— Е, Брил, как ви се струва?
Брил само можа да попита:
— Кой издаде нареждането?
— Вие — каза Тан, а, изглежда, отговор на това изобщо нямаше.
Брил видя през отворената врата как тълпата вече се пръска и хората се смеят и сладко си напяват нещо на своето наречие. Той видя един млад човек да бере алени цветя от розовата морава и да ги подава на едно усмихнато момиче и необяснимо защо сцената го подразни. Обърна се рязко и се залови със стените, почукваше ги, надзърташе през процепите. Танайн коленичи до леглото, широките му рамене издуваха дрехата при всеки негов напън върху шкафа. Сякаш се бореше с твърда скала.
— Сложете си ръката тук — каза той и Брил прилепи ръкавицата си до пластинката. Две врати се плъзнаха настрани, той се наведе и надникна вътре. Шкафът беше осветен и в дъното се виждаше боядисаната в бежово стена на постройката и удебелената преграда, която служеше за подпора на леглото. Той отново докосна пластинката и вратите тихо се плъзнаха обратно. Затвориха се толкова плътно, че едва можа да различи къде се допират.
— Същото е и с вратата — каза Танайн. — Никой друг освен вас не може да я отвори. Ето и вода. Не казахте къде да я сложим. Ако тук е неудобно…
Брил приближи ръка до кранчето и водата се изтече в една мивка под него.
— Не, така е добре. Работили са като специалисти.
— Те са специалисти.
— Изпълнявали ли са някога такъв необикновен проект?
— Никога.
Брил го изгледа втренчено. Този простодушен туземец едва ли можеше умишлено да го прави на глупак. Не, това трябва да е смислова грешка, някаква промяна в значението на думите, настъпила с течение на времето и отдалечила двата езика от тяхната първооснова. Няма да остави нещата така, но по-нататък ще мисли по това.
— Танайн — попита той изведнъж, — колко сте на Ксанаду?
— В областта — триста, на планетата — дванадесет, почти тринадесет хиляди.
— Ние сме милиард и половина. А кой е най-големият ви град?
— Град ли — замисли се Танайн, сякаш искаше да изрови от паметта си нещо забравено. — А, град. Ние нямаме градове, а четиридесет и две области като тази, някои по-големи, други — по-малки.
— Цялото население на планетата ви би могло да се побере само в една сграда или в един град на Кит Карсън. И колко поколения хора са живели тук?
— Тридесет и две или тридесет и пет, нещо такова.
— Ние сме се заселили на Кит Карсън преди не повече от шест земни века. От гледна точка на времето ще излезе, че вашата култура е по-стара. Няма ли да ви е интересно да узнаете как сме постигнали толкова много?
— Би било чудесно — отвърна Танайн.
— Вие тук сте усвоили някои тънки неща — продължи да размишлява Брил — и твърде възхитителната способност да обединявате усилията си в труда. Бихте могли да направите много, ако искахте и ако имахте подходящо управление.
— О, наистина ли! — зарадва се Танайн.
— Трябва да помисля — мрачно продължи Брил. Вие не сте такива, каквито… предполагах. Може би ще остана малко по-дълго, отколкото бях запланувал. А докато аз опознавам вашия народ, вие от своя страна бихте могли да научите нещо за моя.
— С голямо удоволствие — отвърна Танайн. — Имате ли нужда от нещо друго сега?
— Не, можете да ме оставите.
Заповедническият тон му спечели само една от приятните лъчезарни усмивки на снажния мъж, който му махна с ръка и излезе. Брил долови меки баритонови нотки в гласа, с който Тан повика жена си, чу и нейния щастлив отговор. Бронираната му ръка натисна пластинката и вратата тихо се плъзна. „Кой ме караше сега, запита се той, да изсипя всички тези хвалби?“ После вместо отговор у него се надигна удивлението пред народа на Ксанаду. „Що за хора трябва да са това, за да се проявят като специалисти в нещо, което никога преди не са правили?“
Той се измъкна от лъскавата тежка униформа, която го сковаваше, свали ръкавиците и ботушите си. Всичко това беше омотано в жици, ботушите се захранваха с енергия, в панталоните имаше контролни системи, компютри и сетивни устройства, в якето — проекционни апарати и индикатор за полета.
Окачи дрехите си на кукичката и нагласи алармената система да сигнализира за всичко по-голямо от мишка, което се приближи на не по-малко от тридесет метра. Набра необходимия код, за да може около постройката да се образува радиационно поле като защитна обвивка срещу всякакви шпионски лъчи и радиационни оръжия. После дръпна кабела на лявата си ръкавица и тя се плъзна по него до масата. Брил се залови за работа в едното ъгълче.
След половин час откри комбинацията от температура и налягане, която би могла да стопи бледокафявата полица. Седна на ръба на леглото, скован от изумление. С материал като този можеше да се построи и космически кораб.
Сега той трябваше или да допусне, че те имат готови стандартни материали с размери точно според неговите изисквания, което значеше складове и съоръжения за изработването на тези и безброй още други изделия, или да предположи, че имат необходимата техника, която е в състояние да произвежда моментално и в най-различни размери от материала, току-що стопен от неговата горелка.
Но за индустриално предприятие тук не можеше да става и дума, а ако имаха и складове, то те бяха на такова място, където разузнавателните роботи на Кит Карсън не успяха да ги открият при орбиталните си полети през последните петдесет години.
Той бавно се отпусна на леглото и се замисли.
За да завладееш една планета, първо установяваш къде се намира централното й правителство. Ако управлението й е авторитарно, с непоклатима организация чак до върха, толкова по-добре. Върхушката е малобройна, или я избиваш, или я държиш в подчинение и използуваш организацията. Ако изобщо няма правителство, превръщаш масата в свое оръдие или я изтребваш. Ако има индустрия, поемаш управлението й и принуждаваш туземците да работят, докато твоите хора се обучат. Тогава се освобождаваш от туземците. Ако притежават особени умения, усвояваш ги или държиш под контрол онези, които ги владеят. За всичко е помислено, за всеки възможен случай има правило. Но ако, както докладваха роботите, техниката е високо развита, а няма предприятия, ако има високо равнище на културата, а почти никакви комуникации? Е, да, но никой не е чувал за подобно нещо и след като роботите докладват, изпраща се човек да разследва случая. Единственото, до което той трябва да се добере, е как се постига това. Единственото, което трябва да се направи, е да определи какво да се запази и какво да се унищожи, когато дойде време за експедиционния корпус.
Винаги има начин да се измъкнеш от ситуацията, мислеше си Брил, пъхнал ръце под главата си, с поглед, вперен в здравия таван. Действуваш по указанията: планета, подобна на Земята, богата на природни ресурси и рядко населена с туземци, които винаги можеш просто да избиеш. Но не и преди да си открил как общуват помежду си, как се организират и как изведнъж придобиват умения, които дотогава са им били непознати, как само за миг и сякаш от нищо могат да произведат такива висококачествени материали. Изведнъж го споходи зашеметяващо видение за Кит Карсън, с милиард и половина универсални специалисти, които притежават като тези хора тук някакъв неподозиран досега комуникативен способ и могат да строят градове, да водят войни с неизмеримото умение, мигновената схватливост и дисциплина, с които беше построена тази малка къща.
Не, тези хора не трябва да се избиват. Трябва да се използуват. Налагаше се Кит Карсън да усвои техните умения. Ако те бяха (а дано не е така!) свойствени единствено на Ксанаду и извън възможностите на Карсън, тогава кое би било най-доброто?
Защо да не изпратят военни специалисти от Ксанаду в градовете и армиите на Кит Карсън? Те ще се подчиняват безусловно, моментално ще се преквалифицират; обучиш ли един, все едно си обучил всички, а към всеки от тях би могло да се зачисли по една елитна част от Кит Карсън. Производство, военни маневри, стратегия, тактика всичко премина светкавично пред очите му.
