Ако нещо се случеше, трябваше първи да узная за това. Например ако внезапно Мистър Потър се върне от работа вкъщи. Ако нещо го е усъмнило и е решил да действа сам.
До късно вечерта телефонът упорито мълчеше.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Сутринта в 8.02 се появих в стаята на Финч в „Южните морета“. Беше вече станал и облечен, но не бе закусвал. Аз пък бях изпил само чаша портокалов сок преди да изляза от моя хотел. След като прибрах моята шапка и шлифера в гардероба, го помолих да поръча за закуска омлет с шунка, курабии с мед и кафе. Той позвъни и помоли да донесат всичко в стаята му. За себе си поръча гевречета, мармалад от сливи и кафе, което ме накара да го погледна по-внимателно. Когато той свърши с поръчката, аз на свой ред взех слушалката и набрах номера на Глендейл. След четири позвънявания се чу гласът на мисис Потър.
— Арчи Гудуин се обажда, мисис Потър. Добро утро! Пристигна ли моят човек?
— Да. Дойде преди десет минути. Ще го скрия в кухнята. Знаете ли колко се вълнувам?
— Разбира се, че знам. Не се страхувайте, всичко ще бъде наред. Дори Къриган да обърне внимание на вълнението ви, ще го отдаде на възможността да спечелите петдесет хиляди долара. Имате ли въпроси?
— Не.
— Добре тогава. Аз съм при Финч в „Южни морета“. Позвънете ми, ако се наложи. Позволете ми да ви напомня, че щом Къриган си тръгне, трябва да ми се обадите.
Тя обеща, че ще го направи. После се обадих на летището. Самолетът от Ню Йорк, който трябваше да кацне в осем часа, бе пристигнал десет минути по-рано.
Кухнята в хотела на Финч беше по-лоша от тази в „Ривиера“, но аз си изядох всичко. Като изнесохме посудата отвън, обмислихме дали да оправим леглото или не. Харис, или Финч, смяташе, че трябва да го застелем. Аз твърдях, че ще бъде доста странно един литературен агент да стане толкова рано, че да даде възможността на камериерката да оправи леглото. Той накрая бе принуден да се съгласи с мен. После ме попита дали ще стоя прав или седнал в гардероба. Отговорих, че ще стоя прав, тъй като столът може да изскърца в най-неподходящия момент. Едва завършихме нашия малък спор и телефонът иззвъня. Аз бях до него, но казах на Финч да се обади.
— Ало! — каза той. — Да… Уолтър Финч на телефона… да… аз съм този, който е говорил с мисис Потър… да… точно така… Не, не знаех, че ви е писала, мистър Къриган. Знам само, че искаше да получи професионален съвет. Да, но бих искал да поговоря с нея преди това, ако нямате нищо против.
Мълчание.
— Да, Финч е, мисис Потър. Мистър Къриган казва, че иска да се срещне с мен относно ръкописа… Да, разбирам… Ясно… Разбира се, че ще се срещнем с вас, преди да съставим договора… Бъдете така добра да му предадете слушалката.
Мълчание.
— Да… разбирам, мистър Къриган… но моля ви, готов съм да обсъдим въпроса… Ако успеете да дойдете сега… В единадесет имам делова среща… стая 1316 в хотел „Южни морета“… Чакам ви…
— Приготвихте ли мрежата? — обърна се към мен Финч.
— Мрежата не, но тризъбеца със сигурност. Какво стана?
— Нищо особено. Той мисли, че клиентът му е сигурен, но тя засега не се съгласява. Той идва по собствено желание да защитава несправедливо накърнените права на нещастната жена. Няма претенции към нея.
— Ако искате, мога да ви обясня от какво идват бедите на нашата цивилизация.
— С удоволствие ще ви изслушам.
— Престанахме да пием шампанско от дамски обувки. С удоволствие бих пил от нейните сега.
Станах и развързах обувките си, като ги отнесох в гардероба. Подскочих няколко пъти на място, но никакво скърцане не се чу. Влязох по чорапи в гардероба, точно когато телефонът звънна отново, Финч вдигна слушалката, каза „Ало“ и като покри с длан микрофона, ми обясни:
— Мисис Потър е. Пита какъв цвят обувки предпочитате.
— Кажете, мисис Потър — взех слушалката аз, — Арчи Гудуин е.
— Прекара тук не повече от десет минути. Не ме разпитва почти за нищо. Попита само за мистър Финч и за писмото от брат ми. Помоли да кажа, че ще представлява интересите ми като адвокат. Отговорих му така, както ми бяхте казали, но когато разговаряше с мистър Финч, си даваше вид, че съм се съгласила. Надявах се, че ще ме пита за още неща, за които ми бяхте казали, но това не стана. Така че няма какво да ви кажа, но понеже искахте, ви се обадих по телефона.
— Той тръгна ли?
— Да. Чакаше го такси.
— Значи вашата роля е приключила и може да освободите телохранителя си. Току-що казах на мистър Финч, че искам да пия шампанско от вашата обувка.
— Какво? За какво говорите?
— Чухте какво казах. За съжаление закъснях. Ще ви държа в течение на събитията, а вие ще ми се обадите веднага, ако той ви позвъни отново.
— Добре.
Затворих и се обърнах към Финч.
— Имаме около двадесет минути на разположение. Искате ли да повторим задачата?
— Не. Помня всичко.
— Да се надяваме — аз седнах на стола. — Мога да ви разкажа какво представлява този Къриган, но по-добре да не го правя. Мисля, че мога спокойно да заложа три срещу едно, че той е убиец и ние сме го сгащили в ъгъла, откъдето ни се зъби. Не мисля, че при тези обстоятелства ще ни нападне, но ако това стане, справяйте се сам. Ще изляза от гардероба само ако стане убийство. В такъв случай викайте с все сила на помощ.
— Благодаря — усмихна се Финч и премести пистолета си от задния джоб на панталона в страничния на сакото.
Финч беше назовал номера на стаята си на Къриган, така че той можеше да се обади от рецепцията, а можеше и да не го прави. Трудно бе също така да се предположи с каква скорост ще го докара таксито дотук, така че да се появи по-рано от очакваното. Можеше да се качи и да слуша пред вратата. Така щеше да разбере, че вътре има втори човек, след като чуеше гласа ми. Затова спряхме да разговаряме. Седях и разглеждах тавана, когато на вратата се почука. Преди Финч да стигне гардероба, аз вече се бях намъкнал вътре. Притворих вратата плътно, но без да щракне езичето.
По гласа познах най-старшия сътрудник на кантората. Чух как вратата се затвори и някой мина покрай гардероба, Финч предложи на посетителя да седне.
— Надявам се, че разбирате защо съм тук, мистър Финч. Кантората ми получи писмо от мисис Потър, в което тя иска квалифициран съвет.
— Разбирам — отговори Финч.
— Според думите й — продължи Къриган, — вие твърдите че във ваше разположение е ръкопис на роман, написан от Байрд Арчър, и озаглавен „Не се надявайте…“ Твърдите още, че романът е написан от нейния покоен брат Леонард Дайкс.
Аз затаих дъх. Тук имаше клопка, за която бях предупредил Финч.
— Боя се, че не е съвсем точно — възрази Финч. — Не твърдя, че авторът е Дайкс. Казах, че имам основание да се съмнявам.
Безшумно въздъхнах.
— Какви основания, ако смея да запитам?
— Доста убедителни. Но за да бъда честен към вас, ще ви кажа, че не разбирам с какво право ме разпитвате. Вие не представлявате интересите на мисис Потър. Чухте какво каза тя по телефона. Естествено, че НА НЕЯ ще кажа всичко, което пожелае, но защо трябва да го казвам на вас?
— Виждате ли — започна Къриган, но внезапно млъкна. — Тук могат да бъдат замесени интересите на други хора, освен на мисис Потър. Навярно знаете, че Дайкс работеше в нашата юридическа кантора?
