— Улф, прокурорът иска да знае как се сдобихте с ключа за шкафа на Брандт. Между другото това не е безинтересно и за мен.
— Мисля, че не е необходимо да обсъждаме този въпрос — Улф беше категоричен. — Няма смисъл да те обезпокоявам излишно. Какво ще стане, ако кажа на прокурора, че ключът ми е бил изпратен по пощата и съм унищожил плика, или, че Арчи го е намерил на тротоара? Ти му предаде истинския убиец и това е достатъчно.
Креймър замълча.
Скоро Питър Хейс бе пуснат на свобода. Предстоеше уреждането на проблема с таксата. 50 000 долара бяха доста пари за една седмица труд, но Улф не отстъпи. Вдовицата на Джони Кимс и майката на Ела Рейс получиха чекове за еднаквата сума от 16 666. 67 долара. За шефа останаха 16 666. 66. Това накара всички, които го мислеха за скъперник да си затворят устата.
Пол Херълд заяви пред съда, че семейство Херълд — Джеймс Р. Херълд и съпругата му са негови родители. Въпреки това „Таймс“ съобщи най-авторитетно за сватбата на Питър Хейс, а „Таймс“, както открай време е известно, публикува само истината.
Питър и Зелма се ожениха един месец след като Патрик Дегън бе осъден за убийство, първа степен. Няколко седмици по-късно брачната двойка ни посети в кантората. Едва познах момчето, с което за пръв път се видяхме през решетките в един априлски ден. Вече приличаше на човек. И за да остана честен докрай, ще кажа, че П. Х. не беше нищо особено.
Тръгваха си вече, когато Зелма Хейс отиде до бюрото на Улф и сподели искреното си желание да го целуне. Не беше сигурна, че той изпитва същото, но продължи да настоява. Улф поклати отрицателно глава.
— Мисис Рейс, какъв е смисълът, след като никой от двама ни няма да изпита удоволствие? По-добре целунете мистър Гудуин. Ще бъде по-естествено.
Тя се обърна към мен. Разбрах я веднага. Забелязах как бузите й порозовяха, после отстъпи назад. Трябва да съм казал нещо, но вече не помня какво. Тази жена имаше доста разум в главата си и при това умееше добре да го използва.
Информация за текста
© 1957 Рекс Стаут
© 1990 Марияна Генджова, превод от английски
Rex Stout
Might As Well Be Dead, 1957
Сканиране, разпознаване и редакция: Boman, 2007
Публикация:
Рекс Стаут
ПОЧТИ МЪРТЪВ
Първо издание в България през 1990 г. „Делфин прес“
Печат: ДФ „Дунав прес“, Русе
За първи път публикувана през 1957 г. в Англия
© Barbara Stout & Rebecca Stout Bradbury
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3739]
Последна редакция: 2007-10-30 08:00:00
