— Не бих го казал по този начин. Попаднах ме на сериозна следа и трябва да ни помогнете. Тази сутрин ми дадохте името на прислужницата на мисис Ъруин и описание как изглежда. Днес е намерено тялото на жена с разбит череп зад купчина трупи до река Харлем. В момента е в моргата. Предполагам, че е Ела Рейс, но трябва да бъдем сигурни. Настоявам да я видите. Дойде и вашият ред.
Погледът на Зелма не трепваше. Стоях и чаках.
— Добре, съгласна съм. Тръгваме ли? Реши се, без да припада и без да задава въпроси. Бях убеден, че ще го направи.
— Ще тръгнем веднага — казах ясно, — но преди това вземете най-необходимото със себе си. Ще ви заведа при Улф, докато всичко свърши.
— Не мога. Вчера ви казах, ще трябва да бъда сама. Отвикнала съм да живея сред хора, да се храня с тях…
— Няма да се наложи. Ще ви се сервира в стаята. Не ви моля, а ви казвам какво да правите. Преди два дни много трудно преодолях чувството си към вас; не желая пак да се поддавам на същото изпитание. Не бих желал да ви видя с разбит череп и ви моля да ми повярвате. Искам да дочакате жива и здрава излизането на Питър Хейс от затвора. Този екземпляр, за съжаление още не знаем кой е, премахна Моллой, Джони Кимс, а сега и Ела Рейс. Мотивът му да я убие не е ясен и следващата спокойно може да бъдете вие, мисис Моллой, но аз няма да го позволя. Вземете някои неща от първа необходимост и да тръгваме. Нямаме много време.
Видях с очите си как ръката й се протегна към мен, но преди да ме докосне, се отдръпна. Инстинктът на жената да не пропуска случая, вероятно идва още от епохата на маймуните.
Тази жена, обаче, успя да се овладее. Изправи се и се отдалечи.
— Мисля, че е глупаво да ви последвам в дома на мистър Улф след като свършим работата си, но точно сега не искам да умра.
Радвах се да го чуя — доскоро тя твърдеше обратното. Появи се облечена, с шапка на главата. Носеше кафяв, кожен куфар. Поех го от ръката й и напуснахме апартамента.
След като разбра, че отиваме в моргата, шофьорът ни изгледа повторно и потегли. Имах намерение в таксито да й кажа какво ще правим, но нещата се промениха.
Зелма почти се наведе до ухото ми и попита:
— Защо Питър се е опитал да избяга с пистолета в джоба си?
— Не се ли сещате?
— Не, нищо не мога да измисля.
— Предположил е, че по него има ваши отпечатъци и е имал намерение да го изхвърли някъде навън.
Мисис Моллой ме гледаше втренчено. Лицата ни бяха толкова близко, че не виждах нейното.
— Но как е… О, не! Не би могъл да си го помисли! Никога!
— Съветвам ви да говорите по-тихо. Защо да не го предположи? С какъвто аршин мериш, с такъв ще те мерят. Сега вие самата мислите по друг начин, но тогава? Хейс няма връзка с външния свят и сигурно при него не се е променило нищо.
— Значи Питър мисли, че аз съм убила Майк.
— Логично е, след като не е той.
— Мистър Гудуин, искам да го видя! Трябва да го видя веднага!
— Ще го видите, но не сега и не там, където отиваме. Не бива да ме обработвате точно в този момент. Стегнете се и се въоръжете с твърдост! Чака ни работа!
Таксито спря пред моргата, а тя не знаеше какво трябва да прави. Помолих шофьора да почака. Оставихме куфара в таксито, а ние с нея отидохме до ъгъла и се върнахме. Питах се дали ще издържи. Бях длъжен с няколко думи да я подготвя.
В моргата ме познаваха всички. Зелма щеше да влезе вътре сама, но в последния момент размислих. На пропуска сержант Донъвън попита за името й. Не му го казах, но той настоя.
— Задължително е да го запиша. Измисли нещо ако трябва!
— Щом е така, мисис Алис Волт, хотел Чърчил.
— Коя предполага, че е убитата?
Това вече не беше задължително — продължихме напред. Почакахме малко. Дойде да ни придружи служител, когото не познавах. Въведе ни в същата стая, където Улф преди много години бе покрил очите на Марко Вукчич с два стари динара. На дългата маса под сноп силна светлина сега имаше друго тяло. Две трети от него без главата беше покрито с чаршаф. Познавах медицинското лице, заето с трупа и се поздравихме. Когато приближих, той преустанови и се отдръпна леко встрани. Зелма ме държеше под ръка. Внимателно и подробно огледа главата на жертвата. След 4 секунди се изправи, леко ме стисна и каза „не“ така, че да бъде чута добре.
Сценарият не предвиждаше да се отпуска на ръката ми, докато вървяхме по дългия коридор обратно към изхода. Едва на излизане се наложи да се освободя, за да кажа на Донъвън, че мисис Болт не е разпознала трупа. Преди да се качим в таксито постояхме на тротоара известно време.
— Напълно ли сте сигурна?
— Да, тя е.
В този час на деня по 34-та улица нямаше много движение. Зелма се облегна назад и затвори очи. Имаше нужда от почивка. Пристигнахме в кантората и я помолих да ме последва до южната стая. Слънцето беше залязло, но там беше уютно и без него. Светнах лампата, оставих куфара на поставката и проверих в банята за кърпи, чаши и сапун. Тя се отпусна в един стол. Преди да изляза, споменах, че има телефон — вътрешен и външен, а Фриц ще й донесе нещо за ядене. Сварих Улф и Сол да се хранят в трапезарията.
— Имаме гостенка в южната стая за неизвестно време. Показах на мисис Моллой как да заключи вратата. Не й се яде в компания. Предполагам, че Фриц ще трябва все пак да предложи горе някаква вечеря. Обсъдиха каква ще бъде тя и се спряха на задушено свинско филе във винен сос с подправки. Беше 8 часа, умирах от глад. Отидох в кухнята да си сипя от филето. Въпросът с вечерята на Зелма се уреди и можех спокойно да седна в трапезарията да се нахраня.
— Като режа свинското, си мисля за диета та на футболистите. Да вземем например Кампанела, който сигурно трябва да се въздържа…
— По дяволите, Арчи!
— Ти ли го каза? На масата не се говори за работа и това е твое правило. Но за да сменим темата, ще споделя колко е интересно да наблюдаваш лицето на човек в състояние на стрес, например да вземем лицето на една жена преди половин час. Оглеждаше в моргата един труп и след като беше сигурна, че това бе нейна позната, не се издаде пред останалите в стаята. Положи свръхусилия да не се забележи нищо. Само аз разбрах какво й костваше.
— Твърде интересно — каза Сол — и позна ли трупа?
— Без всякакво съмнение това е Ела Рейс. Продължете разговора сами, бих желал спокойно да довърша вечерята си.
Целият ден не бяхме спирали и едва ли някой мислеше за спазването на някакви пра вила. След десерта отидохме в кантората с кафето. Мога да кажа, че не се случваше често.
Разказах всичко подробно, без някои де таили от разговора ни с мисис Моллой.
Обсъдихме положението. В центъра на разговора ни бяха мистър и мисис Ъруин, но какво можехме да направим, ако отрекат, че са знаели причината за отсъствието на прислужницата и това, че е убита. Говорехме двамата със Сол, Улф слушаше.
Решихме да не даваме гласност за мис Рейс. Така ни оставаше избор — да се заемем ли с Ъруин и Аркоф, или да ги оставим на полицията. Ако насочим полицията към тях, резултатите от аутопсията биха накарали някой да ги поразпита къде са били между толкоз и толкоз часа в четвъртък, макар и формално.
Фриц донесе бира доволен, че мисис Моллой е харесала свинското филе. Независимо от това бе изяла само едно парче от него. Последвах съвета на Улф и се качих горе. Почуках и след като чух покана да вляза, отворих вратата. Намерих я така, както я бях оставил. Предложих на Зелма да почете книга или списание. Каза, че предпочита да си легне.
