Този път Улф наистина нямаше с какво да го зарадва. Креймър изведнъж скочи, оставяйки чашата си недопита, и хукна. Длъжен бях да кажа на шефа какво мисля.
— Не му обръщай внимание, много е уморен. Сутринта ще се залови отново за работа и ще забрави днешния разговор. След месец два набързо ще спечели някой процес и до края на август ще бъде затънал отново в не го. Дотогава Питър Хейс ще свърши на електрическия стол и просто ще се извинят на баща му, майка му и сестрите му…
— Какво искаш да кажеш?
— Така е, сър. Ако не беше мисис Моллой да съм си заминал. Едва издържам на безделието тук. Та ние буквално нищо не правим!
Улф пое дълбоко дъх почти до кръста, из диша и измънка:
— Скоро ще имаме работа. Когато вече не се търпиш, това е знак, че нещо трябва да се прави. Извикай Сол, Фред и Ори тук в 8 часа утре сутринта!
Заключих сейфа, оправих бюрото си и отидох да се обадя на момчетата. Улф приличаше да един огромен, безутешен мъченик.
Признавам, че бях разглезен. Неговите сложни игри на предположения и догадки ме караха да очаквам много от него. Може би затова останах разочарован в неделя сутрин та, когато разбрах какво трябва да направим. Предстоеше ни ново търсене на онази важна улика, без която не можехме да продължим напред. Но тук му е мястото да призная, че колкото и малка да беше тя, в последствие успя да изпълни предназначението си.
Жертвах от съня си, за да мога в понеделник сутринта да стана и да закуся преди Сол, Фред и Ори да дойдат за срещата в 8 часа. Жертвата ми се оказа напразна, тъй като Улф отложи срещата за 8,40. В уречения час се качихме при него. Беше закусил, но все още пиеше кафе на масата до прозореца, четейки сутрешния брой на „Таймс“. Поздрави всички ни и ме попита има ли нещо ново. Отговорих отрицателно, с едно малко допълнение, че се обаждал Стебинс, който спокойно би ми изгризал ухото, ако не му пречеше телефонната слушалка.
Улф отпи от кафето и остави чашата.
— Налага се да отидете в апартамента на Моллой и да го претърсите основно. За целта вземете със себе си необходимите инструменти. Най-неприятното е, че не знаем точно какво търсим.
— Тогава как ще разберем, че сме го намерили?
— Точно там е проблемът. Налице е била ситуация, довела до убийството на Моллой. Той скрива голяма сума пари в сейф под друго име и възнамерява да напусне страната. Не е известно откъде са дошли доларите. У убития, както и сред документите от кантората, не е намерено писмено доказателство, че тези пари законно му принадлежат. Но жертвата непременно оставя някаква следа. Много се надявах да я намерим в сейфа. След като се убедихме, че там няма нищо такова, би трябвало да продължим да търсим; междувременно обаче бе убита Ела Рейс.
Улф отново отпи глътка кафе.
— Уликата, от която толкова много се нуждаем, съществува и трябва да я намерим. Вероятно ще се окаже папка, бележник, един-единствен лист хартия, а може да е някакъв предмет… Трудно ми е да си представя как изглежда. Сигурно е у приятели на Моллой или се съхранява дявол знае къде, но според мен трябва да започнем с апартамента. Докосвайки се до всяко нещо, се питайте дали не е в ръцете ви това, което ни трябва! Арчи, обясни всичко на мисис Моллой! Покани я да ви придружи, ако желае! В случай, че откаже, само й поискай ключа. Това е всичко, господа. Не ви питам имате ли въпроси, тъй като не зная отговорите им. Арчи, не забравяй да ми оставиш телефона!
Всички други слязоха долу, докато аз отида при мисис Моллой. Беше станала от сън; видях Фриц да носи закуската и. През тези няколко дни се бяхме сближили доста, като се изключи всякаква интимност. Отговори веднага на специалното почукване. Дългият лимоненожълт пеньоар свободно падаше по нея, без да очертава формите й. Нямаше грим и червило. Забелязах, че така устните на Зелма са по-красиви. За един детектив малките подробности са от особена важност. Пожелахме си „Добро утро“ и накратко й обясних целта на визитата си.
Зелма каза, че знае какво точно има в апартамента и се усъмни в шанса ни да успеем. Оспорих твърдението й, като споменах кашоните с документи, които красноречиво доказваха обратното. Попитах деликатно дали все още пази дрехите на съпруга си и някои негови лични вещи. Не беше пипала нищо. Намекнах, че ще се наложи да търсим много подробно, при което тя изобщо не се възпротиви. Отказа поканата ми да ни удостои с присъствието си.
— Няма да ми повярвате, ако ви призная, че вече не искам да се върна там. Може би много късно го разбирам.
Опитах се да изразя на глас една своя мисъл. Единственото, в което Зелма би се укорила е заблуждението, че Питър Хейс е убиецът на Моллой. Взех ключа и слязох долу. Оставих на Улф телефона, обадих се на Фриц и тръгнахме. Сол и Фред носеха комплекта инструменти — от ключовете до лостовете за разбиване на врати.
Ако ви запозная с това, което правихме между 9,35 сутринта и 3,10 следобед, може и да ви подскажа как се търси загубен диамант или пощенска марка. В случай, че не ви липсва нито едно от двете, изобщо няма да ви бъде интересно.
В крайна сметка се оказахме сред куп подробности и факти, които едва ли щяха да ни послужат. Моллой обичаше да трупа стари ножчета за бръснене; дупката от цигара в един от столовете някой старателно бе запълнил с парче лимонена кора; в банята имаше три отлепени плочки, а една от дъските на пода във всекидневната се оказа разкована. Мисис Моллой предпочиташе светложълто бельо и нощници в бяло, докато при чорапите се налагаха четири различни цвята. Същата не пазеше личната си кореспонденция, освен писмата на сестра си от Арканзас. Не намерихме неплатени сметки с изключение на една за 3,84 долара от обществена пералня. Мебелите бяха солидни и още много и много други неща от подобен порядък. Двамата със Сол прегледахме всяка хартийка от трите кашона, преровени веднъж от Ори.
И все пак няма да бъда съвсем точен ако заявя, че усилията ни се оказаха изцяло безплодни. Време е да споделя за двете най-горни чекмеджета — едното отляво, а другото отдясно на бюрото на Моллой. Ключовете, които Зелма ни даде не станаха за тях. С помощта на инструментите Сол бързо ги отвори. Чекмеджетата се оказаха съвсем празни. Моллой ги беше заключил по навик.
В 3,10 съобщих на Улф как стоят нещата. Не му предадох коментара на Ори за загубеното време в търсене на нещо, което тъй и не се намери. Нямахме повече работа — подредихме всичко и напуснахме апартамента.
Долу на тротоара пред къщата се разделихме. Фред и Ори отидоха да удавят разочарованието си от неуспеха в най-близкото заведение, а ние със Сол махнахме на първото такси. И двамата бяхме еднакво отчаяни. Мислехме си, че ако ни предстои да избродим целия Ню Йорк заедно с Джърси и Лонг Айлънд, за да намерим нещо, което може би не съществува, работата не отива на добре.
В кантората ни очакваше изненада. Още не бях влязъл и Улф ме атакува с въпроса си:
— Дойде ми на ума за тази Дилиа Брандт и по-точно за предложението на Моллой да я вземе със себе си в Южна Америка. Тя не му дава отговор веднага, но не е била много убедителна, според тебе, в намерението си да му откаже. Какво те накара да се усъмниш?
— Може би начина, по който го каза и маниерите й докато отговаряше на въпросите ми. Просто си съставих едно определено мнение за нея.
— Какво мислиш сега след като ще се жени за Уилям Лесър?
— Дилиа не би могла да замине в Южна Америка с мъртвец. От Франц знам, че е разигравала Лесър с колебанието си да направи избор между него и Моллой. Ако Лесър е знаел какви са шансовете му, би могъл…
— Искам да кажа съвсем друго. Да предположим, че Моллой се е канил да напусне страната и да вземе момичето със себе си! Тя е готова да го последва и приема да съхрани за известно време нещо при себе си, като например съдържанието на двете празни чекмеджета. Нима е невъзможно Моллой да реши да остави някои свои вещи в апартамента й до заминаването им?
— Не го отричам, макар че аз не бих стигнал до там. Явно мнението на Моллой за Брандт се е различавало доста от моето.
— Тогава ти и Сол ще отидете да претърсите апартамента й още сега!
