искал да ви прочета само една част от него.
„Във връзка с откриването на съдебната процедура, предположена в Сената днес, се умоляват всички частни проекти, свързани със социалните грижи и помощи, предоставяни на гражданите, да подготвят документацията си за правителствена проверка. Предложението се основава на двегодишно проучване, разкрило редица закононарушения, като се започне от небрежно счетоводство и се стигне до незаконно присвоената сума от 900 000 долара.“
„Натрупаните средства са нараснали дотолкова, че в момента са в състояние да осигурят помощи за 29 000 000 работника и още 46 000 000 души на тяхна издръжка, а пенсионните фондове като отделно перо възлизат на 25 билиона долара.“
„Сенатската група начело със сенатора Пол Х. Дъглас, демократ от Илиноис е изразила следващото становище: «Повечето от програмите по подобряване на социалните грижи и пенсиите се ръководят честно и отговорно. Отчита се обаче, че са поставени под строг контрол упражняваните от висшите длъжностни лица права, което е твърде опасно. Има случаи на пилеене на средства, когато от тези програми се възползват за собствено обогатяване безпринципни и безсъвестни хора.»“
Улф остави вестника.
— Текстът продължава, но това е достатъчно. Прочетох ви откъса за сведение — в него има съпоставка на две неща: съчетаването „социални грижи и помощи“ и споменатите големи суми пари. От една седмица се опитвам да открия загадката по делото на убиеца на Майкъл Моллой и по-късно на Джони Кимс и Ела Рейс. Патрик Дегън, който сега е между нас, оглавява Сдружение за социални грижи и помощи към лигата на миньорите. Същевременно в сейфа, нает от Моллой под друго име, се намери голяма сума пари. Тези факти, внимателно и търпеливо проучени, можеше да ме доведат до истината, но за щастие не се стигна до там. В чекмеджето ми има куп документи, които съдържат всички необходими доказателства, че от 1951 до 1955 година Моллой е купувал малки парчета земя на различни места извън Ню Йорк срещу незначителни суми. Купувачът според документите за покупко-продажба винаги е бил някакъв лагер — обикновено детски лагери, в случая 28 на брой. Същите ползват от сдружението на мистър Дегън около 2 милиона долара ипотечен наем. Дялът на Моллой от плячката е една четвърт, а този на Дегън — три четвърти, разбира се, не чиста печалба. Последният заем е с дата 17 октомври 1955 година. Има и други подробности; аз се спрях на най-важното. Ще кажете ли нещо, мистър Дегън?
Погледите на всички бяха насочени към него.
— Няма какво да кажа освен, че всичко това е възмутителна и долна клевета. Ще разговарям с вас след като видя документите.
— Прокурорът ще ги представи където трябва. Все пак съм готов да задоволя любопитството ви. Обезпокоен от разследването на Сената, Моллой решава да избяга с плячката, като вземе със себе си и своята секретарка Дилиа Брандт. Скрива книжата в един куфар, а него занася в апартамента на момичето. Това е доста показателно! Забележете, че Моллой не унищожава нищо, защото знае, че може да го използва в бъдеще. За да се измъкне от наказание, той е готов да хвърли вината върху вас, мистър Дегън — нещо, което не можете да отречете, че не сте знаели. Така стигате до решението си да убиете Моллой. Ще ми възразите ли?
— Вървете по дяволите!
— По — кротко! — изведнъж се намеси Креймър. — Искам да видя тези книжа!
— Това не може да стане сега. Помолих да не ме прекъсвате един час!
— Откъде ги взе, Улф! — Креймър продължи.
— Слушай ме внимателно и ще разбереш.
Дегън знае за съществуването на документите, някои от които са написани лично от него. Не е трудно да се предположи, че Моллой се кани да напусне страната. Предлага му да ги умножат или да ги съхранява Дегън, но Моллой отказва. Тогава го убива и тъй като няма време да търси в апартамента, пребърква дрехите на трупа. С облекчение открива ключа за сейфа. Там Дегън е очаквал да намери уличаващите го хартийки с тази подробност, че не посмява да използва въпросния ключ. Впрочем в момента като управител на имуществото на Моллой Дегън разполага и с дубликата.
— Мистър Дегън, какво щяхте да направите, ако при отварянето на сейфа в присъствието на Гудуин и Паркър документите бяха вътре?
Дегън мълчеше.
— Продължавай, Улф! — беше пак Креймър. — Искам да знам как тези документи попаднаха при теб!
Улф не му обърна внимание.
— Но в сейфа освен доларите не е имало нищо. Друг въпрос: Как се осмелихте да убиете Моллой, когато не знаехте къде са търсените от вас документи? Ще се опитам да отговоря аз, ако не възразявате. Повикахте Питър Хейс на мястото на престъплението, което хладнокръвно извършихте и полицията арестува виновника. Така си осигурихте достатъчно време да търсите в апартамента на Моллой като стар приятел на вдовицата. Тя не е тук, за да се включи, но за всичко има време.
— Къде е мисис Моллой? — попита Креймър, но никой не го чу.
— Съгласете се, мистър Дегън, че имате късмет. У вас беше и все още е ключът за сейфа, но дори и да знаехте под чие име е нает, нямаше да посмеете да опитате с него. Щастието изведнъж ви се усмихна в мое лице. Буквално натиках сейфа в ръцете ви. Но… Документите ги нямаше вътре! Продължаваше да ви грози опасността. Не мога да не ви направя комплимент, който всъщност не заслужавате, че се сетихте да търсите в апартамента на Дилиа Брандт. Свързахте се с нея, или по-точно, тя се свърза с вас. Решението й да се омъжи за Лесър я накарва да се отърве от куфара на Моллой. Тя го отваря, унищожава паспортите и билетите за Южна Америка и прочита съдържанието на всичките толкова важни хартийки. Разбира за изгодните сделки, в които сте били замесени с Моллой и надушва, че става въпрос за голяма сума пари, които по нейно предположение сте знаели къде са. Мистър Дегън, Брандт не е действала без пресметливост, занася куфара на гарата и тогава ви се обажда. Казва ви, че знае всичко, като споменава, че разполага с доказателствата срещу вас. Иска да й дадете парите.
— Но това е лъжа! — извика Лесър.
— Как е постъпила тогава, мистър Лесър?
— Мисля, че не би направила такова нещо! Всичко е една голяма лъжа!
— Ако ми позволите да свърша, лъжата е като истината — винаги стига там, където трябва. И точно тук, мистър Дегън, късметът ви изневери. Парите бяха в сейфа. Не можехте да й ги дадете, но дори и да бяхте по-жертвали своя дял от плячката, всичко, което Брандт знаеше, беше в нейната глава. Тя представляваше и щеше да представлява за вас заплаха, докато е жива. Снощи, както предполагам, сте отишли в апартамента с намерение да си вземете документите срещу известна сума пари, но подсъзнателното ви решение е било да я убиете. И я убихте! Що се отнася до… Сол!
Не бих казал, че това, което се случи беше пропуск на Сол. Както седеше между Лесър и Дегън, той не успя да предвиди действията на Лесър. Последният светкавично се бе спуснал към Дегън с намерението да го сграбчи или удари. Докато успея да стигна до тях, Сол беше хванал краищата на палтото му, а Дегън се намираше на пода. Пърли Стебинс също стана. Остави Лесър на Сол, а той се зае с Дегън. Хвана го с лапите си за ръката, по-вдигна го без усилия и го сложи обратно на стола. Аз и Сол закарахме Лесър до дивана. Новото раз положение на гостите беше по-добро, със Стебинс и Сол от двете страни на Дегън и Лесър, на прилично разстояние от тях. Креймър не се намеси.
— Мистър Дегън, не знам дали успяхте да претърсите апартамента на Брандт, но естествено… — Улф се обърна към Креймър. — Забелязахте ли някакви следи днес, мистър Креймър?
— Някой беше обърнал всичко наопаки, когато отидохме. Аз настоявам, да ми се покажат документите и искам мистър Улф да ми отговори как се е добрал до тях!
Улф погледна стенния часовник.
— Имам още 38 минути. Ако казваш това с целия си авторитет, ще ти отговоря, но мисля, че предварително се разбрахме да не ме прекъсваш за глупави неща.
Креймър се изчерви и остави Улф да продължи.
— Сигурно сте търсили, мистър Дегън, макар и без изгледи за успех. Не сте предполагали, че отново
