ще дойде моментът да се включи. Защо мисис Моллой е тук? Надявам се, че не сте забравили случая с онази жена. По-късно разбрахме как точно е било. Докато ние претърсвахме къщата й, тя лежеше в цветарника на Улф в сандък за цветя, покрит с мъх, а той е поливал спокойно с лейка от горе. Готов съм веднага, сам или с мистър Креймър, да доведа тук мисис Моллой! Гудуин не би посмял да спре един представител на обществения ред.
Стебинс беше на крака. Пак го изпреварих. Вече се бях обадил по вътрешния телефон на Зелма да залости вратата добре. Нямах вре ме да й обяснявам подробно. Само споменах, че един тип на име Стебинс, ченге, може да се опита да й досажда. Затворих телефона и се обърнах с лице към него:
— Сядай, сержант! Да ти донеса ли чаша вода?
Сухожилието на врата му беше опънато до скъсване.
— Не понасям, когато някой ми пречи да изпълня служебния си дълг. Идентифицирала е трупа, а сега се крие. Нищо няма да ме спре! — Убеден беше, че не е толкова просто, но беше страшно афектиран. Креймър не му обърна внимание.
— Улф, какво знае мисис Моллой, което не трябва да науча аз?
— Нищо, доколкото си спомням. Тя е моя гостенка. Напразно настоявате да бъде разпитана, дори и официално. Мистър Стебинс греши като се опитва насила да изтръгне каквото и до било от мен. Защо не се отнесете към мистър и мисис Ъруин или към някой член от семейството на мис Ела Рейс да идентифицира трупа? Адресът на Рейс е 306 изток, 137-ма улица.
Пърли стана и го записа в бележника си. Креймър го последва. Опита се да улучи кошчето с остатъка от сдъвканата пура, но както винаги не успя.
— Моментът на развръзката наближава, ако вече не е дошъл — каза той мрачно.
Сол ги изпрати до вратата. Страхувах се от желанието на Стебинс да ме види с насинено око и моята ответна реакция. Това само би усложнило ситуацията. Улф беше облегнат назад със затворени очи, когато Сол се върна в кантората. Взех от земята пурата на Креймър, за да я изхвърля в коша. После зачакахме нарежданията на шефа. Затворените му очи бяха надежден знак, че скоро за нас ще има задачи. За жалост той каза това, от което най-много се страхувам.
— Изобщо не мисля, просто няма какво, свободни сте, момчета!
— Лоша работа! Добре, че сме с един по-малко и няма да ти тежи бездействието ни.
— Джони загина, действайки по мое нареждане и неспазването на инструкциите ми от него съвсем не значи, че загубата му не ми тежи. Точно обратното! Сега Креймър и групата му се залавят с нещата и няма смисъл да им се пречкаме. Питър Хейс е невинен и Креймър много добре го знае. Той го вкара в затвора и крайно време е да го изкара от там.
— Ако не успее? — попитах Улф.
— Тогава ще му мислим, Арчи. Качи се по-добре при мисис Моллой да ти благодари, както се полага за това, че я избави от на шествието на тези досадници. Не е зле да се поразрошиш малко като веществено доказателство за крамолата.
Както се шегуваше, изведнъж почти из крещя:
— Да не смяташ, че ми се стои така, докато това ченге, Креймър, връхлети върху нещастника, тласнат от мен към две убийства?
— Убеден съм, че не ти е неприятно — произнесох ясно.
— Арчи, какво ще кажеш за една игра на карти? — Сол ме попита дружелюбно.
XVII
Не играхме карти три дена наред — в петък, събота и неделя, тъй като непрекъснато се случваше по нещо. Албърт Фреър посети Улф за един час в събота сутринта да разбере докъде сме стигнали. Изрази одобрение, че полицията се е заела с разследването, като заявя, че Креймър я хората му няма да пипнат убиеца на Джони Кимс и Ела Рейс, ако преди това не освободят Питър Хейс. Междувременно бащата на Хейс звънеше по два пътя на ден, а в неделя дояде в кантората заедно със съпругата си. Мисис Херълд ми пречете набързо една лекция, че присъда се издава тогава, когато са налице всички факти. Заподозрях веднага, че е твърде досадна и не бях сгрешил. Още през първите три минути ми даде да разбера, че любимата й тема за разговор е тази за човешките добродетели и колко по-благородно е да даваш от себе си вместо да вземаш. Не бих, казал, че отношението ми към Херълд коренно се промени, но поне можех да го разбера. Когато отново спомена, че търпението на съпругата му се е изчерпало, вече знаех на кого да съчувствам, колкото и трудно да ми се отдаваше това. В себе си му бях благодарен за предвидливостта да дойдат в кантората след 4 часа, за да бъде избегната всякаква възможност за среща с Улф, което доказа неговата интелигентност и благоразумие. Не искам да се хваля, но съумях да намеря общ език със съпругата. След като си отидоха, Джеймс Р. Херълд все още беше наш клиент.
В събота сутринта се обади Патрик Дегън. Улф обеща да го изслуша в 6 часа същия ден. Интересуваше го отношението на Зелма Моллой към сумата в сейфа, като се опита да я убеди колко глупаво е да се отказва от нея. Освен това, прояви любопитство към общото развитие на нещата. Стана дума за публикуваното в „Газет“ съобщение, където се казваше, че помощникът на Нироу Улф, Арчи Гудуин е идентифицирал трупа на Ела Рейс, което потвърждава връзката между двете убийства, независимо от отказа на полицията да признае този факт. Накрая Дегън се засегна силно от намека на Улф, че интересът му към случая с прислужницата е оправдан поради близостта им с мисис Ъруин. Дегън съвсем се разгорещи. Наложи се Улф да обяснява, че в понятието „близък“ не винаги се влага смисъл на интимност. Гостът ни си тръгна изключително възмутен.
Държахме да знаем докъде са стигнали Креймър и хората му, и за да го научим, се наложи да запазим що-годе прилични отношения с тях. В името на това разрешихме на Стебинс среща с мисис Моллой в събота следобед, която продължи 3 часа. През цялото време Фриц им носеше ободрителни напитки. По-късно за наше успокоение Зелма ни разказа, че Стебинс е проявил интерес предимно към факти и събития около смъртта на съпруга й. Подробно бяха обсъдили възможните мотиви на Аркоф и Ъруин да искат да се освободят от Моллой. За полицията случаят Моллой отдавна бе приключен. Когато си тръгваше, на въпроса ми дали напредват, Пърли отговори доста невъзпитано, което ми даде да разбера къде са.
В събота Зелма вечеря с нас в трапезария та, а в неделя на обед ядохме заедно пиле фрикасе с кнедли по методистки. Не бях чу вал, че Фриц е методист; кнедлите му наистина бяха божествени.
Сол Панзър и Ори Кедър „оползотвориха“ уикенда в посещения на бивши приятели на Моллой от списъка на Дегън, но тъй и не раз браха как беше се сдобил с огромната сума. От своя страна Фред Дъркин прояви присъщото му старание в разнищване на подробностите около Уилям Лесър и събра материал за три списания, без да открие някаква връзка между него и семействата Ъруин и Аркоф, което беше важно да се знае. Като резултат от разследванията на Фред, в неделя следобед в кантората се появи самия Лесър. Тъкмо учех Зелма да играе билярд и на вратата се позвъни. Когато излязох, Фред вече разговаряше с приятеля на Дилиа. За втори път от много време ми предстоеше да се срещна с този, когото подозирах, и ми се прииска да му стисна сърдечно ръката. Едва ли щеше да ми отговори по същия начин. Стори ми се дваж по-мрачен от преди. В кантората зае същата поза с юмруци до бедрата и се приготви да ми чете конско. Беше научил, че Фред Дъркин работи като мен за Нироу Улф. После заговори за глупавата статия в списанието, която не била нищо друго освен параван. Изразяваше се объркано и не ми стана ясно какво точно иска, макар, че схванах основната насока на мислите му. Явно страдаше.
От срещата ни не излезе кой знае какво, Беше сигурен, че няма да му се извиня, нито пък очакваше двамата с Улф да си посипем главите с пепел затова, че сме се пошегували с Дилиа Брандт и сме опетнили репутацията му. С две думи, не извлякох никаква информация от Лесър — нито задаваше конкретни въпроси, нито чуваше какво го питам. Не ми каза даже кога мислят да се женят. Изпратих го до вратата и продължих урока си по билярд със Зелма.
Късно вечерта на същия ден, неделя, имахме друг посетител. Инспектор Креймър се насади в червения кожен стол и прие поканата на Улф да се почерпят с бира. Благоволението му да пие от бирата на Улф целеше да внуши, че инспекторът също е човек и има нужда от съчувствие. Прекалената му тактичност идваше да подскаже, че няма с какво да се похвали. И тъй като за тези два дни не беше свършил нищо, единственият му стремеж бе да измъкне от Улф коза или козовете, пазени ревностно, според Стебинс за по-добри времена.
