на адвокатската колегия. Сивоока и миловидна, тя все още не бе в ръководството на кантората, но съдейки по увереността й, и по умния й проницателен поглед това нямаше да закъснее. Движеше се между проходите сред орхидеите сякаш събираше сведения за цветар, който се е отказал да изплаща издръжка на изоставената си съпруга.
Следваше стенографката Нина Пърлман — доста висока, с красива осанка и тъмни, малко тъжни очи. Машинописката Мейбъл Мур бе крехка и добродушна, с очила в червени рамки. Секретарката на Емет Фелпс се казваше Сю Дондеро, имаше изящна глава и не употребяваше помада. Напълно по вкуса ми. Деловодителката Порция Лис, която трябваше да обърне повече внимание на зъбите си или да се смее по- малко. Стенографката Клер Берхард, която или наскоро бе завършила гимназия или пък се преструваше на гимназистка. Накрая секретарката на Луис Кастин — Елинор Грубър, която бих поканил в случай, че трябваше да избера само една от тях. На пръв поглед можеше да се помисли, че трябва да свали някой и друг килограм, но ако се опитате да кажете откъде — не бихте могли да откриете подходящо място. Ще предпочетете да оставите нещата такива, каквито са, Можеше да се помисли, че е разногледа, но истината бе друга — очите й бяха леко дръпнати встрани.
До времето, когато трябваше да седнем на масата, бях успял да измъкна някои подробности главно от Бланш Дък, Сю Дондеро и Елинор Грубър. Във вторник след работно време старшият съдружник Къриган ги събрал и им казал, че Пе-3-12-12 е телефонът на Ниро Улф, а Арчи Гудуин е негов помощник. Напълно е било възможно Улф да действа в интересите на пострадалата страна в едно от делата проведено от тяхната кантора. Той ги е призовал да не обръщат никакво внимание на записките в кутиите и да удвоят бдителността си.
В седем и двадесет събрах цялата орда в оранжерията и им съобщих, че виното е студено и ако някой предпочита предишната си напитка, то аз нямам нищо против. Бланш Дък вдигна ръката си с шейкъра и каза, че ще продължи с предишната си отрова. Всички одобрително зашумяха и побързаха да се натоварят с бутилки, сламки, чаши и други атрибути на веселбата. Хелън Трой заклещи обувката си в процеп на пода и залитайки събори две саксии с Оницидиум варикозум. Започнаха безкрайните „Ах“ и „Ох“.
Аз проявих великодушие.
— Браво! Какво присъствие на духа трябва да имаш, за да не изтървеш бутилката! След мен, красавици, да атакуваме орхидеите!
Долу в столовата ни очакваше маса наредена като за официален прием, покрита с белоснежна покривка, по която бяха наредени сребърни прибори и кристални чаши. Естествено, присъстваха и орхидеи в специални вазички. Помолих присъстващите да заемат места, където пожелаят, като не забравят да ми оставят свободно председателското място. После тихичко се измъкнах в кухнята, където беше Фриц.
— Тук ли са?
Той кимна утвърдително.
— Горе в южната стая. Там е уютно и не е скучно.
— Много добре. Ти предупреди ли ги, че ще трябва да имат малко търпение?
— Да. Съгласни са. Как са твоите успехи?
— Всичко върви съгласно плана. Две от тях не пият, но като цяло публиката е доста развеселена. Всичко готово ли е?
— Разбира се.
— Тогава, пълен напред!
Присъединявайки се към компанията аз заех място начело на масата. Място, което винаги бе заемано от Улф. Такава чест ми се падаше за първи път. Чашите бяха вдигнати едновременно в чест на моето завръщане. Останах трогнат и реших да възнаградя това отношение. В момента, когато в гостната влезе Фриц с огромен супник в ръце, аз станах и избутах стола си назад. Порция Лис продължаваше да врещи като сврака, но членът на колегията на адвокатите Доли Харитън й цъкна с език.
— Оле! Оле! — възкликна Хелън Трой. Започнах речта си:
— Уважаеми дами! Толкова много неща ми се иска да ви кажа, но ще бъда кратък. Благодаря ви, че приехте поканата ми. Ако на света има зрелище по-красиво от орхидеите, то това сте само вие! (Ръкопляскания) Мистър Улф отсъства, но съгласно установения от него ред ми позволете да ви представя най-ценния обитател на дома ни — мистър Фриц Бренър, който в момента сипва супата по чиниите. Фриц, моля те да се поклониш! (Аплодисменти) Искам да ви помоля нещо. Вчера ми позвъни една доброжелателна дама, която отказа да каже името си. Моля ви да ми помогнете да я разконспирираме. Ще се опитам да възпроизведа нашия разговор, но предварително моля за извинение, защото съм лош имитатор.
Тя каза: „Мистър Гудуин, длъжна бях да ви позвъня. Естествено това не е редно, но тъй като ние сме непознати и никога няма да се срещнем, то аз ще запазя името си в тайна. Това са най-красивите орхидеи, които някога съм виждала! Тази вечер съм на парти с приятели, там всички са свои… но те ще ахнат от учудване, когато видят орхидеите. А знаете ли какво ще кажа, когато ме попитат от кого са? Мога да кажа, че са от известен обожател, но…“
Нямаше смисъл да продължавам, защото гласът ми се загуби сред избухналата какафония от викове и крясъци. Дори мисис Адамс се усмихна с ъгъла на устните си. Клер Беркхард се задави с кифличка, а аз тържествуващо седнах и се захванах със супата. Когато шумът утихна, попитах:
— Как се казва?
В отговор всички закудкудякаха едновременно и трябваше да уточня името при съседката ми отдясно. Кора Барт. В моята картотека такова име не присъстваше.
Тъй като Фриц трябваше да обслужва едновременно единадесет души аз поех задължението да се справя с напитките. Имах известно преимущество, защото вече знаех кой какво пие и можех да напълня изпразнените чаши без да задавам излишни въпроси. Сю Дондеро пожела да ми помогне. Не само, че това задължение й доставяше удоволствие, но когато ми се представи удобен случай (докато се суетяхме около масата с напитките) й предложих да направи това, което много ми се искаше да накарам да направи някой от компанията. Сю се съгласи и се разбрахме да й подам сигнал като се почеша по дясното ухо.
— Радвам се, че прехвърляте на вермут със сода — добавих аз. — Момиче с такава външност има задължения пред обществото. Продължавайте в същия дух!
— Не пред обществото, а пред правописа — възрази тя. — След уиски или джин на сутринта ме цепи главата и буквите подскачат пред очите ми. Представете си само: вместо „тъмна личност“ аз написах „тъмно личице“!
— Ужасно наистина! — сигурно в същото време сте наблюдавали Нина Пърлман!
Като отдадоха нужното внимание на супата, те се захванаха с баничките. Що се касае до светския разговор и развлеченията, всички се оправяха и без мен. Все пак успях да вмъкна няколко думи в подходящия момент. Бях доволен, че Улф избяга и си спести душевната травма, която неизбежно би получил, виждайки как всички, с изключение на Елинор Грубър и Хелън Трой, се отнасят с патицата. Момичетата така се бяха натъпкали, че силите им стигнаха само да човъркат разсеяно в чиниите си. След като ги наблюдавах известно време, реших, че нещата не вървят на добро и повиших глас:
— Уважаеми дами. Искам да се посъветвам с вас. Тук…
— Реч, реч, искаме реч! — исписка Клер Беркхард.
— За това и става дума, глупачке! — поясни нечий глас.
— Оле! Оле! — обади се Хелън Трой.
— У нас е демокрация — казах аз. — Насила никой не може да слага в устата ви храна, макар и приготвена от Фриц. Като ваш домакин и таен обожател искам да ви доставя удоволствието, когато си тръгнете, да кажете: Арчи Гудуин е момче на място. На него може да се разчита. Бяхме напълно във властта му, но той ни даде възможност да кажем „да“ или „не“.
— Да! — извика Бланш Дък.
— Благодаря ви! — учтиво склоних глава. — Исках да попитам коя от вас иска да опита салатата? Фриц ще бъде щастлив да ви обслужи. Ако ли не… И така, да или не?
Преброих шест или седем „не“.
— Все още ли сте съгласна, госпожице Дък?
— Разбира се, че не! Не знаех, че имате предвид салатата.
— Добре. Ще считаме, че на салатата не й е провървяло. Но за бадемовия мус няма да гласуваме. Опитайте поне с върха на езика си. — Обърнах се към Фриц. — Извинявай старче, но така се получи!
