Фриц, че ще стигнат само до супата и баничките, а за патицата няма да остане място, и се оказах прав. Държах реч, изслушаха ме, но за убийствата си замълчах до кафето. Когато ме помолиха да разкажа за работата на детектива се съгласих. В необходимия момент повиках нашия клиент и мисис Абрамс и в последвалите минути дори вашето сърце щеше да се смекчи, макар че вие никога не бихте си признали. Те само бършеха сълзи. Уейлман имаше наглостта да твърди, че си позволявам твърде много. Отгоре на всичко тръгна да изпраща мисис Абрамс, макар че довчера не я познаваше. Между другото, казах им, че съм открил името на Байрд Арчър е бележника на Рейчъл, защото трябваше да подготвя почвата преди да извикам майка й. Ако стигне до пресата, Креймър ще беснее, но бележника го намерих аз и той самият често казва, че не умея да държа езика си зад зъбите.
— Той е напълно прав — Улф едва отпи от горещото кафе. — Значи се разчувстваха?
— Да. Преградите паднаха и започна голям спор относно това кой е доносничил за старшия съдружник О’Мелли, който е бил лишен от практика за подкуп на съдебен заседател, и кой е убил Дайкс. Имат много версии, но най-ценните ги крият внимателно. Едната, която се казва Елинор Грубър е хубаво момиче, но се прави на много умна. Била е секретарка на О’Мелли, а в момента е на работа при Луис Кастин. Тя се опита да ме вкара в правия път като твърдеше, че е чиста загуба на време нашият опит да намерим връзка между Дайкс и Джоан с Рейчъл, тъй като такава не съществува. Реших да взема тайм-аут и да изпробвам индивидуалния подход. За начало избрах Сю Дондеро, секретарка на господин Емет Фелпс. Заведох я в нощен клуб, където изхарчих тридесет и четири долара от парите на нашия клиент. Задачата минимум бе да завържа приятелски отношения, но в хода на разговора вмъкнах заплахата, че ако трябва ще взривим кантората им на такива дребни парченца, че службата по чистотата ще ни глоби за замърсяване на улиците. Както вече ви казах, сватбата ще се състои в неделя. Надявам се, че ще ви хареса. Ще видим какво ще стане. Ако някой в кантората е замесен, мисля, че ще си покаже носа. Ако това не стане, значи мис Грубър е много умна и ще заменя Сю с нея. Времето ще покаже кой е прав, освен ако нямате желание да вземете думата сега.
Улф се справи с шунката и омлета, приготвен от масло и херес, и пристъпи към десерта — щедро полети с планински мед палачинки. Ако се намирахме в кабинета му, отдавна да се е намръщил. По време на хранене обаче подобни гримаси бяха недопустими.
— Не мога да понасям да обсъждам нечии действия по време на закуска.
— Знам.
— Подробностите ще ми разкажеш после. Намери Сол и му поръчай да разбере защо О’Мелли е лишен от адвокатска практика.
— Мисля, че ви казах, че тези сведения ги има в полицията в делото на Дайкс.
— Въпреки това нека Сол да свърши тази работа. Фред и Ори да се заинтересуват за връзките на Дайкс извън кантората.
— Но той не е имал никакви връзки.
— Нищо. Нека да се поровят. Ние предложихме хипотеза и сега или ще я потвърдим, или ще я опровергаем. Продължавай с дамите. Покани някоя от тях на обяд.
— Не е много удобно. Тяхната почивка…
— Нямам време за препирни с теб. Искам да си прочета вестника. Ти закусва ли?
— Не. Станах късно.
— Иди да закусиш.
— С удоволствие.
Преди това обаче позвъних на Сол, Фред и Ори и ги поканих на инструктаж. Освен това доста от делата ми имаха нужда от освежаване. Скоро по телефона се обади сержант Стебинс и се заинтересува как е минала вечеринката и аз го попитах след кого от моите гости е пуснал своите хрътки. Пърли не пожела да ми каже. Реших да почакам с поканата за обяд. Такова бързане можеше да изплаши Сю, а с друга не исках да си губя времето. Освен това не се бях наспал и бях небръснат.
Улф слезе в кабинета си в единадесет часа и започна да преглежда сутрешната поща, продиктува две писма и накрая ми поиска „пълен“ отчет. Под „пълен“ той разбира: всеки жест, дума или интонация. Доста съм се напатил с него и се справих за малко повече от час. Когато завърших, Улф каза:
— Обади се на мис Трой и я покани на обяд. Аз се направих, че не съм чул.
— Разбирам ви, съчувствам ви, но не мога да го сторя. Вие сте отчаян и сега търсите изход. Мога да ви представя цял куп основателни възражения, но ще приведа само две: първо, вече е един часа и няма да успея, и второ, никак не ми се иска да го направя. Разбирате ли, в някои неща съм по-опитен от вас, особено в това как да измъквам необходимите ми сведения от жени. Няма по-нелепо нещо от това да мъкна в някоя закусвалня в Манхатън племенницата на единия от съдружниците, още повече, че тя в този час си довършва сладоледа с бадеми и кленов сироп.
На Улф му се повдигна от подобна комбинация.
— Моля за извинение, но сладоледа с кленов сироп и…
— Затвори си устата! — изръмжа Улф.
Въпреки това си давах сметка, че всички нишки са в ръката ми. Сол, Ори и Фред вече събираха информация, но бяха толкова далеч от Джоан Уейлман в сравнение с мен. Ако някоя от десетте или от тези шест, които нямах честта да видя, имаше в себе си дори троха нужни сведения, то само аз бях в състояние да ги извадя на бял свят. Ако не исках разследването да се проточи до Коледа, трябваше да побързам.
Като се върна от обяд, Улф се настани в креслото си и се захвана с томче поезия на Оскар Хамерщайн, като изхвърли от главата си всякакви убийства. Мотаех се напред-назад и се мъчех да измисля нещо, но в това време телефонът иззвъня.
Оттатък се чу женски глас:
— Мистър Къриган иска да разговаря с мистър Улф. Моля ви да ме свържете.
Аз се намръщих.
— Как се добрахте до нас, госпожо Адамс? Без приключения ли?
— Да.
— Чудесно. Мистър Улф сега е зает. Чете стихове. Свържете ме с мистър Къриган.
— Но, мистър Гудуин…
— Няма да успеете да ме убедите и не забравяйте, че вие позвънихте първа, а не аз. Свържете ме с него. — Прикрих с длан слушалката и прошепнах на Улф: — Мистър Джеймс А. Къриган, старши съдружник.
Улф остави книгата и се протегна към телефона пред него. Аз останах на линия. Така бе винаги, освен в случаите, когато той с жест ми показваше да затворя.
— Ниро Улф на телефона.
— Обажда се Джеймс Къриган. Бих искал да поговорим.
— Слушам ви.
— Не по телефона, мистър Улф. По-добре ще е да се срещнем. Някои от колегите ми също искат да присъстват. Не можете ли да дойдете в кантората ми? Да речем към пет и половина?
— Никога не ходя по кантори, мистър Къриган. Приемам хората в собствения си кабинет. В пет и половина съм зает, но в шест мога да ви приема, ако желаете.
— Добре, в шест, ще сме петима и е по-добре да се срещнем тук.
— Не, сър.
— Почакайте за минутка.
— Изминаха повече от три минути. Накрая слушалката отново оживя.
— Извинете, че ви накарах да почакате. Всичко е наред. Ще бъдем при вас в шест или малко след това.
Улф сложи слушалката и аз го последвах.
— Е, в крайна сметка кошерът се разтревожи — забелязах аз, — за първи път от десет дни има раздвижване.
Улф междувременно се бе зачел в томчето си.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
