даде 325 долара за чифт джинси „Клое“, но аз, подобно на повечето нюйоркски момичета, не успях да устоя на изкушението. Причината да мога да си позволя джинси за 325 долара е, че споменатата по-горе кариера се състои в това да пиша статии за модно списание, в които се твърди, че като похарчиш 325 долара за джинси, ще станеш необикновено щастлива. (Опитвала съм всички други джинси — „Роган“, „Севън“, „Ърл“, „Джуси“, „Блу Кълт“, — но винаги се връщам към класическите „Клое“. Те правят нещо с дупето ти, което другите не успяват.) И още нещо ми помага да имам пари да поддържам навиците си — не плащам наем за апартамента си на Пери Стрийт. Хазаинът ми предпочита да му плащам по друг начин. Ако го поканя например да изпие тройно еспресо, той намалява наема ми с повече от сто процента. Винаги повтарям, че човек трябва да е пестелив — принцип, налаган от британците по време на войната, за да накарат децата да си изядат докрай овесената каша, — но когато аз го казвам, имам предвид да не се пилеят пари за скучни неща като плащането на наем, когато могат да отидат за джинси „Клое“.
6. Точна съм. Ставам всяка сутрин в 10,30 и нито минута по-рано.
7. Спестовна съм. Има начин да си икономичен дори при скъпи навици. Не го споделяйте с никого, защото някои момичета завиждат, но аз почти не плащам нищо за дрехите си. Модните дизайнери в Ню Йорк обожават да раздават дрехи. Понякога се питам дали модните дизайнери, които смятам за гении, всъщност не са глупаци, както някои злобари твърдят. Не е ли глупаво да дадеш нещо без пари, когато можеш да го продадеш? Но явно има нещо доста умно в този вид глупост, защото модните дизайнери винаги имат най-малко четири луксозно обзаведени къщи (в Сейнт Бартс, Аспен, Биариц, Париж), докато всички уж умни хора с редовна работа, свеждаща се до продажби срещу пари, обикновено разполагат с една- единствена къща, и то оскъдно обзаведена. Затова твърдя, че модните дизайнери са гении: трябва да си гений, за да изкарваш пари, раздавайки безплатно дрехи. Като цяло бих заявила, че ценностната ми система е непокътната, независимо от изкушенията на Ню Йорк, които — за жалост трябва да призная — превръщат някои момичета в доста разглезени принцеси.
Споменах „принцеси“ и е наложително да добавя, че на събирането у Мими гъмжеше от варианта им от Парк авеню. Присъстваха всички, с изключение — доста странно — на Джули, най-открояващата се такава принцеса. Повечето от обаятелните момичета имаха невероятно щастливия вид на собственички на джинси „Клое“. Друга група имаха сияещия вид на момичета, получили годежен пръстен, шлифован в „Хари Уинстън“. Към тях спадаха Джолийн Морган, Кари Филипс (тя имаше най-големия годежен пръстен, но пък й бяха направили отстъпка от цената, защото майка й е от рода Уинстън) и К. К. Адамс. Скоро изоставиха другите гости, за да проведат събрание на притежателките на годежни пръстени в спалнята на Мими — размерите на спалнята на Мими позволяват вътре да се настани цял девически клас. Всичко е тапицирано в гълъбовосиво — дори вътрешните страни на вратите на дрешниците. Когато най-после успокоих горкия Джордж и го разкарах от мобилния си телефон, отидох при тях. Джолийн — пълничка, русокоса и бледа, обожаваща Софи Дал, защото чула, че последната никога през живота си не е правила слънчева баня — вече е била сгодена два пъти. Зачудих се откъде е сигурна, че най-новият й годеник е истинският мъж за нея.
— Лесно е. Имам нов, водонепроницаем метод да ги избирам. Ако при избора на мъж прилагаш същата система, както при избор на ръчна чанта, ти гарантирам, че ще откриеш кой ти подхожда най-добре — обясни тя.
Според теорията на Джолийн мъжете имат много общо с чудесните неща, характерни за хубавата дамска чанта — например за най-хубавите се съставя списък на чакащите. За едни се чака две седмици (момчета, завършили колеж, или чанти на „Л. Л. Бийн“), за други — три години (забавни и чаровни мъже или чанти от алигаторска кожа на „Ермес Бъркин“). Дори да си в списъка цели три години, не е изключено друга жена да те пререди. Най-сексапилните трябва да бъдат добре скрити — така твърди Джолийн, — защото иначе най-добрата ти приятелка ще ти вземе плячката на заем, без дори да ти каже. Джолийн се тревожи силно, понеже без този аксесоар момичето изглежда необлечено докрай.
— … от което от само себе си се разбира, че трябва да опита няколко стила годеници, преди да открие кой й подхожда най-добре — завърши тя.
Вероятно съм подценявала Джолийн Морган: тайно я смятах за едно от най-повърхностните момичета в Ню Йорк, ала се оказа, че проявява скрита задълбоченост, става ли въпрос за взаимоотношения. Понякога отиваш на събиране по случай предстоящо раждане, без да очакваш нещо повече от разговор за предимствата на предварително определеното цезарово сечение (това ти позволява да избереш астралния знак на детето си), а си тръгваш, научил доста неща за живота. В момента, когато се прибрах вкъщи, написах имейл на Джули.
До: JulieBergdorf@attglobal.net
От: Moi@moi.com
Относно: Щастие
Току-що се връщам от събирането у Мими по повод предстоящото й раждане. Скъпа, къде беше? Джолийн, К. К. и Кари са всичките сгодени. Днес следобед открих въпиещата разлика между щастието да притежаваш джинси „Клое“ и щастието да имаш годежен пръстен. Искам да кажа: имаш ли представа колко величествено изглежда кожата ти, когато си сгодена?
Джули Бергдорф е моята най-добра приятелка от минутата, когато я срещнах в ъгловия апартамент на майка й в хотел „Пиер“ на Петдесета и Шестдесет и първа улица. Беше единадесетгодишна наследница на универсален магазин. Прадядо й основал „Бергдорф Гудман“ и цяла верига магазини във всички кътчета на Америка. Поради това Джули винаги казва, че има поне 100 милиона в банката и „нито цент повече“, както обича да уточнява. През по-голямата част от тийнейджърските си години Джули крадеше стоки от „Бергдорф“ след всекидневното си пазаруване в „Спенс“. До ден-днешен й е трудно да не гледа на „Бергдорф“ като на свой дрешник, макар преди години голяма част от магазина да бе продадена на Ниман Маркус. Най-хубавото нещо, което някога открадна, беше яйце на Фаберже, инкрустирано с рубини, бивша собственост на Екатерина Велика. Оправдаваше детското си увлечение с обичта към красивите неща.
„Сигурно е било страшно старомодно да си наследница на «Улуърт», защото ти се е налагало да крадеш препарати за миене на тоалетни, а на мен ми се падат разкошни неща, като ръчно изработени кожени ръкавици.“
Сред любимите думи на Джули са „старомоден“ и „разкошен“. Веднъж Джули изрази желание на света да няма нищо старомодно, но аз й обърнах внимание, че ако всичко старомодно изчезне, няма да има разкош. Старомодността е нужна заради контраста. Джули направи друга аналогия: ако няма бедни, никой няма да е богат, но аз й обясних какво всъщност имам предвид: щастлив ли си през цялото време, как ще разбереш, че си щастлив? Тя възрази — щял си да си вечно щастлив, но аз не се съгласих: трябва да познаваш нещастието, за да разбереш същността на щастието. Джули се намръщи и попита строго:
— Пак ли си чела „Ню Йоркър“?
За Джули „Ню Йоркър“ и културните предавания по телевизията са синоними на нещо страшно вредно и скучно. Според нея всички трябва да четат клюкарското „Ю Ес Уикли“ и да гледат рекламните канали.
Майките ни произлизаха от заможни филаделфийски семейства; били най-добри приятелки през 70-те години. Аз израснах в Англия, защото баща ми е англичанин и според мама всичко английско е „по-добро“, но пък в Англия няма наследнички на универсални магазини, а мама много искаше да имам такава приятелка. Същевременно майката на Джули смяташе, че ще въздействам цивилизоващо на дъщеря й. Грижеха се да се срещаме всяко лято и ни изпращаха на лагер в Кънектикът. Едва ли са се досещали колко удобно ни е да вземем влака и да се върнем незабавно в Ню Йорк, след като са ни откарали, и да се настаним в имението на семейство Бергдорф в Нантъкет.
Веднъж завърнали се в Ню Йорк, младата Джули и аз често наемахме стая в „Пиер“ и поръчвахме на рум сървис специалитета на хотела — портокалова торта с шоколадова глазура и сироп от клен. Много по- забавно беше да си малко американско момиче в Ню Йорк, отколкото малко американско момиче в Англия. Нюйоркските момиченца като Джули много ги глезеха, те караха летни и зимни кънки, разрешаваха им да се гримират и имаха лични козметички. Освен това родителите им постоянно отсъстваха. Още на тринадесет
