Изрезка на статия от вестник за флуора в питейната вода
22. 16 долара в банкноти и монети
Пакет цигари 2 кибрита
Ключодържател с 4 ключа
1 носна кърпа
Химикал
Молив
Джобно ножче
Канех се да подам написаното на Улф, когато Креймър се пресегна и го взе. Прочете го и го остави на масата.
— Много благодаря, мистър Креймър. Възможно ли е нещо дребно да изчезне от джоба на Кимс преди съставянето на протокола?
— Теоретически — да, но е малко вероятно. Мъжът и жената от паркираната кола са уважавани и почтени граждани. Мъжът е отишъл до тялото, докато жената упорито натискала клаксона. След няколко минути спрял полицай. Той първи докосва трупа. Защо питаш? Липсва ли нещо?
— Да, пари. Арчи, колко долара даде на Джони за харчене?
— Сто, сър.
— Като прибавим към тях и част от неговите… Мистър Креймър, далеч съм от мисълта, че някой от вашите хора ги е присвоил, но това са всъщност мои пари. Ако случайно ги намерите…
— Крайно време е да престанеш с тези номера! Бъди сигурен, че и без това трудно те понасям! — процеди през зъби инспекторът, профуча край нас като разярен слон и напусна кантората.
— Страшен си! — казах на Улф. Най — после открихме нещо! На кого мислиш е дал Кимс стоте долара?
— Не е трудно да се предположи. Мисля, че ще споделиш подозренията ми. Подкупил е някого.
Без съмнение. Джони имаше слабости, но това са пари. Твоите долари са си твои и не би злоупотребил с тях. Сещаш ли се вече на кого ги е дал?
— Имам известни предположения, но трябва да се проверят. Да си представим, че си на мястото на Джони. След срещата с мисис Аркоф, отиваш у Ъруин. Те се готвят да излизат, като се забавят малко. Прислужницата се заема с мантото на мисис Аркоф. Помни, че идеята да поканят мисис Моллой е на мисис Ъруин. Искаш да разбереш дали е така, но дрехата е готова и те излизат. Излизаш и ти. Слизате с асансьора. Имаш един час до срещата с мистър Аркоф. Той е последният в списъка. Какво ще направиш?
— След като семейство Ъруин се отдалечат, ще се върна да поговоря с прислужницата.
— Как мислиш, Джони би ли постъпил така?
— Сто на сто!
— Значи така е станало. Трябва да го проверим. И то веднага. Ако прислужницата е взела твоите 100 долара, няма да откаже и следващите. Сега е 10,50. Да й звънна ли?
— Не е много разумно. Ъруин може да са в къщи.
— Нищо не ми струва да опитам.
— Опитай тогава!
Набрах номера и след четири свободни сигнала чух женски глас. С носов тембър по-исках да говоря с мисис Ъруин. Оказа се на телефона. Подържах слушалката малко и после затворих.
— Беше мисис Ъруин. Налага се да почакаме до сутринта. Ще взема името на прислужницата от мисис Моллой.
— Само внимателно да не направим грешка!
Улф даде съгласието си.
— Довеждам я тук и я разпитвам в сутерена с кибритени клечки под ноктите! А сега ми позволи да кажа нещо сериозно. Не ме изненада настойчивостта ти да разбереш какво е имало в джобовете на Джони, но това, че обърка Креймър с абсурдната идея да си по искаш доларите обратно, е почти гениално. Никой не би го направил по-добре от теб! Искам да кажа, че си несравним. Надявам се да не го възприемеш като комплимент.
— Съвсем не — изръмжа Улф и посегна към книгата си.
XIII
Прислужницата се казваше Ела Рейс — 30-годишна, дребна, с шоколадов цвят на кожа та. Научих това от Зелма Моллой в 8 часа сутринта в петък. У Ъруин работеше от една година.
После занесох подноса със закуската на Улф в спалнята му вместо Фриц. С цялото си туловище, в жълта копринена пижама, той се беше изправил бос до един от прозорците, през които се изсипваше сутрешното слънце. Разбрах, че е променил програмата. Ори Кедър трябваше да отиде при очевидците на убийството на Кимс. Адресът и имената им взехме от вестниците. И двамата твърдяха, че убиецът е мъж. Независимо от проведени те вече разпити, Улф държеше на информацията от първа ръка.
На Сол Панзър се падна да се заеме с прислужницата, като за целта получи 500 долара. С неговите 100 ставаха 600 — чудесна възможност за Ела Рейс, като се има предвид, че няма плаща данък.
Останах за церемонията по отварянето на сейфа. Улф се почувства длъжен да обясни защо разпределя задачите между Сол и мен точно така. При евентуални трудности с мисис Моллой разчитал повече на моето въздействие върху нея. Елементарна хитрост. В 11 часа, когато шефът се смъкна от цветарника, все още се мотаех из кантората. Сол и Ори бяха излезли отдавна. Паркър се обади някъде след 10 и каза да чакам — съдебното решение за отваряне на сейфа на Моллой било готово. Попитах необходимо ли е да предупредя вдовицата и след като разбрах, че присъствието й не е наложително, се успокоих.
За да отвърна на сутрешния намек на Улф, бях приготвил няколко реплики, но нито една не беше достатъчно хаплива.
— Мисис Моллой няма да идва с нас. Успял си да я омаеш. Призна, че не е останала снощи, защото не поема отговорност за постъпките си в непосредствена близост с теб. Отсега нататък не тръгва никъде без твоя милост.
Улф изръмжа нещо и изрови последния каталог от сутрешната поща. Точно тогава се обади Паркър. Той и Патрик Дегън трябваше да ме чакат пред компанията Метрополитън Сейф Дипозит по обед. Пристигнах на Медисън авеню пет минути по-рано. Никой не закъсня. Забелязах, че сме около 10 души. Слязохме в предверието на подземния етаж. Впрочем нека ви представя първо останалите. Паркър и Дегън ги знаете вече. Освен тях там бяха двама служители от компанията с придружител, заместник-прокурорът и телохранителят му, един специалист по вземане на отпечатъци и някакъв непознат, чийто поглед беше старателно скрит зад очила без рамки. Не предполагах колко сложно е отварянето на сейф при случай като нашия. Явно липсваше само кметът.
След като служителите от компанията се запознаха внимателно с документа, който Паркър им даде, бяхме заведени в малка стая отвъд желязната бариера. Вътре имаше два стола и тясна маса в средата. Няколко минути по-късно внесоха метална кутия с размери 24 на 8 на 6 инча. Единият от представи телите на компанията я държеше с края на пръстите си за долните ръбове. Постави я внимателно на масата пред погледите на всички присъстващи. Тогава на сцената се появи експертът по отпечатъците. Разтвори широко чантата с необходимия му инструментариум до сейфа и се зае за работа. Половин час маза всички страни с нещо, почиства ги с четки, взира се през лупа, щрака с фотоапарат и сравнява констатираното. Накрая прибра съответните принадлежности на мястото им и заяви, че обработеният сектор на сейфа съдържа отпечатъците на Майкъл М. Моллой.
Никой не се впечатли, по-скоро бяхме уморени от продължителното стоене на крака. Непознатият поясни, че е необходимо писмено потвърждение. Започнаха да спорят, тъй като експертът отказа да го напише без лабораторно изследване. Обеща да потвърди устно пред всички ни своето заключение. Нямаше логика, но никой не успя да го увещае. Накрая непознатият прие предложението му и разпореди да бъдат връчени на Паркър сейфът и дубликат на ключа от мястото, където го съхраняваха. Паркър ги даде на Дегън.
