— Вие сте прекрасен човек, мистър Гудуин. Давам си сметка какво направихте за мен, но искам да ми повярвате колко много държа да се срещна с Питър утре.
— Ще се отнесем към Фреър. Сигурно е възможно, но още е рано.
— Защо мислите така?
— Защото сте вдовицата на Моллой, чийто убиец официално е все още Питър Хейс. Защото между двама ви ще има стоманена решетка, а до вас полицаи. Защото той няма да е щастлив. Нима забравихте, че според него, вие сте убили съпруга си и трудно ще приеме друга версия. Легнете и си починете добре!
Гледаше ме право в очите.
— Добре, ще ви послушам. Лека нощ! Служебно стиснах подадената ми ръка и като затворих добре вратата, отидох в кантората. За моя изненада заварих там инспектор Креймър и Пърли Стебинс.
XVI
Трябваше да заобиколя Сол и Пърли, за да отида до мястото си. Креймър говореше силно.
— Всичко ми омръзна. Вчера в 1 часа следобед Гудуин не благоволи да отговори на запитването на Стебинс относно Кимс под предлог, че не знае; обеща да пита теб. В 4,30 часа, цели 3 часа по-късно отново шикалкавене без нищо конкретно. Снощи към 9,30 вечерта дойдох тук лично. Между другото…
— Мисля, че не е необходимо да правиш резюме. Зная какво съм казал и какво е станало вчера. — Улф внимателно, но твърдо прекъсна празното дърдорене на Креймър.
— Не се и съмнявам. Добре тогава, да продължим по-нататък! Днес в 5,42 Сол Панзър изчаква донасянето на трупа в моргата, оглежда го и изчезва. В 7,20 Гудуин и една жена отиват да видят същия труп, заявяват, че не могат да го идентифицират и си заминават. Името на жената е записано като Алис или Бен Болт, май че беше, а адресът — хотел Чърчил. Естествено в този хотел не е регистрирана никаква мисис Болт. Отново старите номера! Вчера скрихте от нас за Кимс и от мен скрихте снощи… Това, което е свързано с убийството, е моя работа и трябва да разполагам с фактите по него.
Улф поклати глава.
— Признавам, че го направих без желание, но снощи ти казах всичко, с изключение може би на едно — имаме доказателства, че Питър Хейс е Пол Херълд независимо от отказа му да го признае. Свързвайки името с клиента ми, ти побърза да се обадиш на Джеймс Р. Херълд, че си намерил сина му, като пропусна най- елементарното — да ме уведомиш, ако не си се допитал до мен преди да го направиш. Като познавам стила ти на действие, все още се чудя защо изобщо ти казвам каквото и да било.
— Не съм се обаждал на Джеймс Р. Херълд. Лейтенант Мърфи се обади.
— Защото ти сподели веднага какво говорихме тук. От мен научи за Ъруин и Аркоф. Дадох да се разбере, че от джоба на Кимс липсват пари. Всичко това го знаеш от мен. И това, че Кимс излезе от кантората в 7,30 в сряда вечерта да се срещне с двете семейства със 100 долара в себе си. На разпита на Ъруин е присъствала и прислужницата им. Двамата Ъруин излизат много скоро, а у Кимс са намерени само 22,60 долара. Ти можеш да разполагаш с фактите, но не съм длъжен да огласям заключението си.
— Какво заключение?
— Че Кимс е дал стоте долара на прислужницата на мисис Ъруин като подкуп, за да я накара да говори. Гудуин се обади на мисис Моллой да пита за името й и как изглежда. Сол Панзър трябваше да се срещне с нея, но не я намери. Цял ден той прекара в търсене и усилията му накрая се увенчаха с успех. Откри я в моргата, след което мисис Моллой идентифицира трупа.
— Но Гудуин е казал на Донъвън, че госпожата с него не е познала трупа.
— Естествено. В противен случай твоите хора нямаше да я оставят на мира цяла нощ. Наложи се да спасим и апартамента й от нашествието ви. Сега тя е тук, в тази къща. Почива си и няма да позволя да бъде обезпокоявана.
— Успя ли да идентифицира трупа, или не?
— Трупът е на мис Ела Рейс, прислужница на Ъруин.
Креймър и Стебинс се спогледаха. Креймър извади пура от джоба си, разтри я с длани и я захапа между зъбите си. Не бях го виж дал да пали пура. Погледна отново към Стебинс, но сержантът се беше вторачил в Улф.
— Знам, че всичко е твърде неочаквано за вас. Ще трябва да го приемете. Става все по-ясно, че с ваша помощ е осъден в убийство един невинен човек.
— Изобщо не е ясно!
— Хайде, мистър Креймър, не се правете на глупак! Кимс разследваше убийството на Моллой и сам той беше убит. Свърза се с Ела Рейс, тя също беше убита. Между другото намерени ли са пари у нея и колко?
Креймър не бързаше с отговора — той беше вече във вестниците по улиците на Ню Йорк. Обърна се неочаквано към мен:
— Гудуин, в какви банкноти дадохте стоте долара на Кимс?
— Имаше 5 банкноти по 10 долара и 10 банкноти по 5 долара.
— Как беше, Пърли? — проницателните му сиви очи се раздвижиха.
— Не намерихме чанта или портмоне, сър, но в чорапа й имаше пачка банкноти — 5 десетачки и 10 петака.
Улф изръмжа.
— Това са всъщност моите пари! Споменавайки за пари, неотдавна научих, че Моллой е наел сейф под псевдоним и някакъв Патрик Дегън е упълномощен да се разпорежда с имуществото му. Същият е получил разрешение да отвори сейфа. Направен е дубликат на ключа, за да се извади сейфът. Отваряне то на същия стана в присъствието на Гудуин и Паркър, които твърдят, че там има 327 640 долара.
— Нищо не знам за това!
— Самият мистър Дегън ще го потвърди.
Въпросът е къде се намира оригиналният ключ на Моллой за този сейф. Логично е да е бил у Моллой, но не е намерен никъде след убийството. Може би го е взел Питър Хейс?
— Хейс имаше ключове, но нито един от тях не беше за сейф — поясни Стебинс.
— Съвсем очевидно е, мистър Креймър, че щом не е бил намерен нито у жертвата, нито у набедения убиец, в нашия случай съществува друг, истински убиец.
Креймър сдъвка пурата, извади я от устата си и каза:
— И ти, и аз не сме го намерили още, налице е само една ужасна каша. Изненадан съм, че тук не присъстват в момента Аркоф и Ъруин. Сигурно затова пазите в тайна истината за трупа — за да ни изпреварите. Очаквах днес да стана свидетел на твоите идиотски инсценирани съдебни процеси. Готов ли си?
— Още не. Такъв процес, както ти го нарече, ще насроча след като съм напълно сигурен във всичко. Остава един въпрос, на който още търся отговор. Къде е ходил Кимс и с кого се е срещнал след разговора си с прислужницата? Най — лесно е да предположа, че е останал у Ъруин до тяхното завръщане. При разпита обаче е твърде възможно да го отрекат.
Улф направи неволен жест с ръка и продължи:
— Аз, разбира се, нямам нищо против вие да продължите нататък — да проверите алибито на всеки поотделно. Нито разполагам с толкова хора, нито имам повече нерви за това. Нищо друго не мога да ви подскажа. Дали Кимс се е върнал в апартамента на Аркоф след разговора си с Ела Рейс, можете спокойно да установите и ще се радвам, ако го сторите. Не се противопоставям на това, вие да приключите разследването по двете неразкрити убийства. Това ще ви накара да вложите всичките си сили и умения, и когато намерите убиеца, Питър Хейс непременно ще бъде оправдан. Направих всичко, каквото се искаше от мен.
— С цената на двама убити!
— Глупости, Креймър! Говориш наивни неща и добре го съзнаваш!
Стебинс направи някакъв знак. Креймър го изтълкува като желание да зададе въпрос на Улф.
— Не бих го нарекъл точно въпрос, сър. — Пърли винаги беше особено напрегнат в присъствието на шефа. Мъчеше се да овладее някои свои импулси, и по-точно един от тях — да му затвори устата. — Не съм чувал още Улф да се е отказал доброволно от разследване и не му вярвам. Когато свършим черната работа,
