хитрост се опитвате да го омаловажите. Таксата, повтарям, е 50 000 долара.
— Отказвам да я платя!
— Ще я платите! — лицето на Улф се изкриви. — Бих спорил с Вас ако има смисъл, но тази разправия ми е крайно неприятна. Ще ви кажа с две думи какво точно ще стане. Представям ви сметката, вие отказвате да платите и ви давам под съд. Докато трае делото ще дам всички доказателства, че аз съм намерил сина ви, за което ме наехте. Освен това, огласявайки невинността му, от него ще отпадне обвинението в убийство, но едва ли ще стигнем до съд с Вас. Сигурен съм, че ще се опомните!
Херълд потърси стол с очи, видя най-близкия и седна. Предположих, че много му се е насъбрало за днес.
— Този стол е мой! — Улф извика троснато. — Има други наоколо.
Не го обвиних. Херълд явно го бе предизвикал и шефът искаше да го постави на мястото му. А и той самият може би се канеше да седне. Херълд едва стоеше на краката си, но същевременно не можеше да остане повече където беше. Стана и се премести. Когато продължи да говори, в тона му имаше промяна.
— Можете ли да докажете, че синът ми е невинен?
— Сега точно не, но се надявам това да стане скоро. — Улф се облегна на пейката. — Мистър Гудуин се срещна с него оня ден, в сряда сутринта, и установи, че е Пол Херълд. Решихме да не ви се обаждаме. Така стоят нещата накратко. Вече видяхте ли се?
— Да, но не пожела да разговаряме. Майка му пристига днес.
Имаше някаква промяна. В началото Херълд я представи като своя съпруга; сега тя бе майката на Пол.
— Ще дойда, независимо от моето нежела ние. Не съм сигурен дали и с нея няма да се повтори същото. Той е осъден и главният прокурор потвърди, че без съмнение той е извършил убийството. Какво ви кара да мислите, че е невинен?
— Не мисля и не предполагам, знам го си сигурност. Вече убиха и един от моите хора. Всичко ще ви стане ясно, когато му дойде времето.
— Трябва да го науча още сега!
— Уважаеми, господине — Улф го погледна с укор, — вие току-що се отказахте от моите услуги. Ако в момента не сме противоположни страни в един процес, то скоро ще бъдем такива. Мистър Гудуин ще ви изпрати.
Той се обърна, взе една саксия и започна да я пълни, с тази подробност, че не сложи ни що под нея. През цялото време Херълд го наблюдаваше какво прави. Изчака го да на пълни четвъртата и се осмели да каже:
— Трябва да продължите с издирването. Извинявам се, но не знаех как точно стоят нещата и много бих искал да разбера сега това от Вас.
— Значи все още сте мой клиент? — попита Улф, без да се обръща.
— Да. Майката на Пол пристига.
— Добре тогава. Ще научите всичко от мистър Гудуин, долу в кантората. — Арчи, не е необходимо да споменаваш за съдържани ето на джобовете на Джони. Не искам засега да намесваме мистър Креймър.
Ставайки от стола. Херълд едва не падна. За раздвижване му предложих да слезем по стълбите.
През цялото време ме слушаше внимателно. Трудно беше да се каже дали е впечатлен, тъй като бе преживял достатъчно този ден. Състоянието, в което се намираше, бе равносилно на шок. Преди да тръгне, остави името на хотела си. Обещах да го информираме за развитието на нещата. На вратата споменах между другото, че не е необходимо да представя съпругата си на Улф, за да не я притеснят не дотам изисканите му маниери, особено сега, когато е зает с това сериозно разследване. Мисля, че прие думите ми в буквалния смисъл.
Отново бях сам и реших да звънна тук-там. Имаше една идея да проучим кой се опита да ме проследи във вторник следобед, когато отидох да се срещна с Питър Хейс. Оттогава не беше се появявал. Обяснихме си, че интересът му е намалял след произнасянето на съда по делото. Дадох си сметка, че не си струва да си губим времето с него, но за всеки случай реших да опитам в някой от частните бюра. Знаех, че почти нямам шансове за успех, тъй като никой не би ми признал, че е бил нает да ме следи. Канех се да набера Дел Баксъм, когато бях прекъснат. В кантората влязоха едновременно Сол Панзър и Улф. По иначе непроницаемото лице на Сол успях да забележа, че носи специални новини. Улф също го усети и зачака.
— Да започвам ли? — Въпросът му беше излишен — и двамата чакахме с нетърпение разказа му. — В 9,32 позвъних в апартамента и помолих жената на телефона да ме свърже с Ела Рейс. Представих се като служител от социални грижи и поисках малка справка. Ела Рейс не беше там и не знаеха кога ще се върне. Това ме усъмни и прескочих до жилището на Ъруин. Казах на портиера кой съм. — При Сол това приблизително значи, че след 3 минути е станал приятел с портиера и е получил разрешение да се качи горе, без да бъде представен предварително по телефона. — Вратата на апартамент 12 Б ми отвори мисис Ъруин. Обясних й, че грешката, която сме направили, обърквайки две имена, може би ще се изясни, ако се проверят адресите. Научих, че Ела Рейс живее с родителите си. Мисис Ъруин отиде в друга стая и след малко ми продиктува това, което исках — 306 изток, 137 улица.
Сол ме погледна и почака малко да си го запиша, след което продължи нататък.
— Бях си свършил работата и слязох долу. Портиерът каза, че не е видял прислужница та нито да излиза, нито да се връща този петък. В четвъртък обикновено нощувала при родителите си и в петък се връщала в 8 часа. Мъжът от асансьора също не я беше виждал. Отидох на посочения адрес и намерих нещо като приют. Срещнах се с майката. Каза ми, че са я чакали да се прибере в четвъртък вечерта и не са я виждали. Мисис Рейс се канеше да се обади на мисис Ъруин по телефона, но явно се е страхувала да не би Ела да е за месена в нещо, което трябва да остане в тайна за работодателите й. Прекарах остатъка от нощта в непрекъснати обиколки. Върнах се в жилището на Ъруин и научих от портиера, че за последен път е видял Ела снощи в 6 часа, сама. Очевидно си е тръгвала. После разговарях с някои приятели на мисис Рейс, чиито адреси ми даде майката. Не знаеха ни що. Обадих се още няколко пъти на мисис Ъруин, както и в полицията да питам за инциденти. В 5 часа научих, че е намерено тяло на жена, без всякакви документи за самоличност, на брега на река Харлем, до 140-та улица, зад купчина дървен материал. Не е идентифициран. Тялото бе на път за моргата. Отидох и там, но колата още я нямаше. Когато дойдоха, я огледах добре. Напълно съвпада по външност с описанието, което ни даде мисис Моллой. Главата е в ужасно състояние — целият череп отзад е разбит. Станах, тъй като нямаше какво да правя, и седнах отново. Улф пое дълбоко въздух през носа и го издиша през устата.
— Няма смисъл да те питам дали имаш някакви догадки.
— Не е необходимо, сър. Догадките няма да са ни от полза тук.
— В колко часа затварят моргата?
Ето едно от нещата, които ме карат да мисля, че Улф е гений. При 20 години практика като частен детектив и специалист по убийствата в Манхатън, само един гений може да зададе този въпрос.
— Не я затварят изобщо — отговори Сол.
— Арчи, тогава веднага се уговорете с мисис Моллой да те чака там.
— Не позна! Малко са жените, които мога да помоля да ме чакат в моргата и мисис Моллой не е между тях. Пък не е изключено и да подслушват телефона й. Този негодник положително уплътнява времето си между убийствата, като подслушва телефони. Ще отида да я взема.
— Тогава тръгвай!
XV
Седях точно срещу нея. Приех поканата да седна, защото предварително бях решил да използвам възможността, че ще я видя. Носеше лека, лимоненожълта рокля.
— Когато преди 50 часа ви видях за пръв път, имах предчувствието, че Питър Хейс не е убил Моллой. Сега спокойно мога да се обзаложа за това.
— Искате просто да ме окуражите — заговори тя, свивайки очи така, че ъгълчетата им се повдигнаха нагоре.
