и да ги пробвам.
Танайн хвърли колана пред вратата и се отдалечи, като си тананикаше. Гласът му беше толкова дълбок, че песента щеше сякаш да се лее безспир.
И все пак никой не можеше да отнеме на Брил полето, птичите песни и вятъра. Той отиде до вратата, върна се пак, вдигна тъжно панталоните си, останали без дъно, и ги пъхна под другите неща на закачалката, за да не се виждат. Отново погледна към вратата и като че ли изхлипа веднъж, много тихо. Най-после допря ръкавицата си до пластинката и вратата, която не беше проектирана да се открехва леко, послушно се разтвори широко. Той тихо извика, протегна ръка навън, грабна колана, дръпна се светкавично назад и перна с пръсти пластинката.
„Никой не ме видя, повтаряше си той.“ Уви колана около себе си, токите влязоха една в друга като ръце.
Първото, което усети, беше топлината. До него се допираше само коланът и въпреки това му беше топло, уютно, чувствуваше се някак спасен, като под крило. Само секунда по-късно дъхът му спря. Как може едно съзнание да е толкова натоварено и да не чувствува напрежение? Как може един човешки мозък да поеме толкова много, без да се пръсне?
Сега разбра действието на валяка при пресоването на картона — това беше единственият начин и той чувствуваше, че най-после е на прав път. Разбра, че йонизацията е в основата на действието на пресата за колани и тази дреха, която чувствуваше като нещо живо върху себе си. Разбра защо беше възможно да се пише с пръст върху екрана, наясно беше и с „вакуума на необходимостта“, благодарение на който построиха къщата му точно такава, каквато я беше поискал. Представи си и как туземците са бързали да го запълнят, веднага си спомни думите на Танайн за онзи усет към музика, съзидание, строителство, форма, сръчност, общност. Сега разбра какво значи да се развличаш покрай работата, която вършиш, да се скиташ безгрижно и само за удоволствие и все пак да си готов на секундата да заместиш някого, било то край пейка или край казан, на полето или край реката, точно в момент, когато уморените ръце изпуснат инструмента. Той чувствуваше, че у него се разгаря един тих пламък, седеше в малкия си ковчег-клетка, гледаше ръцете си и беше сигурен, че с тях би могъл да построи на Кит Карсън един град-модел или статуя, която да символизира духа на Върховната власт.
Беше напълно уверен, че уменията на този народ са вече и негови, и че би могъл да прояви всяко едно от тях, стига само да съсредоточи мислите си върху някакъв проблем, докато го завладее усещането за единствено правилното (за него!) решение. Той без изненада откри, че това е начин да победиш дори смъртта, защото умението на някой човек можеше да се усвои от всички останали и ако той си отиде от света, талантът му ще пребъде у живите.
Пълното съсредоточаване на усилията — ето ключа към същината на този способ. Защото това наистина беше само способ и нищо повече — никакви мутации, нищо „свръхсетивно“ (каквото и да означаваше това), механизъм като всички останали. Ти умееш да вършиш нещо, знаеш как да го вършиш, аз пък трябва да разреша някакъв проблем. Съсредоточаването ми върху него поражда необходимост от твоето умение. То ми се предава чрез живия пламък, в който си облечен, аз го приемам чрез моя. После — на работа! Какво майсторство ще вложа, зависи от способностите ми. Ако успея да обогатя с нещо предаденото ми умение и моето се окаже по-високо, и по-съвършено, това ще се усети и аз ще бъда този, който ще го предава при следващия случай на нужда.
Брил разбра каква сила крие тази нова „аура“ и си представи как родната му планета би могла да се спои в единство, непознато досега във Вселената. На Ксанаду не са го постигнали, защото е липсвала целенасоченост в развитието на дарбите им, които не са били подложени на смилащото, претопяващо и моделиращо действие на подчинението и дисциплината.
Но Кит Карсън, тази планета с нейната монолитност и могъщество, с нейната Върховна власт и държавна организация би отишла далече, ако жителите й придобият всички тези умения и таланти, ако и там „вакуумът на необходимостта“ започне да предизвиква незабавното й задоволяване. Той беше уверен в това (макар че дълбоко в себе си се питаше защо държавата предпочита да държи хората в заблуждение относно толкова много неща), защото новото му проникновение пораждаше у него някаква ритуална преданост към родното и всичко, което то олицетворяваше.
Брил разкопча колана с треперещи пръсти и обърна лявата катарама. Да, формулата на утаеното съединение беше тук. Сега процесът на пресоването му стана ясен и той се добра до тайната на пламъка, с който можеше да влее живот в нови милиони колани, в милиарди дори според Танайн.
Танайн… Защо той никога не спомена, че тези туники са източникът на всички чудеса и загадки на планетата? А нима Брил го попита някога?
Не го ли молеше Танайн да облече туниката, за да се почувствува като един от тях? Какъв идиотски фанатизъм — да си мисли, че по този начин биха могли да разколебаят вярата му в Карсън. Добре, в такъв случай Танайн и хората му също ще получат предложение и тогава ще бъдат квит. Ако искат, можеха да станат част от възродените милиони на Кит Карсън.
От черния костюм на стената се разнесе звън. Брил с усмивка прибра старата си броня, а с нея и огъня, ужаса и парализата, застинали в мощните й съвършени оръжия. Той отвори вратата със замах, втурна се към спускаемия апарат, който чакаше вън, и захвърли старата си униформа на пода, цялата разнебитена, един пашкул, от който пеперудата е изхвръкнала. Сияещ и въодушевен, Брил скочи в машината и тя се стрелна в небето.
Само седмица след завръщането му на Кит Карсън в системата Съмнър новата дреха беше многократно размножена и изпробвана.
Само за месец бяха раздадени около двеста хиляди туники, като осемдесет фабрики работеха на двусменен режим.
Само за година милионите на планетата се унифицираха под блясъка на дрехата, както никога дотогава. Волята на ръководителя привеждаше в движение всички едновременно, като марионетки.
След това в поразителен унисон те всички замъждукаха и помръкнаха, беше време за потапянето в млечната киселина, за което Брил узна на Ксанаду. В паниката нямаше време за проби и колебания. Веднъж вкусено, подчинението на бляскавите тълпи събуди големи апетити. Една седмица всичко вървя добре…
А после, както бяха предвидили проектантите на Ксанаду, към ограниченото действие на първите два сегмента от черния колан се прибави и това на останалите.
Милиард и половина човешки същества, приобщени към тайните на музиката, изобразителните изкуства, техниката, сега узнаха и що е философия, логика и любов, съчувствие, съпреживяване, великодушие. Вече ги обединяваше не подчинението, а идеята за общия им произход. Чувствуваха се част от хармоничното единство на Вселената.
Хора с такава душевност и придобили толкова умения, не могат да бъдат роби. Веднъж просветлени, те бяха обзети само от един стремеж — да бъдат свободни. Когато някой от тях получеше висшето усещане за свобода, той ставаше специалист в тази насока, после други го надминаваха и така до момента, когато милиард и половина човешки същества не притежаваха талант, по-велик от този, да се чувствуват свободни.
И така, със старата култура на Кит Карсън беше свършено. Там се зароди нещо ново, чието влияние изпитаха и съседните планети.
И понеже Брил знаеше каква е мисията на сенатора, поиска да я изпълни, и успя.
Оплели ръце, Танайн и Нина тихо си пееха, когато в нишата звънна чаша.
— Ето, пристигна още един — обади се Уонайн, който беше седнал в краката им. — Интересно, него пък какво ли ще го накара да си изпроси, да поиска назаем или да открадне от нашите колани?
— Това е без значение — отвърна Танайн, като се протегна блажено, — важното е, че ще го получи. Кой е той, Уонайн, неговата машина ли вдига такъв адски шум от другата страна на малката Луна?
— Не — отвърна Уонайн. — Онзи още си стои там и надава викове, като си въобразява, че ние не знаем за пристигането му. Не, това е корабът, който се носи над областта Флийт Уинг от две година насам.
— Значи с тази победите ни стават осемнадесет?
— Деветнадесет — поправи го Нина унесено. — Добре помня, защото осемнадесетата беше този, който току-що си тръгна, а седемнадесетата — малкият смешен Брил от системата Съмнър. Тан, за известно време този мъж беше влюбен в мене.
