може би смятате, че от тази сума ще ви платя разходите по разследването. В случай, че има наследници, те трябва да знаят къде са част от парите. Разбирате ме, предполагам.
— Разбирам ви и отговорът ми е, че няма да приема нито долар, дори и да ми предложите.
— Мога ли да ви вярвам и защо още в началото не го казахте?
— Трябва да ми вярвате. Сега аз имам въпрос към Вас. Вие познавате Моллой от няколко години. Как се е сдобил той с тези пари?
— Не ми е известно. Не предполагах, че Моллой има такова състояние. — В гласа на Дегън се усети известно раздразнение.
— Моля ви за малко търпение. Не искам да ви предизвиквам. Целта ми е да ви накарам да помислите. Близки ли бяхте с него?
— Не особено. Отвреме-навреме като приятели си помагахме. Купувах идеи във връзка с инвестиции на компанията, за която работя. Той е специалист в някои области на търговията с недвижими имоти.
— Какво получаваше за това?
— Средно до 23 000 долара годишно. Не мисля обаче, че за него това беше единствен източник за печалби. Занимаваше се с комисионерство, а имаше и някакъв свой бизнес. Не сме говорили по тези въпроси. Той умееше да мълчи.
Улф повдигна глава.
— Мистър Дегън, надявам се, че отговорът ми на Вашия въпрос ви удовлетвори. Сега вие трябва да ми помогнете. Искам да знам откъде Моллой има тези пари. Помислете спокойно! Сигурно ще си спомните нещо. Трябва да направим всичко, което е по силите ни заради мисис Моллой.
— Ще се опитам — Дегън погледна часовника си. — Извинете ме, но закъснявам за среща. Ще се обадя, ако измисля нещо. Всъщност познавам няколко души, които са имали работа с него. Да ги потърся ли?
— При първа възможност. Много съм ви благодарен.
— Защо не попитате мисис Моллой?
Улф обеща, че ще го направи и Дегън си тръгна. Като го изпратих, видях, че Паркър също се кани да ни напусне. Изпратих до вратата и него. Обичам да отварям тази крепост за външния свят. Откачих палтото му от закачалката и му помогнах да се облече.
Заварих Улф да изхвърля в банята пепелника, ползван от Дегън. Попитах го за новини от Сол, Фред и Ори.
Върна се на мястото си, седна и звънна нервно на Фриц да му донесе бира. Не се беше обаждал никой.
Представете си сърдит хипопотам, ако можете! Това представляваше Улф в момента.
XIV
Улф не показва орхидеите си на всеки. Зависи от хората. Има някои лигаво-сантиментални, други нахални до безочливост. Тези две категории не го дразнят толкова, колкото третата — псевдопознавачите с претенции, че могат да различат една P. stuartiana от P. schilleriana. Затова съществува желязното правило, че само Фриц и аз можем да ходим там, когато поискаме. Не споменавам Теодор, тъй като той и без това не излиза от цветарниците. Когато се качи горе, шефът ни кога не слиза, независимо кой и за какво го търси и понякога имаме сериозни затруднения. Веднъж ми се случи да догоня една жена, която много пъргаво се бе добрала до последната площадка. Правилото не е нарушавано повече от 56 пъти и един от тях ми предстоеше следобеда след отварянето на сейфа. В 4 часа Улф беше в същото лошо настроение както и преди това при разговора му с Дегън. Получихме информация от Фред Дъркин за 25-годишния Лесър. Момчето живееше с родителите си на възвишението Уошингтън. Беше се бил в Корея, а като се върнал, продавал газирани напитки известно време. Не бе осъждан. Фред потвърди, че няма нищо общо с Аркоф и Ъруин. Лесър не знаеше за плановете на Моллой да отведе Дилиа Брандт в Южна Америка. Нямаше пистолет и много други неща, които отхвърлиха всякакво подозрение от него. Предложихме на Фред да се срещне с момичето му в ролята на редактора по повод на измислената статия, той отказа. Както споделих с вас по-рано, Фред добре преценява дали ще може да се справи, или не. Съгласи се да продължи събирането на данни за Лесър. С Ори се засякоха за малко. Двамата очевидци от колата само потвърдили, че убиецът бил мъж. Излишно беше да ги пита как е изглеждал — висок или нисък, тъмен или светлокос, едър или дребен, със или без мустаци. Приблизително бързо получихме от Патрик Дегън 8 имена и адреси на приятели и колеги на Моллой, които може би се досещаха откъде са парите. Ори се зае да ги разпита. Сол Панзър не се обади.
В 4. 30 в лицето на нашия клиент от Омаха се появи поредното сериозно затруднение, както вече ви казах, без да подозирам какво точно ми предстои. Отворих широко входна та врата да посрещна Джеймс Р. Херълд. Помогнах му да се съблече и го въведох в кантората. Подадох му стол и седнахме един срещу друг. Извиних се от името на Улф и предложих услугите си. Забелязах по изражението му, че не е дошъл само да разбере до къде сме стигнали. Този път наистина се намираше в беда. Лицето му беше напрегнато и измъчено, а в очите му нямаше искрица живот.
— Трябва да говоря с Улф, но и ти можеш да свършиш това. Бих искал подробна сметка за разходите. Лейтенант Мърфи е намерил сина ми. Вече се видяхме. Няма да възразя, ако се налага да включите и някаква такса.
Работата ставаше запечена. Знаех какво значи едно правило за Улф. Отиването ми горе щеше да сложи край на всичко. Ще настоява Херълд да го чака до 6 часа, за да обсъдят каквото има, а той съвсем не възнамеряваше да остава дълго. В края на краищата нещата могат да се уредят и по пощата. След няколко секунди решението бе взето.
— Мистър Херълд, не е моя работа да определям таксата. Това ще направи мистър Улф. Елате да отидем при него!
Придружих бившия ни клиент в асансьора до мансардния етаж, за да не притесня шефа с шума по стълбите. Мислех за Мърфи през цялото време. Ако бях при него, нямаше да му простя. Най — горе минах пред Херълд да му показвам пътя.
Човек не може да остане безразличен към богатството от багри от двете страни на пътеката, но Мърфи ни ми излизаше от ума. За какво мислеше Херълд не знаех. Улф и Теодор ги нямаше в нито едно от първите три помещения с различна температура, съответно по-ниска, умерена и тропическа. Наложи се да продължим до последното със саксиите. Двамата седяха на пейката. Улф държеше в едната си ръка саксия, а в другата туфа торфен мъх. Без да поздрави госта, като все още го мислеше за свой клиент, се обърна към мен с неприязън:
— Необходимо ли беше да идвате тук?
— Смятам, че не търпи отлагане. Мистър Херълд е дошъл за малко. Поканих го в кантората, но иска да говори с теб.
Предадох дума по дума разговора ни. Имаше няколко възможности. Аз наруших железния закон, тъй че би могъл да слезе с нас долу или да помоли Херълд да го изчака до 6 часа. Усъмних се в смелостта му да хвърли саксията към мен. Улф избра друг вариант. Обърна ни гръб и остави всичко на пейката. Загреба с една лопатка от някаква смес в близкото каче и я заизсипва в саксии — на пълни общо седем.
— Водили сме подробен отчет на разходи те, нали Арчи?
— Да, сър.
— Напиши на клиента фактури, като включиш днешния ден и прибави таксата, която е 50 000 долара.
Улф се върна отново към заниманието си.
— Ще направя каквото трябва! Понечих да тръгна, прошепвайки на Херълд, че шефът си е шеф.
— Твой да, но не и мой! — Погледът му не се отделяше от гърба на Улф. — Това е невъзможно! Та вие не сте спечелили тези пари. Снощи ми се обади лейтенант Мърфи. Пристигнах със самолет, за да се срещна със сина си. Поне знаете ли къде е? Защо не ми съобщихте като сте го намерили?
Улф се обърна към него и каза тихо:
— Синът ви е в затвора, мистър Херълд. А вие сте един интригант за мен! Мистър Мърфи се интересува от собствената си кариера и репутация и нищо не очаквам от него, но не вярвам да не е споменал пред Вас за моя дял в издирването. Не е толкова глупав. Много добре знаете какво съм свършил и с някаква дребна
