— Само на вашето правителство.
— Аз и преди ви казах, Брил, когато сте готов, действувайте.
— Не мога да повярвам, че единствено вие представлявате тази планета.
— Не твърдя такова нещо — каза Танайн любезно. — Не аз единствено. Чрез мене може да говорите с останалите четиридесет и един, с всички сенатори.
— Никакъв друг начин ли няма?
Танайн се усмихна.
— Четиридесет и един други начини. Говорете с когото и да било от останалите. Равносилно е.
— И никакъв по-висш правителствен орган?!
Танайн протегна дългата си ръка и измъкна една чаша от някаква ниша в покрития с мъх бряг. Беше от гравиран кристал с бляскав металически ръб.
— Да се намери най-високата точка на правителството на Ксанаду е все едно тук да се намери най- високият тон — и той прекара пръст по вътрешната страна на ръба. Чашата звънна приятно.
— Твърде неубедително — промърмори Брил.
Изпод пръстите на Танайн отново се чу приятният звън. Той остави чашата на мястото й. Дали това беше отговор, или не, Брил не можа да разбере.
Той процеди:
— Не е за учудване, че момчето не знае какво е правителство.
— Ние не употребяваме този термин — каза Танайн. — Не ни е нужен. Много малко са нещата тук, с които един гражданин да не може да се справи сам. Да можех да ви покажа само колко са малко! Ако поживеете известно време с нас, ще успея да ви покажа. — Той открито го погледна в очите, точно когато погледът на Брил се връщаше от поредното си пътешествие до камъка, отвратен и разтревожен. Разсмя се от сърце. Но топлите нотки в гласа му, докато говореше, възпряха надигналата се у Брил ярост. Само едно малко въпросче се стрелна в съзнанието му. „Дали не ме обработва?“ Но не му остана време да се замисля много.
— Не може ли работата ви да почака, докато ни опознаете, Брил? Ето какво ще ви кажа сега, тук няма централизирано правителство, изобщо няма почти никакво правителство. Ние от Сената сме само съветници. Ще ви кажа също, че да се говори с един от сенаторите означава да се говори с всички едновременно и че вие можете да го направите сега, в тази минута или след година, когато поискате. Това е истината, а вие можете да я възприемете или да пътувате по планетата месеци, години даже, за да проверите дали съм прав. Отговорът ще бъде все един и същ.
Брил измърмори уклончиво:
— Как мога да съм сигурен, че онова, което ви кажа, ще бъде предадено точно на останалите?
— Няма да бъде предадено — каза откровено Тан. — Ние всички ще го чуем едновременно.
— Нещо като радио?
Тан се поколеба, после кимна:
— Нещо като радио.
— Няма да науча вашия език — отсече Брил. — Не мога да живея като вас. Ако приемете тези условия, ще остана за малко.
— Да ги приемем? Ние настояваме!
Танайн се втурна радостно към нишата, където стоеше чашата, и вдигна длан нагоре. Оттам се спусна огромен бял лист от плътна лъскава материя.
— Рисувайте — каза той.
— Да рисувам ли? Какво да нарисувам?
— Едно място, което да е само ваше. Как бихте искали да живеете, да се храните, да спите — всичко.
— Изискванията ми са съвсем скромни. Като на всички от Кит Карсън.
Той насочи пръста на ръкавицата си като оръжие, направи проба с няколко леки докосвания в ъгъла на екрана и доста вещо нахвърли щрихите на един паралелепипед.
— Като вземам ръста си за единица мярка, бих искал това да бъде единица и половина дълго и единица и четвърт широко. Вентилационните процепи да са на нивото на очите по един във всеки край, по два на стена. Да са покрити с мрежа срещу насекоми.
— Тук няма опасни насекоми — вметна Танайн.
— Сложете мрежа все пак, възможно най-непробиваемата, която имате. Тук — една кукичка за закачане на дрехи, тук — легло, равно, твърдо, със стегнат дюшек, дебел колкото ръката ми, дълъг една и една осма единици, широк една трета единици. Пространството между леглото и пода оградете и оформете като шкаф, нека да е от импрегниран материал и само аз да имам ключа или кода за него. Тук — полица, една трета на една четвърт единици, на височина половин единица от пода, удобна за хранене от седнало положение. Един от… тези, ако е снабден с всичко необходимо и е надежден — продължи той раздразнено и посочи към подобното на речен камък приспособление. — Цялата постройка да бъде отделена от всички останали на една височина и над нея да няма нито скали, нито дървета. Подстъпите да са свободни и с видимост от всички страни. Да е устойчива, доколкото ще ви позволи бързината на строежа, да има осветление, което да мога да изключвам, и врата, която да отключвам само аз.
— Много добре — каза спокойно Танайн. — А температурата?
— Същата като на това място сега.
— Нещо друго? Музика? Картини? Имаме няколко чудесни, вълнуващи…
Преизпълнен с чувство за собственото си превъзходство, Брил процеди през зъби колкото можеше по- красноречиво:
— Вода, ако е по силите ви. Колкото до останалите неща, това е жилище, а не увеселителен палат.
— Надявам се, че ще се чувствувате удобно в това… тук — отвърна Танайн с едва забележима отсянка на сарказъм.
— Точно в такова съм свикнал да живея — отговори Брил надменно.
— Елате тогава.
— Къде?
Снажният мъж му направи знак да тръгне и мина през беседката. Брил го последва, като премигваше на закъснялата розова светлина на слънцето.
На полегатия склон над къщата, на средата между него и планинския връх отвъд имаше ливада, покрита с червена трева, каквато Брил забеляза и на връщане от водопада. Сред ливадата се беше събрала тълпа от хора, които се суетяха като нощни пеперуди около лампа; ефирните им пъстроцветни дрехи проблясваха и искряха е хиляди нюанси. В средата на тълпата се забелязваше някакъв предмет, подобен на ковчег.
Брил не можа да повярва на очите си, след това упорито не искаше да повярва и най-накрая, когато приближи, отстъпи и призна пред себе си: това бе постройката, която току-що беше скицирал. Гледаше как хората, между тях и деца дори, щъкат насам-натам около и над нея, как запояват ръба между покрива и стената с някакво бучащо устройство и слагат мрежа на вентилационните процепи.
Едно малко момиченце, едва проходило, безстрашно се приближи към него и по бебешки неразбрано го помоли на Стария език да подаде ръката си. После я притисна към пластинката, която носеше.
— За да ви направят ключове — обясни Танайн, докато наблюдаваше как детето изтича до един мъж, застанал на вратата.
Той взе пластинката и изчезна вътре. Видяха го да се навежда до леглото. Едно момченце ги настигна и изтича покрай тях, хванало в ръка лист от същия материал, от който бяха направени покривът и стените. Той изглеждаше лек, но слабо грапавата му млечнокафява повърхност създаваше впечатление за голяма якост. Когато спряха до вратата, те видяха как момченцето взе материала и го постави между единия край на леглото и вратата. Изглади го внимателно, като го притисна към стената, чукна го оттук-оттам с ръка и ето я исканата от Брил маса, хоризонтална, устойчива, и всичко това без скоби и подпори.
— Стори ми се, че все пак харесахте вида на някои от тези неща. — Беше Нина с подноса. Направляван от нея, той се понесе към новата маса. Тя махна весело и излезе.
— След миг ще съм при теб — извика Тан, като прибави три напевни срички на езика ксанаду, които, както заключи Брил, бяха някакви гальовни думи. Нямаше и съмнение, че звучаха така. Тан отново се обърна към него и се усмихна:
