблюдаваше, ту единия, ту другия, като запалянко, който следи бързото подаване на топката. И ето че попита:
— Какво значи правителство?
За Брил беше добре дошло, че в този момент се появи Нина. Тя идваше през терасата откъм покритата част на къщата, където на една дълга маса в градината беше вършила някакво тайнство. Носеше огромен поднос, по-точно направляваше го, както забеляза Брил с приближаването й. Прикрепяше го с три пръста, а четвъртият държеше отзад, като дланта й едва докосваше подноса. Или прозрачната стена изчезваше при нейното приближаване, или тя минаваше там, където изобщо нямаше стена.
— Надявам се, че ще намерите нещо по ваш вкус — каза оживено тя и постави подноса върху една издатина близо до Брил. — Ето птиче месо, това тук пък е от малки бозайници, ето и риба. Сладкишите са приготвени от четири вида житни растения, а тези, белите — само от един, наречен „млечно жито“. Ето вода, в онези две шишета има вино, а това е дестилиран спирт, който наричаме „топли уши“.
Като не смееше да вдигне поглед от храната, Брил се опитваше да се предпази от сладостния, свеж мирис, който се носеше от жената, навела се толкова близо до него, и изпълваше цялото му същество.
