— Радвам се да те видя, Кемп. Сядай. Какво те носи насам?
Харт седна.
— Ами, исках да знам какво мислиш за последния разказ, който ти изпратих…
— Още не съм го видял — отвърна Ървинг и вместо обяснение махна с ръка към бъркотията на бюрото си.
— Мери! — извика.
Секретарката подаде глава през вратата.
— Намери ръкописа на Харт и нека Мили му хвърли един поглед.
Ървинг се отпусна в креслото си.
— Това няма да отнеме много време — каза. — Мили чете бързо.
— Ще почакам — каза Харт.
— Имам нещо за теб — рече Ървинг. — Скоро ще започнем да издаваме ново списание, предназначено за племената в системата Алгол. Те са примитивни хора, но грамотни, Бог да ги поживи. Видяхме голям зор, докато намерим преводач на техния език, а после се оказа, че преводите излизат по-скъпо от писането на нови произведения. Имат най-идиотската азбука, която съм виждал. Слава Богу, че успяхме да открием печатар, който разполага с буквите й.
— Що за материали искат? — попита Харт.
— Чисто хуманоидни — отвърна Ървинг. — С повече кръв, пукотевици и зрелища. Там животът е суров и труден, така че трябва да им предложим нещо, което хем да е различно, хем да е лесно за четене. Истински качествена стока не им трябва.
— Звучи ми добре.
— Ще им предложим само елементарни драсканици каза Ървинг. — Ще пуснем няколко заглавия и ако потръгнат добре, ще ги превеждаме за някои от примитивните групи на системата Капела. С малки промени, може би, но нищо сериозно.
Погледна въпросително към Харт.
— Не можем да платим кой знае колко за тази стока. Но ако обаче нещата потръгнат, ще ни трябва много от нея.
— Ще видя какво мога да направя — рече Харт. — Някакви табута? Някакви теми, от които трябва да се бяга?
— Никаква религия — отвърна издателят. — Хората си имат вярвания, разбира се, но са толкова сложни, че е по-добре да стоиш по-далеч от тях. Никакви сантиментални истории. Любовта при тях не се пласира. Хората си купуват жените и хич не мислят за любов. Дай им само съкровища и алчност. И фантастични оръжия — колкото по-невероятни, толкова по-добре. Колкото се може повече кървища. Най си падат по омразата. По омразата, отмъщението и екшъна. И всичко това просто не трябва да спира.
— Ще видя какво мога да направя.
— Казваш го за втори път.
— Напоследък нещо не ми върви, Бен. Имаше времена, когато веднага щях да ти кажа „да“. Имаше времена, когато такава стока можех да произвеждам с тонове.
— Не си във форма ли?
— Работата не е във формата, а в машината. Жив зян е. Със същия успех бих могъл да се опитам да пиша историите си на ръка.
Ървинг потрепери при споменаването на тази възможност.
— Ами стегни я. Поправи я.
— Никак не ме бива за тази работа. Пък и е много стара. Да не кажа, допотопна.
— Гледай все пак някак си да се оправиш. Бих се радвал да продължавам да купувам от теб.
Секретарката се върна. Без да погледне към Харт, остави ръкописа на бюрото. От мястото си той успя да зърне единствената дума, която машината бе отпечатала на първата страница — Отхвърлен.
— Беше страшно — каза момичето, — на Мили почти й се скапаха предавките.
Ървинг подаде ръкописа на Харт.
— Съжалявам, Кемп. Дано следващият път имаш повече късмет.
Харт се изправи с ръкописа в ръка.
— Ще опитам с това другото нещо. Отправи се към изхода.
— Почакай малко — каза Ървинг с леко съчувствие.
Харт се извърна.
Ървинг извади портфейла си, измъкна оттам две десетачки и му ги подаде.
— Не — каза Харт, неспособен да откъсне погледа си от банкнотите.
— Това е заем — каза издателят. — По дяволите, приеми ги като заем. Нали и без това скоро ще ми носиш нова стока.
— Благодаря ти, Бен. Няма да забравя това. Пъхна банкнотите в джоба си и бързо излезе. Стори му се, че устата му е изпълнена с горчив прах и усети твърда и студена бучка в стомаха си.
„Имам нещо за теб — бе казал Бен. — Елементарни драсканици.“
Елементарни драсканици.
Значи бе паднал дотам!
Когато Харт, с пари в джоба и естественото мъжко желание да изпие чаша бира, най-сетне пристигна в бара „Брайт Стар“, видя, че единственият посетител бе Анджела Марет, която пиеше някаква странна розова смес с определено отровен вид. Не си бе свалила очилата и косата й бе сресана право назад, за да издава литературните й занимания. Можеше да има привлекателен вид, но не се стремеше към него, помисли си Харт с тъга.
Когато седна при нея, до масата се появи барманът Блейк. Не попита за поръчката, а само безмълвно постави ръце на хълбоците си.
— Една бира — поръча Харт.
— На вересия повече не давам — рече Блейк. В погледа му се четеше укор.
— Че кой ти говори за вересии? Ще си платя.
— Щом си имаш пари, защо не си платиш и вересиите?
— Чак толкова пари нямам. Ще ми донесеш ли бирата или не?
Като наблюдаваше как Блейк се понася обратно към бара, Харт мислено се поздрави, задето бе проявил предвидливост. Бе си купил пакет цигари, за да развали едната десетачка. Ако я бе подал на Блейк, той нямаше да му върне ресто, а щеше да приспадне сумата от дълга му.
— Настина ли си се опаричил? — попита го мило Анджела.
— Дадоха ми аванс — излъга Харт като джентълмен. Ървинг има работа за мен. Ще му трябва много стока. Няма да плати кой знае колко, разбира се.
Блейк се появи с бирата, остави я на масата и изчака Харт да изпълни обещанието си.
Харт плати бирата и барманът се отдалечи с патешка походка.
— Чу ли за Джаспър? — попита Анджела.
Харт поклати глава.
— Напоследък — нищо. Той завърши ли книгата си?
Лицето на Анджела засия.
— Отива на почивка. Можеш ли да си представиш? Той да си даде почивка?
— Не виждам причина да не го направи — възрази Харт. — Книгите на Джаспър се продават. От доста време насам той е единственият, който не е оставал без пари.
— Не за това ми е думата, Кемп. Това, което ще ти кажа, е направо страшно. Джаспър смята, че ще бъде в състояние да пише по-добре, ако си даде почивка.
— Защо пък не? Нали миналата година и Дон ходи на един от онези летни лагери? Онези, дето ги наричаха „Самуните“.
— Там само те занимават с механика — каза тя. — Те са просто курсове, в които опресняват познанията ти за фабулаторите. Учат те как да пренастроиш старите бракми, за да произведеш с тях по-свежа стока.
— Все още не мога да разбера защо се чудиш, че Джаспър ще си вземе малко почивка, след като може да си го позволи.
