от сладкарницата и хукна по улицата.
Абра спокойно си взе чантичката, оправи си полата и я изтупа с длан. Сетне приближи спокойно мистър Бел и плати за двата тоника от целина. Отивайки към вратата, спря до хихикащата групичка и каза:
— Оставете го на мира! — Гласът й бе леден. На излизане я настигна един фалцет:
— О, Арон, колко много те обичам!
На улицата се завтече да настигне Арон, но не можа да го открие. Звънна у тях по телефона. Ли каза, че Арон не е вкъщи. Но Арон беше в стаята си, обхванат от негодувание. Ли го бе видял как се вмъква там и затваря вратата.
Абра обикаляше улиците на Салинас с надеждата, че някъде ще го съзре. Сърдита му беше, но й бе станало и учудващо самотно. Досега Арон никога не беше побягвал от нея. И Абра бе изгубила дарбата да се чувства добре сама.
Кейл обаче трябваше да свиква със самотата. Веднъж-дваж се помъчи да се присламчи към Абра и Арон, но те не го пожелаха. Ревнуваше, опита се да привлече момичето, но не успя. Намираше уроците си за прости и не особено интересни. Арон се стараеше повече, докато ги научи, поради което, вече овладял ги, изпитваше и по-силно чувство за нещо завършено. Така у него се разви уважение към знанието, много по- голямо от качеството на това знание. Кейл я караше как да е. Не се интересуваше особено нито от училищните спортове, нито от обществения живот на училището. Все по-неспокоен, губеше се по цели нощи. Растеше висок и строен и винаги внушаваше нещо мрачно.
Глава 38
1
Откакто се помнеше, Кейл бе копнял за топлина и привързаност, както и всички останали. Да беше едно дете или поне Арон да бе друго момче, Кейл навярно би постигнал това нормално и лесно. Но още от самото начало Арон веднага печелеше хората с хубостта и с простите си обноски. Съвсем естествено Кейл се надпреварваше за внимание и ласки по единствения начин, който бе научил — като се мъчи да подражава на Арон. И онова, което очароваше в русата невинност на Арон, се превръщаше в един мургав, подозрителен, неприятен Кейл с присвити очи. И понеже се мъчеше да изглежда друг, играта му бе неубедителна. Там, където приемаха Арон, Кейл биваше отблъскван, макар да бяха извършили или казали едно и също нещо.
Както няколко удара по муцунката биха накарали кученцето срамежливо да сведе глава, така няколко отблъсквания биха изпълнили със срам и едно момче. Но докато кученцето ще се свие или ще се търколи, подмазвайки се, по гръб, момчето би могло да потули срама си с лекомисленост, самохвалство или с потайност. А изпита ли веднъж едно момче какво значи да го отхвърлят, то ще открива такова отношение и там, където то не съществува, или още по-лошо, очаквайки го, ще го предизвиква у хората. У Кейл този процес бе толкова продължителен и бавен, че той не го почувства като особен. Около себе си бе издигнал стената на самоудовлетворението, достатъчно яка, за да го пази от света. И ако в нея имаше слаби места, те можеха да бъдат само в близост до Арон и Ли, а най-вече в пряка близост до Адам. Може би Кейл бе почувствал някаква сигурност в занесеността на баща си. Да не те забелязват изобщо, е много по-добре, отколкото да те забелязват накриво.
Още съвсем малък, Кейл бе открил една тайна. Примъкнеше ли се тихичко до седналия си баща и облегнеше ли се леко на коляното му, ръката на Адам машинално ще се вдигне и пръстите му ще погалят Кейл по рамото. Много е възможно Адам да не е и подозирал, че го върши, но милувката отприщваше у момчето такъв неудържим порой от чувства, че то ценеше тази особена радост и пестеливо си я доставяше само когато му бе нужна. Бе истинско вълшебство, което го правеше зависим. То бе празничният символ на неговото робско обожание.
Нещата не се изменят, ако ги изместиш другаде. И в Салинас Кейл нямаше повече приятели, отколкото в Кинг Сити. Съмишленици имаше, те усещаха неговия авторитет и дори малко му се възхищаваха, но приятели нямаше. Живееше самотен и се движеше сам.
2
И да знаеше, че Кейл излиза вечер и се връща много късно, Ли с нищо не се издаде, тъй като не можеше нищо да стори. Нощните стражи го виждаха понякога да се разхожда сам. Началникът Хайзърман реши да говори за това с училищния отговорник по отсъствията, който го увери, че Кейл не само не е бил забелязван да бяга от час, но и че на практика е много добър ученик. Началникът, разбира се, познаваше Адам и тъй като Кейл не чупеше прозорци и не предизвикваше никакви безредици, нареди на стражите да си отварят очите, но да не закачат момчето, освен ако не стане някоя беля.
Една вечер старият Том Уотсън настигна Кейл и го попита:
— Защо се разхождаш все по вечерно време?
— Нали никого не безпокоя — защити се Кейл.
— Знам, че не безпокоиш. Но е време да се прибираш и да спиш.
— Не ми се спи — отвърна Кейл, но това не означаваше нищо за стария Том Уотсън, който през целия си живот не помнеше миг, когато да не му се е спяло. Момчето надникна в игралната на фън-дан в китайския квартал, но не игра. Беше много загадъчно, но и без това и най-простите неща за Том Уотсън бяха загадки, тъй че той предпочете да махне с ръка.
По време на своите разходки Кейл често си припомняше разговора между Ли и Адам, дочут веднъж на верандата. Искаше му се да изрови истината. Информацията му се натрупваше постепенно, ту от забележка, доловена на улицата, ту от откъслечни разговори в игралния дом. Ако Арон беше на негово място, той едва ли би направил някаква връзка между тези факти. Но Кейл ги подреждаше. Той знаеше, че майка му не е мъртва. От първия разговор и от дочутите думи знаеше също, че на Арон далеч няма да му е приятно да я открие.
Една нощ Кейл се натъкна на Холман Заека — вдигнал се от Сан Ардо за полугодния си запой. Заека го поздрави с излияния — селяните винаги поздравяват така познати хора на чуждо място. Отпивайки от еднопайнтовата си плоска на уличката зад „Абатството“, Заекът съобщи на Кейл всички новини, които можа да си спомни. Бил продал част от земята си на добра цена и дошъл в Салинас да го отпразнува, а празникът означаваше от всичко по малко. Сега щял да отиде на оная улица и да покаже на курволяка какво може един истински мъж. Кейл приседна тихо до него и се заслуша. Когато уискито в шишето на Заекът стигна дъното, Кейл се измъкна и накара Луис Шнайдър да му купи друго шише. А Заекът остави празното и когато посегна отново, напипа пълното.
— Смешна работа — каза си той, — мислех, че съм имал само едно. Гледай ти, каква приказна грешка!
Преполовявайки второто стъкло, Заекът забрави не само кой е Кейл, но и на колко е години. Помнеше обаче, че сегашният му компаньон е негов стар и добър приятел!
— Виж кво, Джордж — каза той, — сложи ми още малко от тоя графит в молива и ще отидем заедно на Уличката. Хайде, не ми казвай, че не можеш да си го позволиш! Аз уреждам всичко. Не ти ли казах, че продадох четирийсет акра? И без това не струваха. — След малко продължи: — Ей, Хари, да ти кажа ли какво ще направим? Нямаме нищо общо с тия курви, дето взимат по два долара. Ще отидем при Кейт. По- скъпо е, по десетачка, но майната му! Там имат цирк. Ти виждал ли си цирк, Хари? Ехе, голяма работа! Кейт си знае работата. Помниш я Кейт, нали, Джордж? Жената на Адам Траск, майката на ония загубени близнаци! Исусе! Никога няма да забравя как го застреля и избяга! Тресна го в рамото и дим да я няма! Е, като жена никак не я биваше, ама като проститутка е адска история. Смешно, знаеш ли, казват, че от тях излизали най-добрите съпруги. Какво има да учат, за тях няма нищо ново. Ще ми помогнеш ли да стана, а, Хари? Та за какво ти разправях?
— За цирка — тихо рече Кейл.
— О, да! От тоя цирк на Кейт ще ти изхвръкнат очичките! Знаеш ли какво правят там?
Кейл тръгна малко по-назад, да не го забележи Заека. Заекът разказваше какво правели там. Но не от
