предназначение.
Имах основание за безпокойство относно мисис Потър. Тя ме уверяваше, че мъжът й, независимо от всичко, няма да се намесва в разследването, но когато си помислих какво може да стане, ако той реши да изпрати телеграма до „Къриган, Фелпс, Кастин и Бригс“, стомахът ме присви. Повече не издържах. Без да затварям прозореца и без дори да посетя банята, набрах номера в Глендейл. На телефона бе тя самата.
— Добро утро, мисис Потър. Арчи Гудуин се обажда. Исках само да попитам… Разказахте ли на мъжа си за нашето начинание?
— Разбира се. Аз ви казах, че ще го направя.
— Да, спомням си. Как реагира той? Трябва ли да говоря с него?
— Според мен не е нужно. Той не разбра много добре това, което му разказах. Обясних му, че вие не притежавате екземпляр от ръкописа и е напълно възможно такъв да не съществува, но той смята, че трябва да се опитаме да го намерим и да го продадем на кино-продуцентите. Казах му, че ще трябва да почакаме отговора на моето писмо и той се съгласи с мен. Мисля, че ако добре размисли, ще разбере всичко, за което говорихме.
— Не се съмнявам. Що се касае до мистър Финч, то аз го открих. Той живее в хотел „Южни морета“. Висок е малко над средното и изглежда на около тридесет и пет. Има костеливо лице, дълги костеливи пръсти и тъмнокафяви очи, които изглеждат черни. Когато разговаря с някого, гледа право в очите му и има приятен баритонов глас. Искате ли да си запишете?
— Не, ще го запомня.
— Сигурна ли сте? — Да.
— Да се надяваме. Ще бъда целия ден в стаята си в хотел „Ривиера“. Ако нещо се случи, звънете ми по всяко време.
— Непременно.
Какво умна жена, помислих си, докато слагах слушалката. Много добре знае, че мъжът й е тъп, но не иска за нищо на света да си признае. Поръчах вестник и закуска. После се измих, обръснах се и закусих, без да свалям пижамата. После се обадих в „Южни морета“ и помолих да ме свържат с Уолтър Финч. Той беше в стаята си с номер 1216 и каза, че успешно се справя с домашната работа. Наредих му да не мърда, докато не позвъня отново.
Като се облякох, позвъних да ми донесат списания. Знаех, че не трябва да очаквам телефонен разговор през цялото време, защото нервите може да ми потрябват през следващото денонощие. Въпреки това, докато прелиствах списанията си, често поглеждах часовника си, смятайки на ум разликата в часовете. Единадесет и петдесет, значи в Ню Йорк е два и петдесет. Дванадесет и двадесет и пет, значи три и двадесет и пет, два без четири, значи пет без четири, един и четиридесет и пет, значи четири и четиридесет и пет, почти настъпва краят на работното време. Оставих настрани списанията и застанах пред прозореца. Полюбувах се на дъжда, след това си поръчах обяд.
Докато дъвчех парченце от филе тон, телефонът зазвъня. За да докажа на себе си колко съм спокоен, продължих да дъвча докато не преглътнах парчето риба и чак тогава вдигнах слушалката. Беше мисис Потър.
— Мистър Гудуин, току-що ми позвъни мистър Къриган. Добре, че бях преглътнал залъка си.
— Чудесно! Какво каза?
— Разпитваше ме за мистър Финч. Казах му всичко, както наредихте. — Тя се вълнуваше, затова говореше доста бързо, но аз не я прекъснах. — Попита къде е ръкописът и аз казах, че е у мистър Финч. Попита дали съм го видяла, или чела, и аз казах, че не съм. Каза ми да не подписвам никакви договори и с нищо да не се съгласявам, докато не се видим. Каза, че ще бъде в Лос Анджелис утре в осем сутринта и ще дойде тук направо от аерогарата.
Ставаше забавно. Имах чувството, че още преглъщам парчето риба, макар че можех да се закълна, че то отдавна е в стомаха ми.
— Според вас дали нещо е заподозрял?
— В никакъв случай! Аз играх ролята си отлично!
— В това не се съмнявам. Ако бях до вас, непременно щях да ви погладя по главичката. А може би щях да направя още нещо, ето защо е добре, че не съм там. Да дойда ли да направим репетиция? Какво ще му кажете?
— Не е необходимо. Аз помня всичко.
— Добре. Той ще иска по-скоро да се свърже с Финч, но може да попита за писмото на брат ви, в което той споменава за романа. Какво ще му кажете?
— Ще му кажа, че съм го запазила.
— Правилно. Къриган ще бъде при вас около девет часа. Кога излиза за работа съпругът ви?
— В осем и двадесет.
— Добре. Едва ли ви грози опасност, ако той е убиецът, защото знае, че вие сте виждали ръкописа, но въпреки това не искам да рискуваме. Няма да мога да дойда, тъй като трябва да съм в стаята на Финч, когато дойде Къриган. Затова ето какво ще направим: точно в осем сутринта при вас ще дойде човек, който ще ви представи документ, че е от детективска агенция. Скрийте го така, че да може да наблюдава всичко. Например в…
— Това пък защо? Нищо няма да ми се случи.
— Не съм сигурен. Заради този ръкопис вече загинаха трима. Ще дойде при вас около осем и …
— Мъжът ми може да поиска разрешение от работата си и да си остане вкъщи.
— Не. Извинете, но такъв вариант е изключен. Вашият разговор с Къриган ще е доста сложен, за да се намесва друг човек, бил той и вашият съпруг. Като дойде човекът от агенцията, пуснете го, скрийте го добре и след като измине поне час от тръгването на Къриган, го пуснете да си ходи. Или така, или ще трябва да дойда аз, но това може да провали цялата работа. В кой хотел е Финч?
— В „Южни морета“.
— Опишете го.
— Достатъчно висок, над тридесет години, с костеливо лице и костеливи ръце, има тъмни очи и когато говори ви гледа право в очите.
— Отлично. За Бога, да не сбъркате и да ме опишете мен! Помнете, че при вас е идвал Финч…
— Нима се съмнявате в мен, мистър Гудуин?
— Не, не се съмнявам.
— Тогава защо е този разговор?
— Добре, да го оставим настрана. След обяд няма да съм в стаята си. Ако нещо ви потрябва, предайте, че сте се обаждали. Успех, мисис Потър.
— Пожелавам го и на вас.
Филето беше изстинало, но аз с удоволствие го доизядох. Позвъних на Финч и му казах, че рибата е клъвнала куката и ще мина към него сутринта около осем. Той отговори, че е в бойна готовност. Реших да позвъня в Ню Йорк, но после размислих. Глупаво е за Джордж Томпсън да се обажда на Ниро Улф. Реших, че не си струва да рискувам. Взех си шапката и шлифера и излязох от хотела. Намерих телефонна будка и от нея се обадих на шефа, когато му разказах за новото развитие на нещата, той изсумтя и толкоз. Никакви инструкции или нареждания. Имах впечатлението, че съм го откъснал от нещо важно, например от решаване на кръстословици.
Не успях да се измокря до кости, докато намеря такси, което да ме закара до детективското бюро. Този път нямаше нужда да бъда толкова придирчив спрямо хората на Долман, защото всеки идиот би могъл да се намеси успешно и да предотврати убийството на жена си под собствения нос. Но дори и в този случай не исках да имам работа с Гибсън или някой от себеподобните му. Долман ме запозна с един приемлив юначага и аз го инструктирах относно държането му в дома на мисис Потър. После го накарах да повтори още веднъж всичко. Оттам отидох до хотела на Финч, без да му се обаждам, за да го проверя и да огледам стаята му. Заварих го да чете книга със странното заглавие „Смрачаването на абсолютното“, което ми се видя доста странно за детектив, но от друга страна Финч беше литературен агент, затова се въздържах от коментар. Стаята бе много хубава, нито голяма, нито малка, с баня и тоалетна, както и гардероб. Не се задържах дълго при него, защото нервите ми бяха опънати до скъсване. Трябваше бързо да се върна в стаята си в хотела.
