Съседите един след друг се измъкнаха и разотидоха по колибите си, а Хуана приклекна край огъня и сложи на слабия пламък пръстеното гърне с фасул. Кино отиде до входа и погледна навън. Както винаги, до обонянието му достигна миризмата на дим от много огнища, той видя мътните звезди и почувствувал влагата на нощния въздух, зави с наметалото носа си. Мършавото куче дойде при него и приветствено затрепера с цялото си тяло като знаме на вятър, но Кино, въпреки че го погледна, не го видя. Той бе прекосил хоризонта и се бе устремил в безлюдното студено пространство отвъд. Чувствуваше се самотен и беззащитен и в песента на щурците, в пискливите звуци на дървесните и в квакането на земноводните жаби му се струваше, че чува мелодията на врага. Кино леко потрепера и по-плътно зави носа си с края на наметалото. Бисерът бе все още в ръката му, стиснат здраво, и Кино усещаше колко топъл и гладък е той.
Зад гърба на Кино Хуана разплескваше питките, преди да ги сложи в пръстения съд за печене. Кино усещаше зад себе си топлината и сигурността на семейството си и Песента на семейството долиташе оттам като мъркане на котенце. Но сега, изрекъл гласно какво ще бъде бъдещето му, той си го бе създал. Планът е реално нещо и онова, което замисляш, живее в теб. Планът, родил се и вече оформен, става реалност като всички други реални неща — никога не можеш да го унищожиш, но е леко да посегнеш на него. И бъдещето на Кино стана такава реалност, но веднага, щом то бе създадено, се създадоха и силите за унищожаването му. Кино знаеше и това, че боговете не обичат хорските планове и успеха, ако той не е плод на случайност. Знаеше, че боговете отмъщават на човека, постигнал успех със собствените си сили. И знаейки това, Кино се плашеше от плановете си, но тъй като вече ги бе изградил, не можеше да ги унищожи. И за да посрещне атаката, сега се обличаше в броня, която да го защити от целия свят. Очите и разумът му доловиха опасността, преди тя да се появи.
Както стоеше на вратата, Кино видя да се приближават двама души; единият от тях носеше фенер, който осветяваше земята и краката на двамата. Те свиха към отвора в оградата и се запътиха към колибата му. Кино видя, че единият е докторът, а другият слугата, който му беше отворил портата сутринта. Изранените стави на дясната му ръка пламнаха, когато видя кой идва при него.
Докторът каза:
— Не бях в къщи, когато си идвал сутринта. Но сега при първата възможност идвам да видя детето.
Кино стоеше на прага, препречвайки входа на колибата, и в дъното на очите му бушуваше и пламтеше омраза, примесена със страх, тъй като вековното покорство бе дълбоко заседнало в душата му.
— Детето вече е почти здраво — отсече той.
Докторът се усмихна, но очите му в малките лимфатични торбички не се усмихваха. Той каза:
— Ухапването от скорпион дава понякога, приятелю, неочаквани последствия. Сякаш настъпва явно подобрение и изведнъж, когато никой не очаква — пуф!
Докторът изду устни и шумно изпусна въздуха през тях, показвайки колко скоро може да настъпи краят, после премести малката черна докторска чанта в другата си ръка, за да пада върху нея светлината на фенера, тъй като знаеше, че расата на Кино обича разните инструменти и вярва в тях.
— Понякога — продължи докторът с плавен тон, — понякога на болния му изсъхва крак, ослепява с едно око или става гърбав. О! Зная какво значи ухапване от скорпион, приятелю, зная и да го лекувам.
Кино почувствува как гневът и омразата му се превръщат в страх. Той не разбираше от болести, а докторът може би разбираше. Не бива да противопоставя явното си невежество на възможната вещина на този човек. Кино бе попаднал в капана, в който попадаха винаги съплеменниците му, и нямаше да се освободи, докато не узнаеше какво е написано в книгите и какво няма в тях, както бе вече казал. Не бива да излага на опасност нито живота, нито правото гръбче на Койотито. Той се отдръпна встрани и пусна доктора и слугата му в колибата.
Хуана стана от мястото си край огъня, отстъпи в ъгъла и прикри лицето на детето с ресните на шала. А когато докторът се приближи до нея и протегна ръка, тя здраво притисна Койотито до гърдите си й погледна Кино, по лицето на когото пробягваха отблясъците от огъня.
Кино кимна и едва тогава тя позволи на доктора да вземе детето.
— Свети ми — каза докторът и когато слугата вдигна фенера, той хвърли бегъл поглед към раната на рамото на детето. Замисли се за миг. а после повдигна клепача на Койотито и погледна очната ябълка. Поклати глава, а Койотито се дърпаше. — Така си и мислех — рече докторът. — Отровата е проникнала дълбоко и скоро може да се прояви. Ела да видиш! — Той задържа повдигнатия клепач. — Виж — посиняло е. — И Кино с безпокойство забеляза, че очната ябълка на Койотито е наистина леко посиняла. А кой знае, но би тя си е била винаги такава. Но капанът беше поставен.
не посмя да рискува. Подпухналите очи на доктора се насълзиха.
— Ще му дам нещо; може би то ще надвие отровата — каза той и подаде детето на Кино.
След това извади от чантата си малко шишенце с бял прах и капсула от желатин. Напълни капсулата, затвори я и после сложи първата капсула в друга, по-голяма. По-нататък той свърши всичко много изкусно: взе детето от Кино и като хвана с два пръста долната му устна, отвори устата му; дебелите пръсти пъхнаха капсулата в самия край на езика, така че Койотито да не може да я изплюе, а после докторът взе малката стомна с пулк, даде на детето да пийне и това бе всичко. Той отново погледна очната ябълка, изду устни и сякаш се замисли. Накрая подаде детето на Хуана и се обърна към Кино:
— Мисля, че до един час отровата ще се прояви. Може би лекарството ще облекчи болките на детето, но след час ще дойда пак. Ако съм дошъл навреме, ще го спася.
Докторът дълбоко въздъхна и излезе от колибата, а слугата му с фенера го последва.
Сега Хуана държеше детето под шала си и се взираше в него с безпокойство и страх. Кино се приближи до нея, повдигна шала и също се взря в Койотито. Той протегна ръка, за да повдигне клепача, и чак тогава забеляза, че бисерът е още в ръката му. Приближи се до сандъка край стената и извади от него едно парцалче. Уви бисера в парцалчето, отиде в един ъгъл на колибата, изкопа с пръсти малка дупка в пръстения под, сложи бисера в дупката и я зарина, така, че нищо да не се забелязва. После се върна до огъня, където, без да сваля очи от лицето на Койотито, седеше Хуана.
Като се прибра в къщи, докторът се отпусна в своето кресло и погледна часовника си. Слугите му поднесоха лека вечеря — шоколад, сладки и плодове, и той се взря недоволно в храната.
В колибите на съседите на Кино за пръв път се заговори за това, което дълго щеше да бъде тема на всички разговори. Съседите си показваха с палци колко голям е бисерът и с леки, гальовни движения на ръцете се мъчеха да предадат колко прекрасен е той. Отсега нататък те много внимателно щяха да следят Кино и Хуана, за да разберат дали богатството не им е замаяло главите, защото то замайва главите на всички. Съседите знаеха защо е отишъл докторът у Кино: той зле се прикриваше и всички много лесно си обясняваха постъпките му.
Навън в устието голямо стадо дребни риби блестеше и пореше водата, бягайки от стадо големи риби, което го преследваше, за да го изяде. И хората в тръстиковите колиби чуваха как малките риби със свистене разсичат вълните и как големите шумно пляскат във водата по време на хищническото изтребление. Над Залива се издигаха изпарения и храстите, кактусите и ниските дървета бяха покрити със солени капки. По земята пробягваха мишки, а малки нощни ястреби безшумно ги преследваха.
Мършавото черно кученце със светли вежди се приближи до входа на колибата на Кино и надникна вътре. То така силно завъртя опашка, че задницата му щеше да се откъсне, и едва не падна, когато Кино го погледна, но щом Кино отвърна очи от него, то се успокои. Кученцето не влезе в колибата, а гледаше с голямо любопиство от мястото си как Кино яде фасул от малкия пръстен съд, как обира всичко по гърнето с една питка, как изяжда питката и полива вечерята с глътка пулк.
Като се нахрани, Кино почна да си свива цигара. Тогава Хуана силно извика:
— Кино!
Той стрелна очи към жена си, стана и бързо се приближи до нея, защото откри ужас в очите й. Погледна надолу, но нищо не можа да види в силния полумрак. Подритна купчина съчки в огнището, за да се разгори огънят, и тогава пламъците осветиха главицата на Койотито. Лицето на детето беше червено, гърлото конвулсивно потрепваше, от устата течеше гъста слюнка. Стомашните колики започнаха и Койотито бе много зле.
Кино коленичи до жена си.
— Право каза докторът — рече той; рече го и на себе си, и на жена си, защото мислите му бяха все още сурови, недоверчиви и той все още не бе забравил белия прах Люлеейки се встрани, Хуана жално запя малката песен на семейството, сякаш с нея можеше да прогони опасността, а детето повръщаше и се
