Последвах го нагоре по стъпалата и вътре към кантората. Сол сложи куфара на един стол. Забелязах, че някой вече се е опивал да го отвори, без да го заключи. Само страничните колани бяха затегнати. Спогледахме се със Сол и решихме аз да говоря.
— Улф позна. Моллой го е занесъл в апартамента на мис Брандт и след убийството, вероятно веднага или едва вчера тя е проверила съдържанието му. Може и да не е вади ла нищо от него. Куфарът е пълен. Занася го на гарата и залепя ключа с лента за тялото си. Улф каза, че можем да го отворим, но мисля, че първо трябва да проверим за отпечатъци.
Извадихме от шкафа необходимите неща и почнахме веднага. Не сме експерти, но скоро разполагахме с достатъчно снимки, които бяха съвсем прилични. Разбира се, в момента не можахме да направим сравнение, тъй като нямахме с какво. Сложихме ги в пликове, разчистихме бюрото, поставихме куфара отгоре и го отворихме. Съдържанието му беше твърде разнообразно. Имаше ризи, връзки, може би любимите на Моллой, с които не е искал да се раздели. Извадихме чифт домашни чехли, 6 туби крем за бръснене, 2 пижами, чорапи, носни кърпи и други лични вещи. Натрупахме всичко на бюрото, на дъното на куфара имаше мъжка кожена чанта, претъпкана с нещо. Би трябвало и нея да проверим за отпечатъци, но не можехме повече да чакаме. Изпразнихме бързо чантата и се натъкнахме на материал за цяла музейна сбирка. Сол приближи стола си до моя и зачетохме. Нямам намерение да описвам отделните документи, нито да ги изброявам, Улф се беше сетил къде да ги търси и на него се пада удоволствието да ви запознае с тях. Когато стана б часа, тъкмо свършвахме, и той влезе в кантората. Отправи се към бюрото си, но на път за него понечи да се отбие при мен. Изведнъж погледът му беше привлечен от другия куп.
— Това не е интересно. Очевидно Моллой се е канил да заминава. Най — интересното е тук. Можем да те заринем с информация. Улф взе документите и се зае да ги разглежда. Ние със Сол върнахме багажа обратно в куфара, затворихме го и зачакахме мълчаливо. През следващите 10 минути се чуваше само шумолене на хартия и неясното мърморене на Улф. Беше на път да свърши с купа, когато телефонът иззвъня.
— Кантората на Нироу Улф. Арчи Гуд…
— Обажда се Стебинс във връзка с една жена — Дилиа Брандт. Кога я видя за последен път?
— Задръж, докато кихна — покрих мембраната с длан и се обърнах към Улф. — Стебинс и другите знаят за Брандт, ако това те интересува.
Улф се намръщи, поколеба се за момент и вдигна неговата слушалка. Махнах ръката си, кихнах и чак тогава продължих:
— Да се надяваме, че не съм на път да се разболея. Преди известно време…
— Престани да извърташ! — Стебинс почти изкряска. — Питах те нещо!
— Ти трябва да знаеш това и после защо търсиш точно мен?
— Убита е! Намерихме трупа й в апартамента. Последното име в тефтера на мис Брандт е твоето. Кога се видяхте за последен път?
— Боже мой! Нима е мъртва?
— Обикновено когато човек е убит, той е мъртъв. Престани да шикалкавиш!
— Така ти се струва. Ако мълча, ще помислиш, че аз съм я убил! За пръв и последен път я видях миналата сряда вечерта около 9,30. Говорихме за Моллой. Тя е била негова секретарка през десетте месеца преди да го убият. В четвъртък следобед си разменихме няколко думи по телефона. Това е всичко!
— Ще дойдеш веднага да ни разкажеш какво говорихте с Брандт за Моллой.
— Къде се намираш в момента?
— В отдел „Убийства“. Тъкмо влизаме с Уилям Лесър. Кога беше последната ти среща с него?
— Какво общо има Лесър?
— Това момче дойде в апартамента на Брандт преди 20 минути и ни намери там. Имали са уговорена среща с убитата. Лесър те подозира. Това стига ли ти?
Не продължих, защото Улф се намеси.
— Мистър Стебинс, на телефона е Нироу Улф. Свържете ме с мистър Креймър!
— В момента е зает. Налага се Гудуин да дойде тук веднага.
— Не преди да съм се чул с Креймър!
— Не затваряйте! Ще се помъча да го намеря.
Всички стояхме и чакахме. Погледнах Улф, но срещнах затворени очи. Отвори ги, когато чу гласа на Креймър.
— Какво има?
— Готов съм с разобличаването на убиеца. Ако искаш да присъстваш, доведи мистър…
— Идвам веднага!
— Не сега! Трябва ми малко време да се запозная подробно с едни документи. Ела в 9 часа, като предварително се обадиш на Ъруин и Аркоф, а може да поканиш и мистър Лесър. Той трябва да присъства. Запомни ли? 9 часа.
— Дяволска работа! Искам да зная…
— Ще научиш всичко по-късно, защото имам още доста работа.
И двамата затворихме телефона.
— Арчи, звъни на мистър Фреър, мистър Дегън и мистър Херълд, който може да дойде със съпругата си. По-добре е да има повече хора. Кажи и на мисис Моллой!
— Мисис Моллой няма да бъде тук довечера!
— Но тя е тук в момента.
— Искам да кажа, няма да бъде част от публиката, ако дойдат семейство Херълд. Тя не знае, че Питър Хейс е Пол Херълд. Нека Пол й го каже, когато реши. И без това не обича шумните компании. Не вярвам толкова да ти е нужно присъствието на Зелма.
— Щом казваш ти… — той се изсмя цинично. Може би е искал погледът му да изрази нежно съчувствие, за мен беше чисто цинична усмивка. — Днес не си бил в апартамента на Брандт! Ако се наложи да обясня как съм се добрал до тези документи, остави това на мен!
— Май нямам повече работа тук — каза Сол.
— Трябва да бъдеш плътно до Арчи. Станал е невъзможен маниак. След малко ще вечеряме заедно, а сега трябва да смеля всичко това много внимателно.
XVIII
Домакинът на вечерта закъсня по вина на Креймър. Не бях в трапезарията и не чух спора между двамата, тъй като имах друга работа. Докато посрещах гостите, долових ясно гласовете им зад затворената врата. Добре, че кантората беше изолирана от всякакви шумове.
Червеният стол се пазеше по традиция за мистър Креймър. Недалеч до стената стоеше Стебинс. Семействата Аркоф и Ъруин бяха наредени отпред. Забелязах, че Том Ъруин отново бе плътно до съпругата си, без да я държи за ръка. До глобуса, на известно разстояние, седнаха Албърт и Фреър и семейство Херълд, а зад Аркоф и Ъруин бяха Патрик Дегън и Уилям Лесър. Между тях, малко по-назад, зае мястото си Сол Панзър. По този начин беше осигурен достъпът ми до Дегън.
Наближи 9,15. Тишината, прекъсвана от шепот тук-там, започна да става тягостна. В този миг вратата се отвори. Влязоха Улф и Креймър. Улф седна зад бюрото си, а Креймър остана прав.
— Искам да ви кажа, че това, на което ще присъствате, не е официално следствие. Няколко от гостите тук са поканени лично от мен. Двамата със сержант Стебинс сме обикновени наблюдатели и като такива не носим никаква отговорност за думите и действията на Улф. Не се считайте задължени да останете, ако не проявявате интерес.
— Всичко ми изглежда малко странно. Не съм ли прав, инспекторе? — попита Аркоф.
— Чувствайте се съвсем свободно! — Креймър отговори и като хвърли намръщен поглед към Улф, седна.
Дойде ред на Нироу Улф.
— Ако ми позволите да започна — говореше съвсем спокойно, — ще споделя с вас едно съвпадение, което има пряко отношение към събитията напоследък. Днес на закуска преглеждах сутрешния брой на „Таймс“, когато попаднах на едно съобщение от Вашингтон, отпечатано на първа страница на вестника. Бих
