— Да, това ми е известно.
Първа грешка. Той нямаше откъде да знае това.
— Точно както вие смятате Дайкс за автор на романа — продължи Къриган, — така и аз имам основание да смятам, че има замесени интереси на много хора. Може би вместо да губим време, трябва да пристъпим към същността на въпроса. Позволете ми да прегледам ръкописа. Да го прелистя във ваше присъствие. Тогава въпросът ще бъде решен.
— Страхувам се, че не мога да го направя. Той не ми принадлежи, както знаете.
— Но той е у вас — настояваше Къриган. — Откъде го имате?
— Напълно законно го притежавам в качеството си на литературен агент.
— Вашият телефон не съществува в телефонния справочник на Ню Йорк — забеляза Къриган. — Искахме сведения за вас от двама литературни агенти, но те казаха, че никога не са чували за вас.
— Не разбирам тогава защо си губите времето с мен — спокойно отговори Финч. — Мистър Къриган, вие забравяте, че не сме на работа в Русия и вие не сте на служба в КГБ.
— Не съм забравил — продължи да настоява Къриган. — Какво лошо има в това да погледна ръкописа?
— Не става дума за лошо или добро. Става дума за етиката в нашата професия. Агентът не трябва да дава ръкописа на клиента си на всеки срещнат. Разбира се, аз с удоволствие бих ви го показал, ако представлявахте интересите на мисис Потър, на която принадлежи този ръкопис. Но тъй като това не е така, ние с вас няма за какво да спорим.
— Но аз всъщност представлявам нейните интереси. Тя се обърна към мен за съвет. Тя напълно се доверява на нашата кантора. Тя не иска да я представляваме официално, тъй като се бои, че ще трябва да плаща големи суми като хонорар. Но ние сме готови да защитаваме интересите й безплатно.
— Защо не й го казахте?
— Опитах се да го направя — каза Къриган, — но тукашните жени, особено жените от определени съсловия, се отнасят с непонятна подозрителност към жителите на Ню Йорк. Това не е много умно. Мисля, че и мисис Потър не се отличава с много ум.
Какъв глупак си ти самия, братко мой, помислих си аз.
— Може би ще искате да узнаете — продължи той, — защо проявявам такъв интерес и защо долетях чак дотук? Ще ви кажа. Вече ви обясних, че са замесени интереси на други хора и имам основания да смятам, че тези интереси са доста големи. Трябва да ви предупредя, че вие може в значителна степен да усложните живота на мисис Потър и своя. От надежден източник зная, че в ръкописа се съдържат клеветнически твърдения. Ако го предложите за продажба, рискувате сурово наказание. Най-горещо ви съветвам да се обърнете към квалифициран юрист, какъвто съм аз. Готов съм да ви помогна безплатно, но не от благотворителност, а защото защитавам вече споменатите интереси. Позволете ми да видя ръкописа.
— Ако стигна до необходимостта да си търся адвокат, — възрази Финч, — зная къде да го намеря. Ние с вас никога не сме се срещали. Как мога да знам кой сте и с какво се занимавате?
— Нормално е да не знаете — съгласи се Къриган. Чух го да става. — Ето, вижте. Това може да разсее съмненията ви. Тук… Но какво има?
Чух някакви звуци, а после гласа на Финч:
— Аз съм възпитан човек — това е всичко. Когато посетителят ми става от стола, аз правя същото. Приберете си документите, мистър Къриган, те не ме интересуват. Що се касае до това, че вие си пъхате носа в моите работи, аз ви заявявам, че няма да твърдя подобно нещо. Вашите думи, че сте долетели дотук, защото ръкописът съдържал клеветнически твърдения, ми звучи фалшиво. Няма да получите ръкописа. Ще трябва да… Ох.
Само така можех да определя чутия от мен възглас. Последвалите звуци не можеха да бъдат определени, но със сигурност се разбираше какво става в стаята. Падна някакъв стол. Чу се тропот на крака. После двамата загрухтяха и замучаха. После се чуха три тъпи удара и на пода падна нещо по-тежко от стол.
— Станете и да опитаме още веднъж — изръмжа Финч. Пауза. Чуваше се как някой става от пода, като диша тежко.
— Загубих си ума — призна Къриган.
— За сега само него, но ако стоите още тук, може да си загубите и главата. Махайте се!
С това срещата приключи. Къриган си тръгна, без да се сбогува. Чух само стъпки, после външната врата се отвори и затвори и в ключалката се превъртя ключ. Не мърдах, докато вратата на гардероба не се отвори без мое участие.
— Какво ще кажете? — усмихна се Финч.
— Влизате в списъка на отличилите се. Тази седмица ми върви. Първо срещнах мисис Потър, а сега вас. Къде го праснахте?
— Два пъти в стомаха и един път по врата.
— Как се стигна до това?
— Той замахна пръв, а после се опита да ме събори на пода. Но това са глупости. Повече се уморих от приказките, още повече след като знаех, че вие слушате. Май огладнях от битката. Искам да обядвам.
— Още е рано. Може да хапнете сандвич и то в таксито. Иска да види ръкописа, иначе му е спукана работата. Залагам десет срещу едно, че сега пътува към мисис Потър, която е считана от него за глупачка. Трябва да отидете там преди него и да го дочакате. Адресът е 2819 Уайткрест авеню Глендейл. Аз ще й се обадя, а вие тръгвайте.
— Но защо…
— Тръгвайте, да ви вземат дяволите! Въпроса си ще ми зададете в писмена форма.
Той грабна шапката и шлифера си и изхвърча от стаята. Аз вдигнах падналия в битката стол, оправих килима, взех си обувките от гардероба и ги обух. После седнах до прозореца и позвъних по телефона в Глендейл.
— Мисис Потър? Арчи Гуд…
— Идва ли?
— Да. Бях в гардероба, докато Финч разговаряше с него. Беше готов да се откаже от дипломата си на юрист, само за да види ръкописа. Когато се увери, че нищо няма да стане, се опита да нокаутира мистър Финч, но сам се оказа на пода. Тръгна си доста бързо и се обзалагам, че идва към вас. Изпратих след него Финч и съм сигурен, че той ще изпревари Къриган. Какво…
— Мистър Гудуин, казах ви, че не се страхувам!
— Не се съмнявам в това. Но Къриган ще ви притиска да го вземете за адвокат, а пред Финч няма да посмее. Още повече Финч ще ви хареса, той не е груб и недодялан като мен. Можете да го поканите на обяд. Ако наемете Къриган, ще дойда и ще ви натроша стъклата с камъни.
— За да ми докажете, че сте груб и недодялан. Явно още ми нямате доверие.
— Откъде такава увереност? Ако Къриган дойде пръв, задръжте го до идването на Финч. Не забравяйте, че Финч вече е идвал у вас.
— Няма да забравя. Разговорът ни приключи.
Приближих се до прозореца и с радост установих, че дъждът е понамалил силата си. Вдигнах нагоре рамката, за да влезе свеж въздух. Запитах се дали да се обадя на Улф, но реших да изчакам събитията. Тъй като от сутринта нямах време за вестници, позвъних и помолих да ми донесат няколко. В тях нямаше нищо интересно, освен спортните колони, затова взех книгата на Финч „Смрачаването на абсолютното“ и се опитах да чета. Намерих някакъв смисъл в нея, но нищо, което би могло да представлява интерес за мен.
Телефонът иззвъня. Беше Финч. Обаждаше се от мисис Потър.
— Беше ли?
— Да. Изпреварих го с пет минути. Учуди се като ме видя и не се зарадва. Поиска да говори с мисис Потър насаме, но аз с нейно знание чух всичко от кухнята. Убеждаваше я колко е опасна клеветата и че нищо няма да се случи, ако той прочете ръкописа и й даде юридически съвет. Беше доста настъпателен и бедната жена доста се поизмъчи. Тя не можеше да твърди, както направих аз, че не го познава, защото му беше писала. Само да я бяхте чули!
