домофонът, разбира се! Отворих едното си око, пресегнах се, вдигнах слушалката и казах:
— Да?
Чух гласът на Фриц:
— Добро утро, Арчи. Иска да отидеш при него.
Погледнах възмутено часовника на нощното шкафче. Осъзнах, че наистина показва осем и двайсет и пет и скочих от леглото. По-късно щях да установя дали съм забравил да го включа или е звънял и не е успял да ме събуди. Призовах на помощ волята си, почаках да задейства, успях да се изправя на крака, насочих всичките си усилия да намеря вратата и излязох.
Стаята на Улф е над кухнята от задната страна на къщата — през зимата там винаги е слънчево. Вратата беше отворена. Влязох безшумно, защото бях бос и го заварих на масата. Беше разгърнал „Таймс“ и си топеше соса от яйцата au beurre noir с късче препечена филия. Покашлях се, той първо лапна залъка и чак тогава ме погледна.
— Живеем в объркано време — заявих аз.
Той се намръщи:
— Нямам навик да си служа с цитати, дори да са от Шекспир — същото се отнася и за теб.
— Мис Роуън понякога използва цитати и този й харесва.
Както виждате, вече не се движа по лятно време. Явно вие още не сте си преместили часовника един час назад.
Той беше облечен с хубава чиста жълта риза на ситни кафяви райета, кафява вратовръзка и кафяв летен, дискретно раиран костюм. В оранжерията щеше да свали сакото и да си сложи престилка. Преглътна залъка си и каза:
— Почти девет часът е.
— Да, но по лятно време. Ще ги инструктирам, докато закусвам.
— Само Сол. Няма да рискуваме с Фред и Ори. Кажи им да са на разположение. Двамата със Сол ще решите какво ще правите. Другите може да ви потрябват по-късно. Първо, замесен ли е той? Ако отговорът е да, дали е само убиец С мотив, и в такъв случай не ни интересува, или е и бащата? Не можем да си губим времето и да харчим парите на клиентката, само за да намерим престъпник за мистър Креймър. — Той пак натопи парченце препечен хляб в соса си.
— Започвам да се събуждам — казах аз. — Или ми идват разни идеи на сън. Снощи споменах, че не е нужно да отговаряме на въпроса откъде знае, че сме по следите му, но ако той е бащата, това може би е важно. Ако е бащата, между него и Сайръс Джарет има някаква връзка, иначе защо Джарет е изпращал чековете? А ако Джарет му е казал, че Ниро Улф се мъчи да намери бащата и ако той е същевременно и убиецът, какво ще стане с мис Деново? Може да загубим клиентката си. Не вярвам да искате да се повтори случая със Саймън Джейкъбс, поне аз не искам. Предлагам да я извадим от обръщение.
— Ами Фриц? — попита Улф и направи кисела физиономия. Това той нарича плоски приказки. Вярно е, че когато по съображения за сигурност се налага да приемаме в къщата жени, които спят и се хранят в южната стая над стаята на Улф, Фриц никога не може да скрие колко му е неприятно. Улф не се и опитва.
— Съзнавам — казах аз, — че ако пак направим такова нещо, Фриц може да напусне. Възможно е и вие да си отидете. Затова не предлагам да я доведем тук. Тя прекарва по-голямата част от деня при мис Роуън и би могла да спи там, докато го хванем или се откажем. Мис Роуън има две свободни стаи. Ще уредя това. Нещо друго?
Той отговори, че няма друго, а аз се качих пак в стаята си, за да свърша за десет минути това, което обикновено ми отнема трийсет. Докато се добера до кухнята, отбивайки се първо в офиса да кажа на Фред и Ори, че двамата със Сол ще се насочим по една следа й може да Ни потрябват по-късно, мъглата в главата ми беше започнала да се разсейва.
От детектива се изисква да вниква в хора и събития, но отдавна се бях отказал да разгадая Фриц, затова изобщо не се помъчих да си обясня откъде е разбрал, че Фред и Ори ще си тръгват, а Сол ще остане. Той знае, че Сол обича яйца au beurre noir и беше приготвил два стола и прибори за двама на моята маса. Сол отиде до печката да го гледа как вади от горещия бульон яйцата, после ги полива със запърженото масло, и каза, че се е опитвал стотици пъти, но никога не успява да постигне същия вкус. Докато закусвахме, аз му описах Флойд Ванс и различните хипотези. Преместихме се да пием втората ]чаша кафе в офиса ида обсъдим начините и средствата. Улф беше казал, че първият въпрос е дали Ванс е замесен, но Сол се съгласи с мен, че няма да ни навреди, ако приемем това за Сигурно и действаме нататък. Съгласи се също, че ще е полезно да му хвърли един поглед, а аз взех телефона и набрах номера на адвоката Натаниъл Паркър.
— Да, Арчи. — Харесвам начина, по който Паркър произнася тези думи. Той знае, че поръчките на Улф са интересни, но може да се окажат трудни и деликатни, затова „Да, Арчи“ звучи полурадостно, полутъжно. Съобщих му, че този път няма нищо особено.
— Нещо съвсем дребно. Един човек на име Флойд Ванс има офис на Лексингтън Авеню № 490. Той е консултант — не по правни въпроси, а по връзки с обществеността, което, както знаете, е много по-нова професия. Дребното нещо е да му се обадите и да му кажете, че има клиент, който се кани да го наеме и искате да изпратите един човек да поговори с него. Името му е Сол Панцър, а способностите му са ви известни. Може да го посети по всяко време — колкото по-скоро, толкова по-добре. Аз излизам, но Сол ще чака да му позвъните тук. Записахте ли името — Флойд Ванс?
— Записах го. А ако поиска повече подробности?
— Не сте готов да му дадете такива.
— Добре казано. Наистина не съм. Предайте моите почитания на гения.
Той не се шегуваше, но знаеше, че ми е известно какво точно би добавил под формата на дълга забележка след тези думи. Набрах друг познат номер да помоля за друга услуга и после се качих в стаята си да се обръсна и преоблека. Десетте минути преди закуска не ми бяха стигнали.
Беше много горещо, за да ходя пеш две мили до Източна шейсет и трета улица, а и бях казал на Лили, че ще пристигна към единайсет и трийсет. Натиснах звънеца пет минути по-рано и леко се изненадах, че ми отвори Мими. Когато съм споменал точен час, почти винаги ме посреща Лили, според мен защото си е внушила, че не е редно прислужницата да отваря на мъж, който има ключ. Никога не съм се мъчил да разбера откъде й е дошла тази идея. Чуждите идеи не са моя работа, стига да не ми пречат. После преживях втора лека изненада. По телефона бях казал на Лили, че искам да видя както нея, така и мис Деново, но все пак беше странно, че са на терасата по това време с кана изстуден чай, вместо да са вътре и да работят. В апартамента имаше климатична инсталация. Дали Лили наистина все още… Какво ме интересуваше? Идвах по работа. Преместих един стол между тях, седнах, приех предложения ми чай с лимон и мента и казах:
— Извинете ме за лошите обноски. Предстои ми труден ден. — Обърнах се към Лили. — Работим по един проблем на мис Деново. Занимаваме се с това от…
— Арчи! Недей!
В този случай чуждите идеи ми пречеха.
— Сега говоря аз! — казах отчетливо и продължих. — Работата е много лична и Ейми не иска никой да знае за това, дори ти. Фактът, че ми се доверява в такава степен и ми говори на „ти“ ме изпълва с гордост и удоволствие, но относно проблема й ще спомена само едно — тя няма вина за него. Причината са други хора — тя просто иска да го разреши. Дойде при Ниро Улф точно преди две седмици.
— Защо… — започна Ейми и спря.
Лили ми се усмихна.
— Оле, Ескамильо! — извика тя и ми прати една въздушна целувка.
— Снощи имаше развитие — казах на Ейми. — Тъй като мис Роуън е тук, не мога да ти разкажа подробностите, пък и на този етап не бих го сторил. Но сега вече имаме доста сериозни основания да предполагаме, че смъртта на майка ти не се дължи на случайна автомобилна злополука, а на предумишлено убийство, и ако е така, възможно е той да има планове и за тебе. Ние не знаем…
— Той? Кой е той?
— Сигурно никога не си чувала името, което предизвика интереса ни и няма да го научиш сега. Ние не знаем какъв мотив е имал да убие майка ти, нито дали има мотив за теб, но веднъж в подобна ситуация
