— А как ли ще го посрещне тя?
— Надявам се, добре. Иска ми се да вярвам, че няма да го намрази, след всичко, което и причини.
— А ти? — погледна я Севаро.
— Какво за мен?
— Ти какво искаш?
— Искам да бъдем щастливи заедно. Много ли искам според теб?
— Разбира се, че не, скъпа — прегърна я той — ще направя всичко възможно, за да изпълня желанието ти. А сега да отидем пред хотела и да почакаме другите.
Малко по-късно цялата група потегли към пристанището. По пътя се сипеха шеги и закачки, Толедо не пропусна да се извини на чичо си за разговора по време на закуската. Фатима разказа на Куинси за случилото се в тяхно отсъствие.
Всички се смяха от сърце, дори Севаро, който първоначално се намръщи, но след това се усмихна и притегли Анджела към себе си.
Така, в шеговити разговори те стигнаха до пристанището, където веднага забелязаха „Синята птица“.
Корабът се отличаваше много от другите плавателни съдове, беше красиво изработен и веднага грабваше окото.
— Ти ли нарисува този гълъб, Куинси? — попита капитанът.
— Да, сър. Както птиците се връщат у дома, така и аз вярвах, че ще се завърна някой ден. И този ден настъпи.
— Корабът е много хубав, братле. Но кога всъщност ще отплавате?
— Тръгваме утре сутринта.
— Толкова скоро!
— Не тъгувай, сестричке — прегърна я Куинси. — Този път раздялата ни ще е кратка. Ще ви чакаме в Малага и оттам ще се върнем в Севиля.
— Зная, Куинси. Утре ще дойдем да ви пожелаем попътен вятър, а след това с Антонио ще отидем в посолството. Нали, Тони? — обърна се тя към него.
— Така е — каза той — ще пристигнем няколко дни след вас.
Пътуването вече беше факт, и въпреки че очакваха този ден с нетърпение, всички бяха тъжни и потиснати.
Нощта измина бързо!
Доминик натовари кораба с различни мексикански украшения и сувенири, които щеше да подари на приятелите на Куинси, когато стигнеха в Испания.
Той беше щастлив, въпреки че напускаше родината си, защото щеше да бъде близо до Куинси и семейството му, което обикна още в първия ден на запознанството си.
Всичко бе занесено на кораба и „Синята птица“ бе готова за път.
Куинси издърпа котвата и отвърза въжето. Обърна се към брега и помаха с ръка:
— Не закъснявай много, Анджи — извика той — ще се видим у дома.
— На добър час, момчета — отвърна му Севаро. — И попътен вятър. Пазете се.
— Хайде, приятели — обърна се към екипажа си лейтенантът — вдигайте платната и Бог да ни пази.
На брега останаха само Фатима, Анджела и Антонио — тримата, които поеха в открито море, за да открият Куинси. Те не мръднаха оттам, докато „Синята птица“ не се изгуби от погледите им.
Това бе последната раздяла в живота им!
Севиля — Испанския Вавилон
Едно нарушено обещание
Наричат го испанския Вавилон!
Това е градът на фламенкото и коридата, на неотразимия и страстен съблазнител Дон Жуан, тук е лудувал Фигаро от безсмъртната комедия на Бомарше.
За негов прототип се смята Мануел де Маниеро и днес неговият дворец е една от най-големите атракции за всички туристи.
Тук, освен традиционния испански стил, се усеща огромното влияние на мавританската култура. Старинните криви улички, белоснежните къщи с вътрешни дворчета, малките площади, приличащи по-скоро на уютни градинки, мислено ни отнасят векове назад. Всички архитектурни паметници са разположени в централната част и могат да се разгледат за един ден дори и пеша.
Реката разделя града на две части.
На десния и бряг са разположени старите квартали, многобройни барове, пъбове, арени за корида, непрекъснато се правят спектакли с вълнуващи испански танци. На юг се намира един от най-прекрасните паркове в света „Мария Луиса“ На левия бряг, в централната част на града, са най-известните архитектурни паметници — знаменитият готически храм, кулата Алкасар и Златната кула — Торе дел Оро, която се е превърнала в един от символите на града. Името си е получила от бялата глина, от която е изградена горната и част. Отдалеч тя така блести на слънцето, сякаш е от чисто злато.
Днес в Златната кула се помещава музеят на навигацията. Един от грандиозните строежи на града е „Голямата джамия“. В основата на минарето била построена камбанария, а на нейния връх била разположена статуята на Вярата, въртяща се от полъха на вятъра. От испанската дума „хирар“ — въртя се — кулата получила своето днешно название — Хиралда. Прочутият катедрален храм Санта Мария де ла Седе е издигнат на мястото на Голямата джамия.
И днес този храм е най-големият в Испания и трети по големина в Европа, макар че отстъпва по размери на джамията, на чието място е издигнат.
Интериорът е украсен от големите испански живописци Франческо Сурбарана, Мурильо и Гоя.
Тук е погребан синът на великия мореплавател Ернандо Колумб, който основал към храма знаменитата Колумбийска библиотека. Тя наброява около три милиона тома и включва едни от най-редките древни ръкописи, в това число ръкописите на самия Христофор Колумб.
Това е един от най-известните испански градове — Севиля — основан на бреговете на река Гуадалкивир.
Именно тук приятелите на Анджела и Куинси очакваха с нетърпение завръщането на „Герой“.
С всеки изминал ден напрежението измъчваше младежите, които останаха верни на каузата си.
През всичките тези години Ребека и Арчибалд бяха неотлъчно до Анджела, тъгуваха по Куинси заедно с нея и нито за миг не се отделяха един от друг.
И когато настъпи моментът да се разделят, всеки един от тях трябваше да поеме по своя път.
Имаха избор — да се прехвърлят към сухопътните войски, или да пътуват по море.
Те трябваше да решат сами!
Така избраха да се върнат в Севиля — града, в който бяха отраснали.
Една прекрасна утрин, веднага след закуска, решиха да направят кратко пътешествие до Малага — голямо търговско и рибарско пристанище, с много паркове и градини с редки екзотични цветя и дървета. Родното място на Пабло Пикасо, чиито творби са изложени в Музея за изящни изкуства, винаги оставяше незабравим спомен у тях.
Сред част от забележителностите са катедралата от шестнадесети век, мавърската крепост Allkazaba с Археологическия музей и църквата Iglesia del Sagamo. След като посетиха тези красиви забележителности, двамата продължиха към пристанището, за да се полюбуват на многобройните корабчета, които мързеливо се полюшваха над вълните.
— Виж колко нови кораби има, Арчи — каза Ребека — Дали ще пътуваме отново с капитан Севаро? — тя изглеждаше тъжна.
— Не зная, Беки — отвърна брат й — може би е по-добре да си останем на брега. Знаеш ли защо реших да си тръгнем?
— Заради Анджи, предполагам — погледна го тя.
— Да, но също и заради капитана. Мисля, че постъпих правилно.
— Но така я отдалечи от себе си, Арчи. Мислех, че между вас има нещо.
