— След като привърша. Моля ви, седнете. < Уейлман се опита да седне на края на креслото и едва не падна. Като се окопити, се намести по-навътре.
— Искам да разберете — продължи Улф, — че едва ли можете да разчитате на успех. Трима от моите хора разпитваха роднините и близките на мис Абрамс, опитвайки се да установят дали не е говорила с някого за ръкописа или за Арчър, но напразно. Мистър Гудуин е говорил с всички сътрудници на издателство „Шол и Хан“, които биха могли да знаят нещо. Също и в много други издателства. Полицията също е разпитвала огромно количество хора. Ако отначало виждах нещата в розово, то сега съм на друго мнение.
Уейлман намести очилата си.
— Но аз имам съвсем други сведения за вас. Знам, че никога не се предавате.
— Нямам намерение да се предавам.
— Извинете. Но на мен ми се стори…
— Просто ви описах положението. Това не значи, че сме загубили. Щеше да бъде още по-зле ако нямахме една следа. Името Байрд Арчър за първи път се появи в списъка на Леонард Дайкс. Не е нужно да си много умен, за да допуснеш, че той е съставил списък с измислени имена за роман, който пише самият той или някой друг. Факт е, а не предположение, че името Арчър е включено в този списък и човек с това име е бил клиент на мис Абрамс. Това име е било на заглавната страница на ръкописа, прочетен от вашата дъщеря. И накрая, с това име се е назовал мъжът, който й е позвънил и е определил среща. Разказвам ви подробно, за да си изясните ситуацията.
— Благодаря ви. Разбрах всичко.
— Много добре — въздъхна Улф. Явно не му харесваше да дава обяснения, но бе принуден. — Надявах се да разкрия тайната с помощта на колеги на дъщеря ви или на близки на машинописката, но не излезе нищо. Последната нишка, която още не сме проследили, води към Леонард Дайкс и макар че е доста тънка, тя е нашата последна надежда.
— Но тогава действайте! Улф кимна.
— Именно за това искам да поговорим. Днес е двадесет и седми февруари. Тялото на Дайкс е извадено от реката на първи януари. С убийство не можеш да удивиш полицаите. Свикнали са. И юридическата кантора, в която е работил Дайкс, се е занимавала с убийства. На мистър Гудуин му разрешиха да се запознае с делото на Дайкс. Полицията е разпитвала негови колеги за Байрд Арчър заедно с другите имена от списъка на Дайкс. Извън службата той не е имал нито връзки, нито познанства. Преди осем дни доказах, че името на Арчър се свързва с убийството на Дайкс и на вашата дъщеря, поради което полицията се захвана с юридическата кантора и досега се занимава с нея. Няма никакво съмнение, че всички работещи там са разпитвани многократно. Затова няма никакъв смисъл да продължаваме в това направление.
— Значи вие се отказвате… — напрегнато произнесе Уейлман.
— Не. Искам да кажа, че трябва да се работи по странични пътища. В юридическите кантори работят млади жени. Може би някъде съществува достоен съперник на мистър Гудуин по интимните връзки с млади жени, но аз дълбоко се съмнявам в това. Можем да изпробваме и такъв подход. Ако там е само една жена, която притежава нужните ни сведения, нещата са ясни, но ако са десетина и повече? Трудно е да се изчисли на каква сума ще възлезе и колко време ще отнеме подобен подход. Така че аз съм принуден да ви попитам: да продължаваме ли или да спрем дотук?
Досега той не сваляше очи от Улф, стараейки се да не изпусне нито дума. Сега изведнъж се обърна към мен и в погледа му имаше нещо странно. Не че ме проучваше, но можеше да си помисля, че ми е израсъл втори нос или на главата вместо косми, мърдат змии. Вдигнах вежди. Уейлман се обърна към Улф.
— Имайте предвид… — той се изкашля. — Добре направихте, че ме попитахте. След моите думи вие мислите, че съм съгласен на всичко, но това е прекалено… с моите пари… десетина млади жени… една след друга…
— За какво говорите, дявол да го вземе?! — избухна Улф. Опитвайки се да не се засмея, аз се намесих. По три причини:
трябваха ни пари, исках да видя лицето на Байрд Арчър и не желаех, връщайки се в Пеориа, този джентълмен да разказва как нюйоркските детективи прелъстяват младите момичета по поръчка на едро.
— Вие не разбрахте — казах на Уейлман. — Благодаря за комплимента, но под интимни отношения мистър Улф разбира да се държим за ръце. Той е напълно прав. Аз лесно завоювам сърцата на младите жени, но това е защото съм срамежлив, а жените харесват такива мъже. Напълно съм съгласен с вас, че не е хубаво да се харчат парите ви за това. Разчитайте на мен. Ако нещата станат сериозни, аз ще прекратя или ще продължа за своя сметка.
— Аз не съм скъперник — възрази Уейлман.
— Престани да остроумничиш! — избухна Улф, като се обърна към мен.
— Не съм скъперник — повтори Уейлман, — но не знам кои са тези жени. Разбирам, че тук е Ню Йорк, но сред тях може да има девствени…
— Напълно сте прав — побързах да се съглася. После се обърнах към Улф. — С мистър Уейлман се разбираме добре. След известен етап няма да докосвам парите му. Така ли е, мистър Уейлман?
— Ами да — призна той. Срещайки погледа ми, нашият клиент побърза да снеме очилата си и да започне да ги почиства с носната си кърпа. — Май сте прав.
Улф изсумтя:
— Не ми отговорихте на въпроса. Какво ще стане с разходите, загубата на време и слабата надежда за успех? Освен това нещата на практика ще се отнасят за убийството на Леонард Дайкс, а не за дъщеря ви. Трябва да се доберем до целта по странични пътища. Какво решавате, сър? Продължаваме или спираме дотук?
— Продължаваме. — Нашият клиент постави очилата на носа си. — Само че… Искам нашите отношения да останат напълно поверителни. Не искам жена ми или пастора да узнаят за… новите обстоятелства.
Виждайки как Улф започва да кипи като чайник, побързах да се намеся.
— От нас няма да разберат нищо. Никой друг също няма да узнае.
— Това е добре. Да напиша ли още един чек?
Улф каза, че Още е рано за това. Мислех, че разговорът е приключил, но Уейлман пожела да зададе няколко въпроса за сградата, където е работила Рейчъл Абрамс. Явно се канеше да отиде там. Аз не започнах да го разубеждавам, защото мислех, че може отново да се сети за девствениците.
Като го изпратих, се върнах в приемната. Улф седеше намръщен в креслото си.
Протегнах се и се прозях.
— Ще се преоблека. Най-добре ще е да облека бежовия костюм, защото е от мек плат и девствениците няма да се оплакват, че ги драскам. А вие можете да ми дадете указания.
— Няма да има указания! — изръмжа Улф. — Намери нещо ново, да те вземат дяволите! — Той се наведе и натисна бутона, очаквайки Фриц да му донесе бира.
ГЛАВА СЕДМА
Не смятайте, че мисля насериозно какъв костюм да облека. Това беше форма на протест, макар и неособено сполучлива. Какво да се прави? Да завържеш връзки с персонала на кантората „Къриган, Фелпс, Кастин и Бригс“ бе необходима далеч по-изискана екипировка. Не като бежовия ми костюм, макар и толкова приятен на цвят и докосване. Както каза Улф, на всички сътрудници в кантората, им е дошло до гуша от безкрайните разпити и само да се появя там, моментално ще ме пуснат от стълбата.
Качих се в стаята си, преди всичко за да обмисля положението и да бъда далеч от Улф и телефона. Опитах се да мисля практично. Какво друго, освен мен, може да докара до възторг тези момичета? Отгатнахте! Разбира се, орхидеи! И то в това време на годината, когато растат буйно и задържат цветовете си до самото увяхване на растението. След четвърт час слязох при Улф.
— Имам нужда от орхидеи.
— Колко.
— Не знам. Като начало четиридесет-петдесет. Само че ще си ги избера сам.
— Изключено. Послушай съвета ми. Не пипай циприпелиума, „лорд фишер“, дендробиум цибеле…
