— Там — каза джуджето — може да откриеш някои от нас. Те живеят в разни скрити места, а не свободно като нас. Тези, които някога са живели там и след това са били изгонени, са отишли в Опустошената земя. Както може да се предположи, те таят омраза към всички от човешкия род. Опустошената земя е мястото, което се обитава от тези, които са били принудени да отидат там и тези, които никога не са го напускали, запазили мрачни спомени за някогашния начин на живот.
— Но вие сте ги напуснали.
— Да, преди векове. Група от джуджета изследователи попаднали на залежите в тези хълмове. В продължение на хилядолетие джуджетата са били ковачи и миньори. Затова ние се преместихме тук. Не се оплаквахме от нищо. Но ако тъй наречената човешка цивилизация се е опита да завладее Граничната Земя, ще се наложи ние да се преместим.
— Хората някога са пътували из Опустошената Земя — каза Гиб. — Такива, като този стар пътешественик, който е написал разказа, който е прочел Марк.
— Той трябва да има могъщ талисман — каза Снивли. Твоят приятел притежава ли такъв?
— Мисля, че не. Никога не е споменавал.
— В такъв случай, наистина е луд. Не може да бъде извинен, ако щеш дори защото не търси някакво съкровище. Искал, моля ти се, да открие Древните. Кажи ми, какво ще прави, след като ги намери?
— И старият пътешественик не е търсил съкровища — каза Гиб. — Просто е отишъл, за да види какво може да бъде разкрито.
— Значи и той е бил луд. Мислиш ли, че има, някакъв начин да разубедиш този твой приятел?
— Мисля, че не. Няма начин някой да го спре.
— Тогава — каза Снивли — той наистина се нуждае от меча.
— Значи ще ми го продадеш?
— Да ти го продам? Знаеш ли каква му е цената?
— Имам кредит при теб, Друуд също, а ще има и други от блатото, които биха…
— Вземи, ако щеш три блата като това и пак няма да събереш необходимия кредит, с който да можеш да закупиш меча. Знаеш ли какво е вложено в него? Знаеш ли колко грижи, умение и магия са използвани?
— Магия?
— Да, магия. Мислиш ли, че оръжие като това, може да се изкове само с огън и нечии ръце? Само с чук и наковалня?
— Но моята брадва…
— Твоята брадва е направена с умение, но без каквато и да било магия.
— Съжалявам — каза Гиб, — че те притесних.
Снивли изсумтя, почеса се по ушите и каза:
— Ти не ме притесни. Ти си стар приятел. Затова няма да ти продам меча, а ще ти го подаря. Разбираш ли какво ти казвам? Ще ти го подаря. Ще добавя пояс и ножница, защото предполагам, че този човек, за когото ти ги давам, не притежава нито едно от двете. Също и щит. Ще има нужда и от него. Предполагам, че и такъв не притежава.
— Няма, вярно е. Вече ти казах, че няма нищо — каза Гиб, — но аз, аз не разбирам.
— Ти подценяваш моето приятелство с Хората от Блатото. Подценяваш гордостта, която бих изпитал, когато този меч, измислен от мен, би се борил срещу отвратителните ужаси на Опустошената земя. Също така подценяваш моето възхищение от този малък човек, който знае какво представлява Опустошената Земя и въпреки това не се страхува да се спречка с нея и с нейните обитатели, само заради един свой блян.
— Все още не мога да те разбера напълно. Но ти благодаря от все сърце.
— Отивам да ти донеса меча — каза Снивли, надигайки ce от стола. Още не се бе изправил, когато в стаята нахълта някакво друго джудже. То носеше тежка, кожена престилка. Лицето и ръцете му бяха покрити със сажди, което говореше, че досега е работило в ковачницата.
— Имаме гости — извика то.
— Защо трябва да вдигаш толкова шум около някакви си гости? — каза Снивли малко гневно. — Това е нещо обичайно.
— Но един от тях е таласъм — изпищя джуджето.
— Значи един от тях е таласъм.
— Но най-близкият таласъм можеш да откриеш в Кат Ден Пойнт. А до там са най-малко двадесет мили.
— Здравейте всички! — поздрави Хол от Кухото Дърво. Каква е тази препирня?
— Здрасти Хол! — каза Гиб. — Точно мислех да те посетя.
— Можем да се върнем заедно — каза Хол. — Как си, Снивли? Доведох ти един пътешественик — Оливър. Той е таванен таласъм.
— Здрасти, Оливър — каза Снивли. — Би ли ми обяснил моля ти се какво пък означава това „таванен“. Чувал съм за какви ли не видове таласъми.
— Моето родно място — обясни Оливър — е таванът над библиотеката, намираща се в университета Уалузинг. Дойдох тук, защото търся един човек.
Куун се промъкна тайно зад Хол, хвърли се към Гиб и скочи в скута му. Подуши врата му и нежно го захапа за ушите.
— Махай се от мен — каза Гиб. — Мустаците ти ме гъделичкат, а зъбите ти са остри.
Куун продължи да го хапе.
— Той те харесва — каза Хол. — Винаги те е харесвал.
— Чухме за нападението над товарния трен — каза таласъмът Оливър. — Това много ме притесни и затова дойдохме да ви попитаме за някакви подробности.
Снивли посочи Гиб.
— Той може да ви разкаже всичко. Открил е един жив измежду тях.
Оливър се обърна към него.
— Имало е един оживял? Все още ли е жив? Знаеш ли как се казва?
— Да, все още е жив. Казва се Марк Корнуол.
Оливър бавно се свлече на пода.
— Благодаря на всички сили! — промърмори той. — Значи все още е жив и се чувства добре?
— Ударен е в главата — каза Гиб. — Ръката му също е наранена, но и двете в момента са в процес на лекуване. Ти ли си таласъмът, за който той ми разказа?
— Да, аз съм. Посъветвах го да потърси компанията на някакви търговци и да избяга с тях. Но това се случи преди да разбера на кого проклетият монах е продал информацията си. Единственото добро нещо, което се случи, бе че му прерязаха гърлото заради сделката, която сключи.
— За какво говорите? — попита Снивли. — Какви са тези приказки за прерязване на гърла и бягства? Това не ми харесва.
Оливър набързо му разказа историята.
— Чувствах се отговорен за момъка — след това каза той. — В края на краищата аз го въвлякох в цялата тази история.
— Ти спомена нещо за човека, на когото монахът е продал информацията.
— Именно там е проблемът — започна да обяснява Оливър. — Той се нарича Лоурънс Бекет и се представя за търговец. Не знам какво е истинското му име, но предполагам, че то няма никакво значение. Единственото, което със сигурност знам, е че не е търговец, а агент на Инквизицията. Той е най-големият главорез, който може да бъде открит из цялата гранична земя.
— Но Инквизицията — каза Снивли — Тя е…
— Разбира се — каза Оливър. — Вие знаете какво всъщност тя би трябвало да бъде — войнствената страна на Църквата. Целта й е да изкоренява ересите, въпреки че под ерес се разбира нещо много по- различно от това, което би трябвало тя да бъде. Когато агентите й озлобеят, а това се случва с повечето от тях, те започват да олицетворяват сами закона. И тогава вече никой не е в безопасност, предателството е нещо често срещано.
— Значи според теб — каза Гиб — този Бекет и хората му са изклали товарния трен?
— Съмнявам се, че самите те са извършили клането. Но съм сигурен, че Бекет го е организирал. Просто
