нахълтване. — Влезте. Седнете.
Опита се да определи акцента му, но не успя. Средноевропейски най-вероятно.
— Технически — каза мъжът. — Професионално.
— Какво искате да кажете? — попита докторът, леко озадачен.
— Ще ви говоря технически. Ще ви говоря професионално.
— Искате да кажете, че сте лекар?
— Не точно — отвърна мъжът, — въпреки че вие ще мислите тъй. Трябва да ви кажа изведнъж, че съм чужд.
— Чужденец? — повтори старият доктор. — Наоколо има много от тях. Повечето са бежанци.
— Не искам да кажа това. Не такъв чужденец. От друга планета. От друга звезда.
— Но вие твърдите, че се казвате Херман…
— Когато си в Рим — отвърна другият, — трябва да постъпваш като римляните.
— А? — попита докторът, а след това: — Господи, наистина ли искате да кажете, че сте чужденец? Под чужденец вие разбирате…
Другият кимна с глава.
— От друга планета. От друга звезда. На много, много светлинни години.
— Дявол да ме вземе! — възкликна докторът.
Стоеше и оглеждаше този неземен жител, а той му се хилеше.
— Вие мислите вероятно… — каза другоземецът — „А толкова прилича на човек…“
— Това — призна докторът — ми мина през ума.
— Тогава може би ще ме поразгледате. Вие познавате човешкото тяло.
— Може би — рече мрачно докторът, като цялата история никак не му се харесваше. — Но човешкото тяло понякога е доста странно.
— Но не толкова странно — каза чужденецът и му показа ръцете си.
— Не — отвърна докторът смаян. — Не чак толкова странно.
Защото ръката имаше два палеца и един единствен пръст, сякаш кракът на птица бе решил да се превърне в ръка.
— Нито нещо подобно? — запита другият, като разгъна ризата на гърдите си.
— Нито нещо подобно — отвърна докторът, потресен по-силно, отколкото през цялата си многогодишна практика.
— Тогава — подхвана другоземецът, като закопча ризата си, — струва ми се, че този въпрос е уреден.
Той седна отново и спокойно кръстоса крака.
— Ако става въпрос, дали ви приемам за извънземен жител — каза докторът, — предполагам, че съм убеден. Въпреки че не е лесно.
— Вероятно не е. Сигурно това е голямо сътресение за вас.
Докторът прекара ръка по челото си.
— Да, разбира се, истински шок. Но има и нещо друго…
— Имате предвид езика — прекъсна го другоземецът — и че познавам обичаите ви.
— Естествено, и това.
— Ние ви изучавахме — обясни пришълецът. — Доста време ви отделихме. Не само на вас лично, разбира се…
— Но вие говорите толкова добре — възрази докторът. — Като добре образован чужденец.
— Е, разбира се — отвърна другият, — аз съм точно това.
— Ами да, май е така — съгласи се докторът. — Просто не помислих.
— Не говоря съвсем свободно — каза другоземецът. — Зная много думи, но ги употребявам не дотам правилно. Речникът ми е ограничен само с разговорния език. По сложни технически въпроси не бих могъл да водя дълъг разговор.
Докторът мина зад бюрото си и се отпусна на стола.
— Добре — рече той. — Приемам ви за извънземен жител. Сега ми кажете защо сте тук?
И той остана невероятно изненадан, че можа да приеме толкова спокойно положението. Знаеше, че след малко, когато му остане време да премисли, ще го хване треска.
— Вие сте лекар — заяви другоземецът. — Лечител на хората.
— Да — отвърна докторът. — Аз съм един от многото лечители.
— Вие се трудите упорито да правите болните здрави. Възстановявате разкъсаната плът. Възпирате смъртта…
— Опитваме се. Понякога не успяваме.
— Вие имате много болести. Имате рак, сърдечни удари, настинки и много други… не намирам думата.
— Заболявания — помогна му докторът.
— Заболяване. Точно така. Ще извините недостатъците на езика ми.
— Да оставим настрана учтивостта — предложи докторът. — Да продължим с основното.
— Не е справедливо — продължи другият — да имате всички тези заболявания. Не е добре. Ужасно е.
— Сега имаме по-малко, отколкото едно време. Много от тях сме победили.
— И разбира се — подхвърли другоземецът, — вие си изкарвате хляба от тях.
— Какво разправяте! — викна докторът.
— Имайте търпение към мен, ако не се изразявам правилно. Икономическите термини трудно се усвояват.
— Зная какво имате предвид — изръмжа докторът, — но позволете ми да ви кажа, сър…
„Има ли полза? — помисли той. — Това същество разсъждава по същия начин като много хора.“
— Бих искал да ви изтъкна — започна той отново, — че лекарите полагат упорит труд за ликвидиране на заболяванията, за които говорите. Ние полагаме всички възможни усилия, за да ликвидираме собствената си професия.
— Това е прекрасно — заяви другоземецът. — И аз така мислех, но не мога да се оправя с чувството за „бизнес“ на вашата планета. В такъв случай, доколкото разбирам, вие няма да имате нищо против, ако изчезнат всички заболявания.
— Вижте какво — избухна докторът, на който му бе дошло до гуша, — не зная накъде избивате. Но съм гладен и уморен и ако искате да седим тук и да разискваме по разни философии…
— Философии — повтори другоземецът. — О, не философии. Аз съм практичен. Дойдох да предложа край на всички заболявания.
И двамата замълчаха за миг, после докторът се размърда, сякаш се готви да протестира, и започна:
— Може би не разбрах добре, но вие май казахте…
— Имаме метод, постижение, откритие… не зная точната дума, което ще ликвидира всички заболявания.
— Ваксина — каза старият доктор.
— Това е думата. Само че в известно отношение е различна от ваксината, за която мислите.
— И рака? — попита докторът.
Другоземецът кимна.
— Ракът и обикновената настинка, и всичките други. Кажете само името на болестта и няма да я има.
— Сърцето — подхвърли докторът. — Не може да има ваксина за сърдечните заболявания.
— И това — отвърна другоземецът. — Не е съвсем като ваксина. Тя подсилва тялото. Прави го здраво. Като настройката на мотор, за да стане като нов. С течение на времето моторът ще се изхаби, но ще продължи да работи, докато се изхаби напълно.
Докторът втренчи поглед в другоземеца.
— Сър — каза той, — с такива неща шеги не бива да се правят.
— Не се шегувам — потвърди другоземецът.
— И тази ваксина… ще действа на хората? Няма ли да има някакви странични ефекти?
