става въпрос за ключ. Нямаше да ви се удаде да го намерите, тъй като беше предопределен за мене. Няма значение по какъв път този ключ стигна дотук, но съм готов да разговарям с мистър Креймър по въпроса по- късно, ако той все още желае да научи някои подробности. Изпратих Панзър с ценната находка до централната гара и той ни донесе куфара. На дъното му беше свитъкът с документи. Тъкмо ги четях, когато Креймър се обади. Минаваше 6 часа. Заедно уредихме тази среща с вас. Това е всичко, мистър Дегън.
Улф погледна вече наляво. В гласа му звучеше негодувание.
— Мисис Ъруин, дойде и вашият ред. Не знам дали подозирате колко неизгодно е положението ви.
— Фани, не мисля, че трябва да отговаряш! — Ъруин стана прав. — Хайде да тръгваме, нямаме повече работа тук! — хвана я за рамото. Стояха изправени един до друг.
— Моментът не е много подходящ — напомни Улф. — Преди малко, както Креймър каза, беше възможно да ни напуснете, но сега обстановката се промени. Арчи, върви до вратата! Мистър Креймър, ако се наложи, ще бъдем по-строги.
Без да се колебае, Креймър рязко нареди:
— Трябва да чуете всичко докрай, мистър Ъруин!
— Отказвам категорично да се подчиня! Не мога да седя и да слушам как обиждат и тормозят съпругата ми.
— Тогава стойте прав! Гудуин, иди до вратата! Никой няма да напуска стаята, докато не получи разрешение. Приемете го като заповед! Улф, мисли му, ако объркаш нещо!
Улф насочи отново погледа си съм мисис Ъруин.
— Мисля, че е по-добре да седнете. Надявам се няма да ви изненадам с това, което ще кажа. Миналата сряда моят сътрудник Кимс се срещна с вас и съпруга ви. Отивали сте на гости и не сте имали много време за разговори. Излезли сте от сградата заедно с него, но скоро след това Кимс се връща обратно да продължи разговора с прислужницата ви. Тогава той дава на Ела Рейс 100 долара, за да получи от нея нужната информация. Тя му е казала, че на 3 януари не сте имала главоболие до момента, в който ви се е обадил Патрик Дегън.
— Това не е вярно! — Фани Ъруин се опита да се измъкне.
— Ако искате да кажете, че не съм прав, признавам, че не мога да ви оборя, тъй като Джони Кимс и Ела Рейс са мъртви. Ако пък се опитате да го отречете, няма да ви повярвам. Прислужницата може да е предала на Кимс целия ви разговор с Дегън, включително и молбата му да останете вкъщи под предлог, че ви боли глава, като на ваше място предложите да отиде мисис Моллой.
— Надявам се, че знаете какво говорите! — каза мрачно Джеръм Аркоф.
Улф не обърна внимание на забележката му.
— Мисис Ъруин, обвинявам ви в съучастничество при извършване па четири убийства — на Майкъл Моллой и по-късно на Джони Кимс, Ела Рейс и Дилиа Брандт. Като научава подробностите от прислужницата ви, Кимс пренебрегва инструкциите ми и тръгва да търси Дегън. Предчувствайки надвисналата заплаха и Дегън започва да действа. Под претекст, че иска да срещне Кимс с неизвестно лице, го извиква късно вечерта на твърде необичайно място. Вместо да вземе собствената си кола, Дегън решава да прибегне до кражба. Отива с открадната кола в уречения час и с нея убива Кимс. Улф погледна Дегън.
— Имате ли възражения по изложеното от мен дотук? Или ще ни убедите, че разполагате с алиби.
— Предпочитам да ви слушам — Дегън поясни, като говореше по-високо, отколкото трябва. — Не забравяйте, че слушат и останалите тук!
— Не се безпокойте! — Улф продължи към Фани Ъруин. — Кимс споделя с Дегън, че е научил важни неща от Ела Рейс; тя също се превръща в заплаха за него. Не знам дали Дегън се е свързал с прислужницата пряко или чрез вас. Замисля и осъществява поредното убийство. Полицията намира тялото на Ела Рейс сравнително късно. Идентифицирането на трупа забавя допълнително разследването, тъй като Дегън умишлено скрива чантата й. Мистър Дегън отдавна е престанал да разсъждава нормално, което ни навежда на мисълта за появата на маниакалност в неговото поведение. Минават два — три дни и той бива изправен пред нова опасност — този път от страна на Дилиа Брандт. Нищо не е в състояние да го спре; не изпитва нито за миг угризения на съвестта. Безкрайно е учудването ми обаче, когато си помисля за вас. Нима не изпитахте никакви угризения, мисис Ъруин?
— Не му отговаряй, Фани! — мистър Ъруин държеше съпругата си за ръка.
— Убеден съм, че това не е най-добрият съвет, от който имате нужда сега. Някои от присъстващите явно мислят като мен. Ако се обърнете надясно и назад, до големия глобус ще видите родителите на Питър Хейс — обвинен в убийството, улеснено от вас, мисис Ъруин. Мъжът до тях пък е самият адвокат на Хейс. Вляво седи младежът, който не успя да се овладее преди няколко минути. Мистър Лесър е годеникът на Дилиа Брандт. Тяхната сватба щеше да бъде може би утре… Вече сте се срещала с Арчи Гудуин и Сол Панзър, приятели и колеги на Джони Кимс. Аз също го уважавах. Жалко, че няма никой от близките на Ела Рейс, но вие я познавахте повече от всеки друг!
— Защо е необходимо да казвате всичко това? — Джеръм Аркоф настоя за обяснение, но въпросът му остана без отговор.
— Мисис Ъруин, с Дегън е свършено. Само документите, които са тук, в чекмеджето ми, са достатъчни. Като прибавим ключа от сейфа и наетия от Дегън човек да следи Гудуин миналия вторник, към четирите убийства, обвиненията против него се увеличават неимоверно. Да не споменаваме отпечатъците в апартамента на Дилиа Брандт и предстоящата държавна проверка в сдружението, което той оглавява.
— Какво се иска от мен? — попита мисис Ъруин.
Това бяха първите й думи, след като Улф косвено я нарече убийца.
— Искам да прецените нещата трезво. Мистър Ъруин ви съветва да не отговаряте на въпросите ми, но и той трябва да си помисли. Едно съучастничество е сериозно обвинение. Грешите много като отказвате да признаете какво се е случило на 3 януари. Това признание ще се обърне срещу вас само в случай, че сте знаели за намерението на Дегън да убие Моллой. Шокирана сте, нали? Звучи невероятно и твърде неправдоподобно; Дегън не би споделил с никого плановете си да извърши убийство. По — скоро онази вечер той е поискал личен разговор с вас. Предварително е пресметнал, че отиването на мисис Моллой на театър на вашето място ще реши всичките му проблеми. В такъв случай е глупаво и опасно да се мълчи.
— Беше точно така, както го описахте, мистър Улф! — мисис Ъруин произнесе ясно и отчетливо.
Съпругът й отстъпи една крачка встрани. Неочаквано се намеси Джеръм Аркоф.
— Не бъди глупав, Том! Това ще й помогне!
Не се сдържа и Рита.
— Хайде, Фани, признай си!
Фани протегна ръка към мистър Ъруин и очите й потърсиха неговите.
— Винаги съм била само твоя, Том. Можеш да ми вярваш. Дегън просто каза, че иска да ме види, за да сподели нещо с мен. Дойде към 10 часа в апартамента. Чак сега разбирам всичко!
Дегън скочи към нея — по-скоро един импулс, отколкото предварително замислено нападение. Нямаше никакви изгледи за успех, Сол и Пърли бяха точно до него. Опитът на Дегън да се хвърли върху мисис Ъруин още веднъж потвърди съмнението на Улф относно поведението на този човек. Не успя да я докосне.
Семействата Аркоф и Ъруин се изправиха. Креймър ги последва, а Албърт Фреър протегна ръка към телефона на бюрото ми. Независимо от това всички чухме последните думи на Улф.
— Аз свърших, Креймър, почти 12 минути преди да е изтекъл предоставения ми според уговорката един час.
Възползвах се от общото раздвижване и се качих горе да информирам мисис Моллой, макар че й предстоеше да чуе всичко отново.
Трябваше да прекъсна възможно най-бързо разговора на Фреър по долния телефон. За целта избрах Лон Коен от „Газет“, който чакаше новини.
XIX
След няколко дни Креймър се отби в кантората към 6 часа следобед. Беше много мил с мен, нарече ме „Арчи“. Седна на червения стол и пиха бира с Улф. Към средата на разговора Креймър заговори по същина.
